Йежи Гедройч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йежи Гедройч
Jerzy Giedroyc
полски писател и политически активист
Jerzy Giedroyc 1997.jpg
Йежи Гедройч в редакцията на „Култура“, 1997
Роден
Починал

Националност Флаг на Полша Полша
Професия писател
Литература
Награди Офицер на Ордена на Короната на Румъния, Румъния Орден на Звездата на Белия V степен, Белгия Кавалер на Ордена на Почетния легион Кавалер на Ордена на короната, Белгия Офицер на Ордена на Почетния легион Ордена на литовския велик княз Гедиминас, Литва Орден за заслуги ІІІ степен, Украйна
Йежи Гедройч в Общомедия

Йѐжи Гѐдройч (на полски: Jerzy Giedroyc) е полски писател и политически активист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Йежи Гедройч е наследник на стар литовски род. Роден на 27 юли 1906 г. в Минск. Учи в Москва, където става свидетел на Октомврийската революция. През 1919 г. заедно със семейството си пристига във Варшава, където учи в елитната гимназия „Ян Замойски“. През 1924 г. се записва в Юридическия факултет на Варшавския университет, от 1929 г. следва и история.

Още като студент работи в рекламния отдел на Полската телеграфна агенция. През 1928 г. постъпва в пресцентъра на Министерски съвет. През 1934 г. става секретар на заместник-министъра на земеделието Рогер Рачински. През 1930 г. поема редакцията на списание „Академичен ден“, което през 1933 г. е преименувано на „Бунт на младите“, а през 1937 г. – на „Политика“.

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В нощта на 4 срещу 5 септемви 1939 г. Йежи Гедройч напуска Варшава. Установява се в Букурещ, където работи в полското посолство, а след неговото закриване – в чилийското. През 1942 г. поема Бюрото за пропаганда и култура на Втори корпус на полската армия, където редактира седмичника „Бял Орел“.

Римски период[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след войната Гедройч се установява в италианската столица. С подкрепата на ген. Андерс заедно с Густав Херлинг-Груджински, Зигмунт и Зофия Херц основава Литературен институт през 1946 г. и започва да разгръща издателска дейност. През лятото на 1947 г. излиза първи брой на списание „Култура“.

Мезон-Лафит[редактиране | редактиране на кода]

След ликвидирането на полската армия, екипът на Гедройч решава да се пренесе във Франция, където е съсредоточена значителна част от полската емиграция. В градчето Мезон-Лафит, близо до Париж, е съсредоточена редакцията на „Култура“, която се превръща в най-значимото полско емигрантско издание. Към Гедрйч се присъединяват брат му, Хенрик, и Юзеф Чапски. През 1953 г. започват да излиза издателската серия Библиотека „Култура“, а от 1962 – специазириното издание „Исторически тетрадки“ („Zeszyty Historyczne“). В къщата в Мезон-Лафит намират убежище поляци, които избират живота в емиграция пред идеологическите ограничения, наложени на творците в ПНР. Редакторът, както е известен Гедройч, поддържа активна кореспонденция със своите сътрудници, сам подбира материалите и подготвя отделните броеве на „Култура“, търси източници на средства за издаване на списанието и контакти с международните интелектуални кръгове. Той е част от редколегията на руското дисидентско списание „Континенти“ и украинското издание „Виднова“[3].

Йежи Гедройч умира на 14 септември 2000 г. Със завещанието си основава Дружството "Литературен институт „Култура“, чиято задача е да се грижи за архива на редакцията на „Култура“, включващ ценна библиотечна сбирка, документи, свързани с дейността на издателството, материали за най-новата история на Централна и Източна Европа.

Издателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

„Култура“[редактиране | редактиране на кода]

Списание „Култура“ започва да излиза през 1947 г. в Рим. Вторият двоен брой (2 – 3) излиза във Франция през есента на същата година, а списанието става месечник. През целия период на съществуването си изданието се стреми да запази своята финансова и идейна независимост, разчита на сериозна подкрепа от страна на читателите. Около изданието се съсредоточават някои от най-талантливите публицисти и политически анализатори (Константи Йеленски, Юлиуш Мерошевски, Леополд Унгер и др.), които формират съвременната полска политическа мисъл. Едно от най-важните постижения на кръга около „Култура“ е утвърждаването на доктрината УЛБ (Украйна – Беларус – Литва), която настоява за подкрепа на движенията за независимост на трите държави, отказ от териториални претенции върху Вилнюс и Лвов и установяване на добросъседски отношения, които да гарантират развитието на демократичните процеси в региона[4]. Списанието има огромно значение и за формирането на демократична опозиция в ПНР. То е внасяно нелегално в страната, а редакцията оказва подкрепа на профсъюза „Солидарност“ и на независимите нелегални издателства през 80-те години. Издадени са 637 броя на списанието, като по волята на Редактора публикуването му спира след неговата смърт[5].

Библиотека „Култура“[редактиране | редактиране на кода]

Списание „Култура“ помества текстове както на писатели-емигранти, така и на творци, избрали да останат в Полша, като по този начин се превръща в мост между двата големи клона на полската литература след Втората световна война. Мащабният издателски проект Библиотека „Култура“ стартира през 1953 г. и 378 позиции. Гедройч подпомага полски писатели в емиграция, като им осигурява финансова подкрепа и възможност да публикуват на своя роден език. Сред авторите, които са част от постоянния кръг около Литературния институт, са някои от най-важните имена на съвременната полска литература: Чеслав Милош, Витолд Гомбрович, Густав Херлинг-Груджински. Важно място заемат и преводите, благодарение на които полският читател се запознава с важни текстове като „1984“ на Джордж Оруел и „Доктор Живаго“ на Борис Пастернак[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 4 май 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.
  3. Jerzy Giedroyc (Jerzy Giedroyć). // culture.pl. (на полски)
  4. Jerzy Giedroyc Biografia najkrótsza. // kulturaparyska.com. Посетен на 28 ноември 2016 г. (на полски)
  5. а б Instytut Literacki. // kulturaparyska.com. Посетен на 28 ноември 2016 г. (на полски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Полша“         Портал „Полша