Йени джамия (Битоля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йени джамия
Yeni Camii
2011 Bitola, Meczet Jeni 03.JPG
Общ изглед
Bitola OSM.svg
41.0308° с. ш. 21.335° и. д.
Йени джамия
Местоположение в Битоля
Вид на храма джамия
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Битоля
Вероизповедание сунитски ислям
Мюфтийство Битолско
Архитектурен стил зрял османски
Време на изграждане XVI век
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние недействащ храм
Йени джамия в Общомедия

Кади Мехмед (Махмуд) Челеби (Ефенди) джамия или Йени джамия (на турски: Kadı Mahmud Çelebi Camii, Yeni Camii на македонска литературна норма: Јени џамија) е мюсюлмански храм от XVI век, намиращ се в град Битоля, Северна Македония.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Джамията е разположена на централния градски площад, на десния бряг на Драгор, в близост до Саат кула и църквата „Свети Димитър“. Построена е по поръчка на битолския кадия Кади Махмуд ефенди на мястото на по-стара джамия. Големият мост я свързва с Безистена, чаршията и главната Исак Челеби джамия. Край джамията има гробища, в които е погребан бекташкият мистик Халил Баба.[3]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Джамията присъства в местните легенди, записвани от фолклористите Мехмед Тефик, Марко Цепенков и Йован Хадживасилевич. Джамията е известна под няколко имена. Най-популярно е Нал джамия (тоест Подкова джамия), тъй като според легендите имала запазени следи от подковите на коня на Свети Георги, който ударил със задните копита в стената ѝ. Легендата е свързана с битолската християнска митология, че на мястото е имало храм „Свети Георги“. Второто име е Синджирли бунар джамия, свързано с някогашния стар бунар със синджир за изваждане на вода за храма, който вече не съществува. От името Йени, тоест Нова може да се предположи, че на мястото ѝ е имало по-стар храм. Хадживасилевич в „През Стара Сърбия и Македония в 1879 година“ предава легендата, че църквата „Свети Георги“ на някогашния Пекмез пазар е превърната в Нал джамия.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1661 година през града минава османският пътешественик Евлия Челеби, който казва, че в него има джамия на Махмуд ефенди със следния надпис:

Истина е, че тая светла джамия
го осветява града като ден.
О, Лаели който го състави тоя хроностих за джамията
Молитвено място за пратеника на божиите наместници. 973 година[3]

Хроностихът е под формата на хронограм и дава 973 година от хиджра или 1565 от Рождество Христово. Според изчисленията на Мехмед Тефик и Крум Томовски обаче точната година на стиха е 966 (1558-1559), а според най-новите изчисления (ебджед хесап) на Екрем Хакъ Айверди и Муджахид Асимов датата е 961 по хиджра или 1553-1554 година.[3]

Над входа на джамията е запазен мраморен надпис на османски турски, който осведомява за реновирането на джамията в 1308 година (1890-1891), при което е преиэграден и разширен тремът на северната страна и е добавен нов трем с шест куполи от майстор Павле Ристич от Смилево. Тогавашният имам нарежда преупотреба на мраморните елементи, а подът е покрит с изчукани надгробни мраморни плочи.[5]

Джамията се използва като мюсюлмански храм до 1943 година.[2] В 1950 година гробищата и различните обекти около джамията са премахнати и е създаден парк с шадравани.[5] В 1957 година сградата е обявена за паметник на културата и в нея е разположена художествена галерия за съвременна графика.[5][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурата на сградата е като тази на Исак джамия, построена в началото на XVI век, и представлява преходен етап между ранния и класическия османски стил. Джамията е масивна сграда, градена от камък, по-жълт от този на Исак джамия.[5] Изградена е в опус клоазоне – редуване на слоеве квадратни камъни и тухли.[2] Молитвеното пространство е с размери 12,78 на 12,78 m, куполът е висок 19 m, а минарето – 39 m. Куполът е върху осмостенен барабан с тромпи на квадратна основа.[5]

