Иън Макюън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иън Макюън
Salon du livre de Paris 2011 - Ian McEwan - 003.jpg
Макюън, Салон на книгата в Париж, 2011 г.
Роден 21 юни 1948 г. (70 г.)
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1975 – досега
Жанр роман, разказ
Направление постмодернизъм
Дебютни работи First Love, Last Rites (1975)

Съпруга Пени Алън (1982 – 1995)
Аналена Макафи (1997–досега)
Уебсайт ianmcewan.com
Страница в IMDb
Иън Макюън в Общомедия

Иън Макюън (на английски: Ian McEwan; р. 21 юни 1948 г.) е британски писател и автор на филмови сценарии, носител на наградата „Букър“ (за романа „Амстердам“) и смятан за един от най-ярките британски белетристи на своето поколение. През 2008 г. списание „Times“ го включва в списъка „50-те велики британски писатели след 1945 година“, а вестник „Daily Telegraph“ го поставя на 19-то място в списъка „100-те най-влиятелни личности в британската култура“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След няколко издания със събрани разкази, Иън Макюън прави силен романов дебют през 1978 г. с „Циментовата градина“. Следват „Почивка в чужбина“, „Дете във времето“, „Невинният“ и „Черните кучета“. Към момента има издадени общо 15 романа, превеждани, издавани и преиздавани на над 30 езика в цял свят.

Повечето от книгите му имат филмови адаптации. Романът „Неумолима любов“ излиза през 1997 г. и е екранизиран през 2002 г. под режисурата на Роджър Мичъл.

Следва романът „Изкупление“, който излиза през 2001 г. Списание „Тайм“ го обявява за роман на годината, а „Обзървър“ го нарежда сред 100-те най-велики романи. Екранизацията на „Изкупление“ е номинирана за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, печели „Оскар“ за най-добър саундтрак и още 50 награди, в т.ч. 2 награди „Златен глобус“ за най-добър филм и за сценарий. Режисьор е Джо Райт, а в главните роли блестят Кийра Найтли, Джеймс Макавой и Сърша Ронан.

След като е номиниран за „Букър“ шест пъти, Макюън я печели през 1998 г. за романа си „Амстердам“.

Макюън пише и пиеси, либрето и книги за деца.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За ранното му творчество, определяно като „модерна готика“, са характерни мрачната атмосфера, усещането за злокобност и безсилие на индивида, и постмодерната игра с литературните условности и относителността на времето и пространството. Впоследствие Макюън се ориентира към много по-реалистичен стил, завръща се към по-традиционни изразни средства и към по-хуманистична нагласа, но съчетава всичко това с фина ирония към литературната традиция и собственото творчество (в романите „Изкупление“ и „Събота“). Характерни за повечето произведения на Макюън са засиленият интерес към науката (особено физиката) и медицината.

Романът му „Изкупление“ се смята за най-успешният сред читателите. Според „Ню Йорк Обзървър“ „той предлага любовна история, военен разказ и разказ за разказването, като уцелва сърцето, стомаха и ума.“ Романът е екранизиран в също силно успешен филм с участието на Джеймс Макавой и Кийра Найтли.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Стоукси корт“, сцена за епизоди от филма „Изкупление“

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • First Love, Last Rites (1975)
  • In Between the Sheets (1978)
  • The Short Stories (1995)

Книги за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • Rose Blanche (1985)
  • The Daydreamer (1994)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Jack Flea's Birthday Celebration (1976)
  • The Imitation Game (1981)

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • The Ploughman's Lunch (1985)
  • Sour Sweet (1989)
  • The Good Son (1993)
  • On Chesil Beach (2017)
  • The Children Act (2017)

Оратория[редактиране | редактиране на кода]

  • Or Shall We Die? (1983)

Либрето[редактиране | редактиране на кода]

  • For You (2008)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангел Игов, „Времето на Макюън“, рец. във в. „Култура“, бр. 40 (2658), 25 ноември 2011 г.
  2. Ангел Игов, „За идеите и тяхната плът“, рец. във в. „Култура“, бр. 42 (2834), 4 декември 2015 г.
  3. Амелия Личева, „Макюън като Хайсмит“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2399), 2 февруари 2006 г.
  4. Ани Младенова, „Амстердам” - летният бестселър на англичаните“, рец. във в. „Капитал“, 24 юли 1999 г.
  5. Йордан Ефтимов, „Номерата на самочувствието“, рец. във в. „Капитал“, 19 август 2009 г.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 28 (2601), 23 юли 2010 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]