Иеремия (пророк)
| Иеремия ירמאהו | |
|---|---|
 | |
| Роден |
670 г. пр.н.е.
|
| Починал | 586 г. пр.н.е.
|
| Етнос | израилтяни |
| Канонизация | |
| Празник | 1 май |
| Иеремия в Общомедия | |
Иеремия (около 650 – 570 г. пр. Хр) е един от основните пророци в Библията (Стария завет). Той е автор на „Книга на Иеремия“, „Книга на царете“ и „Плачът на Иеремия“, с редакцията и помощта на Барух бен Нерия. Роден е в Анатот – свещенически град, в пределите на Вениаминовото коляно, недалече от Йерусалим. Предсказва падането на Йерусалим, а по време на вавилонския плен пише книгата „Плачът на Иеремия“.
Юдаизмът счита „Книга на Иеремия“ за част от канона си и Иеремия за втори от основните си пророци. Християнството и ислямът също считат Иеремия за свой пророк.
За живота на пророк Иеремия се знае най-много от всички останали пророци, защото в Библията са описани множество от неговите действия, свързани със служба към Бога, както и много от нещата, които му се случват.
В България денят на Иеремия се чества на 1 май (14 май стар стил).[1]