Йегуновце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йегуновце
Јегуновце
— село —
Знаме
      
Герб
42.0731° с. ш. 21.1231° и. д.
Йегуновце
Страна Северна Македония
РегионТетово – Положки
ОбщинаЙегуновце
Географска областДолни Полог
Надм. височина395 m
Население846 души (2002)
Пощенски код1215
МПС кодTE
Официален сайтwww.opstinajegunovce.gov.mk
Йегуновце в Общомедия

Йегуновце или Йегуновци (срещат се и нейотирани форми Егуновце/Егуновци), старо име Гиновци,[1] (на македонска литературна норма: Јегуновце; на албански: Jegunoci, Йегуноци), е село в Северна Македония, център на община Йегуновце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Експонати от Градище край Йегуновце и Баниче край Тетово. Етнографски музей в Джепчище

Разположено е Тетовското поле в областта Долни Полог на левия бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 3 km североизточно е късноантичната и средновековна крепост Градище.[2]

В края на XIX век Йегуновце е българско село в Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Егуновце има 110 жители българи християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 192 християнски жители на Егуновци са българи екзархисти.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Егуновце е село в Шемшевска община и има 29 къщи с 332 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година Йегуновце има 846 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 804
албанци 0
турци 0
роми 21
власи 0
сърби 13
бошняци 0
други 8

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 46.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 324.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05