Тремът е дълъг 14,20 m и широк 10 m и е покрит с два реда по три купола.[5] Вероятно в XIX век, с увеличаването на вярващите, откритият трем е затворен. Представлява широк двоен трем, като всяка ниша е засводена със сляп купол, видим отвън. Този трем постепенно става характерен за големите джамии в Битоля.[2] В XIX век тремът е изрисуван с вази и ибрици с цветя, купи с плодове, розети и колони, създаващи илюзия за реалност и така допринасящи за усещане за широчина.[6]

Интериорът е богато декориран. Храмът се осветява с четири реда монументални прозорци.[5] Мраморният минбар е с арабеска в барелеф.[6] Михрабът е декориран със сталактитна геометрична орнаментика.[5] Такава има и под тромпите.[6] До дървения балкона за проповедника – махвил мукабир, се стига през тунел в зида до минарето.[5] Тремът е подпрян на два вида мраморни колони с декоративни капители.[4] Между молитвеното пространство и трема има тежки двукрилни врати, в чиито горен дял се разбовани осмоъгълни розети с текстове от Корана, 112 сура Ал Ихлас. Порталът, който ограничава махвила и портата е рамкиран с фаянсови керамични плочки, дело на работилницата в Изник, каквито има и в Йени джамия в Гюмюрджина.[5] Тази декорация прави джамията уникална за Македония.[6] Такива фаянсови плочки има и по минарето, които типологично са същите като украсата на Паша бей тюрбе в Скопие (1438).[6]

Вътрешността на големия купол със сталактитните тромпи, киблата с михраба, стените на молитвената стая са били изписани със земни цветове в техника ал секо. Сцени от кораничната есхатология и мотиви от светите места са били изписани в стил китахия. В началото на XX век италиански художник рисува върху тях ведути.[4] В основното пространство са изписани лози и различни други растителни елементи, розети, както и калиграфски надписи със сури от Корана, мъдрости на първите халифи и други.[6]

Разкопки[редактиране | редактиране на кода]

В 2003 година Томе Янакиевски от Института за опазване на паметниците на културата започва разкопки в джамията, като разкрива средновековен зид, остатъци от фрески, осем погребения, монети и керамика – всички от XII век. От 2004 до 2008 година разкопките продължават под ръководството на Гордана Филиповска-Лазаревска. В 2008 година е разкопан зид от базиликална сграда. Сред находките има предмети с църковен характер – двустранен пекторален правоъгълен медальон, два сребърни пръстена, два оловни печата от XI век – единият с допоясно изображение на Свети Георги, а другият с бюст на Богородица с Младенеца в медальон. Пекторалният медальон е с позлатени изображения на Свети Никола и Свети Василий от едната страна и на Свети Теодор Тирон и Свети Георги от другата. Според Филиповска медальонът е изработен в Цариград и е от XI век. Единият сребърен пръстен е с гравирана Богородица с Исус в ръцете и е от IX век. Други предмети, намерени при разкопките, са от XIV век.[7]

Разкопките продължават в трема на храма, където са открити основите на по-стар обект, вероятно старата джамийска сграда. През есента на 2008 година в молитвената зала на джамията цялостно е разкрита източната част на средновековна църква с многоъгълна апсида, дяконикон и проскомидия. Част от основите на църквата излизат извън иззиданото пространство на джамията, което показва, че тя е била с по-големи размери. Открити са и много фрагменти от фрески.[8]

В резултат на разкопките са открити основи от три християнски църковни сгради – от VII, XI и XIII-XIV век, както и основи от по-стара джамийска сграда отпреди 1553 година. Институтът за защита на паметниците на културата иска да превърне Йени джамия в паметник на християнската и ислямската история.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 183 - 188. Посетен на 27 февруари 2015.
  2. а б в г д Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 10.
  3. а б в Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 183. Посетен на 27 февруари 2015.
  4. а б в Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 185. Посетен на 27 февруари 2015.
  5. а б в г д е ж з и к Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 184. Посетен на 27 февруари 2015.
  6. а б в г д е Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 12.
  7. Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 186. Посетен на 27 февруари 2015.
  8. а б Михајловски, Роберт. Битолската Јени џамија во светлината на најновите археолошки откритија. // Патримониум. 2009. с. 187. Посетен на 27 февруари 2015.
  9. Свети Ѓорѓи ја крепи Јени џамија во Битола. // Дневник, 27 октомври 2013. Посетен на 27 февруари 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония