Йеронимус Волф

Йеронимус Волф
Роден	13 август 1516 г. Йотинген ин Байерн, Федерална република Германия
Починал	8 октомври 1580 г. Аугсбург, Свещена Римска империя
Йеронимус Волф в Общомедия

Йероним Волф (13 август 1516 – 8 октомври 1580) е германски историк и хуманист от XVI век.

Най-известен е със систематизирането на римската историография, която в крайна сметка се превръща в еталон за произведенията относно средновековната гръцка история.

Биография

Студент на Филип Меланхтон и Йоахим Камерарий Волф успява да си осигури длъжността секретар и библиотекар в новосъздадената публична библиотека в Аугсбург през 1537 г. Това му се дава възможност да изучава и превежда многобройни древни и средновековни гръцки автори, с което ги прави достъпни за немските учени. Волф получава репутация на познавач на Изократ и за първи път публикува издание за него в Париж през 1551 г. Библиотеката му става известна със съдържанието си и по-специално със 100-те гръцки ръкописа, пренесени от Венеция.

Йероним продължава да работи в библиотеката на Аугсбург, но работата на живота му е извън традиционните области, предложени от хуманизма. До неговото време не се прави разлика между древни и средновековни гръцки произведения. Неговият интерес е подбуден от друга посока, тази за откриване и обяснение на историята, довела до завладяването на голяма част от Източна Европа от османците, които Волф доживява да види по време на обсадата на Виена. Той се фокусира предимно върху гръцката история и публикува своето произведение през 1557 г. под заглавието Corpus Historiae Byzantinae, което е повече сбор от византийски източници, отколкото цялостна история. Независимо от това, влиянието на неговата работа в дългосрочен план е огромно, тъй като поставя основите на предстоящите средновековни гръцки науки. Това споменаване на „Византийски произход“ се разпространява през западноевропейските учени и постепенно заменя името „ромейски“, както се използва относно Източната Римска импери. С термина „Византийска“ започва за да обозначава средновековната гръка литература от Източната Римска империя. Тази замяна отразява и враждата между Изтока и Запада по отношение на титлата на Император на римляните, започнала още с Константин Велики, пренасъл столицата край Босфора.

Йеронимус Волф умира на 64-годишна възраст без да създаде семейство.

Наследство

През 17 век Луи XIV от Франция приканва за събирането на всички византийски произведения и призовава няколко известни учени от цял свят да участват в това усилие. Корпусът на Йероним е използван като основа за това надграждане. Резултатът е огромният „Corpus Historiae Byzantinae“ от 34 тома с паралелни гръцки текст и латински превод. Това издание популяризира термина „Византийска империя“ (никога не се използва от самата империя през вековете на нейното съществуване) и я утвърждава в историческите изследвания.

Литература

• Crophius, Historia des Augspurgischen Gymnasii, 1740. – Мемория Хиер. Wolfii scr. GC Mezger 1862
• Mezger, G., „Wolf, Hieronymus“, в: Allgemeine Deutsche Biographie (1898), S. 755 – 757 [Onlinefassung]
• Ostrogorsky, George, История на византийската държава, Rutgers University Press, 1986
• Рудолф Декер. Егодокументи и история: Автобиографичното писане в социалния контекст от Средновековието. (Публикации van de Faculteit der Historische en Kunstwetenschappen Maatschappijgeschiedenis, том 38)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hieronymus Wolf в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​