Йерусалим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За операта вижте Йерусалим (опера).

Йерусалим
יְרוּשָׁלַיִם
القدس
— град —
Знаме    Герб
Общ изглед от града; улица в квартал Мамила; Старият град с Купола на Скалата; сук в Стария град; сградата на Кнесета; Стената на плача; старите градски стени с Кулата на Давид
Общ изглед от града; улица в квартал Мамила; Старият град с Купола на Скалата; сук в Стария град; сградата на Кнесета; Стената на плача; старите градски стени с Кулата на Давид
Israel relief location map.jpg
31.7833° с. ш. 35.2333° и. д.
Йерусалим
Страна Флаг на Израел Израел
Окръг Йерусалимски окръг
Площ 125,156 km²
Надм. височина 754 m
Население (2012) 890 428 души
7115 души/km²
Кмет Нир Баркат
Основаване IV хилядолетие пр.н.е.
Пощенски код 91000–91999
Телефонен код 02
Официален сайт http://www.jerusalem.muni.il
Йерусалим в Общомедия

Йерусалим (на иврит: ירושלים ירושלים, [jeruˈʃalajim]; на арабски: القدس القدس, [ˈaːɫ ˈquːdsˤ]) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 890 000 души (2013).[1]

Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят да също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави смятат Тел Авив за столица на Израел и затова техните посолства са в този град.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Йерусалим се намира на около 60 km източно от Тел Авив и Средиземно море.[2] В източна посока на около 35 km се намира Мъртво море,[3] най-ниско разположеният воден басейн в света. Сред съседните градове са Витлеем и Бейт Джала на юг, Абу Дис и Маале Адумим на изток, Мевасарет Цион на запад, Рамала и Гиват Зеев на север.[4][5][6]

Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.[7] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.[8] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.[9] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.[8]

Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.[10] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.[11]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Йерусалим е средиземноморски (Csa по Кьопен) с горещо и сухо лято и мека и влажна зима. Превалявания от сняг обикновено има по един-два пъти всяка зима, а през 3 – 4 години има и по-сериозни снеговалежи, при които се задържа краткотрайна снежна покривка.

Януари е най-хладният месец в годината със средна температура 9,1 °C, а най-горещи са юли и август със средна температура 24,2 °C. Средните годишни валежи са около 550 mm, като през летните месеци най-често изобщо не вали, а повечето валежи падат между октомври и май.[12]

Климатични данни за Йерусалим (1881 – 2007)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 23,4 25,3 27,6 35,3 37,2 36,8 40,6 44,4 37,8 33,8 29,4 26 44,4
Средни максимални температури (°C) 11,8 12,6 15,4 21,5 25,3 27,6 29,0 29,4 28,2 24,7 18,8 14,0 21,5
Средни температури (°C) 9,1 9,5 11,9 17,1 20,5 22,7 24,2 24,5 23,4 20,7 15,6 11,2 17,5
Средни минимални температури (°C) 6,4 6,4 8,4 12,6 15,7 17,8 19,4 19,5 18,6 16,6 12,3 8,4 13,5
Абсолютни минимални температури (°C) −6,7 −2,4 −0,3 0,8 7,6 11 14,6 15,5 13,2 9,8 1,8 0,2 −6,7
Средни месечни валежи (mm) 133,2 118,3 92,7 24,5 3,2 0 0 0 0 15,4 60,8 105,7 554,1
Източник: Israel Meteorological Service[13]


Йерусалим през 1 век

Квартали на града[редактиране | редактиране на кода]

  • Abu Tor
  • Стар град
  • At-Tur
  • Летище Атарот
  • Bab a-Zahara
  • Baka
  • Bayit VeGan
  • Beit HaKerem
  • En Kerem
  • French Hill (Giv'at Shapira)
  • Gilo
  • Giva Ram
  • Har Choma
  • Mea Shearim
  • Nof Zion
  • Pisgat Ze`ev
  • Ramat Eshkol
  • Ramat Rachel
  • Rehavia
  • Scheich Scharra
  • Silwan
  • Talpiot
  • Talpiot Ost
  • Umm Tuba
  • Yemin Moshe

История[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Свето Възкресение Господне“ (Храм Гроб Господен)
Стената на плача пред Купола на Скалата
Кметството
Jerusalem Entrance Bridge.JPG

Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява великолепен храм, крепостни стени и дворец.

След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.

По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм – Втори храм. В 140 г. пр. н.е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр. н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, които поверяват управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина и място на което е изграден римския град Елия Капитолина.

Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос.

За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и и я изнасят извън града.

След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града, който по-късно е сринат до основи от император Адриан (135 г.), който след края на втората война върху окончателно сринатия юдейски град, наново съгражда римския Aelia capitolina.

Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като „свят град“, но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.

Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Умаядите, Абасидите и Фатимидите.

През 1099 г. e превзет от кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. През декември 1917 г., като част от Първата световна война, градът е превзет от британците.

От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 – 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

С решение на ООН (1967 – 1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на Йерусалим в миналото
Година Юдеи Мюсюлмани Християни Общо
1538 115 19,750 - -
1553 163 20,850 - -
1562 200 21,450 - -
1844 712 35,000 3,390 39,102
1876 1,200 37,560 5,470 44,230
1896 2,811 39,760 8,750 51,320
1922 3,400 44,400 14,700 62,500
1931 21,200 51,900 19,300 92,400
1944 57,000 59,600 29,400 146,000
1948 - - - 84 000
2010 507 000 250 000 15 600 780 200

Към края на 2008 година населението на Йерусалим е 763 600 души, от които 64% са евреи, 32% – мюсюлмани и 2% – християни,[14] при гъстота на населението около 5750 души на квадратен километър.[15][16]

Общият механичен прираст на града е отрицателен, като през 2005 година 16 хиляди души напускат Йерусалим, а само 10 хиляди се заселват там.[15] Въпреки това населението на града нараства с темпове, близки до средните за Израел, което се дължи на относително високата раждаемост, главно сред харедистката и арабската общност. Така коефициентът на плодовидост за града е 4,02, значително над средния за страната (2,90) или този за Тел Авив (1,98).

Тенденцията от последните десетилетия е делът на евреите в населението на Йерусалим да намалява, което се дължи на по-високата раждаемост сред мюсюлманите и изселването на евреи от града.[17] През 1967 година евреите са 74% от жителите, като за четири десетилетия тази стойност намалява с десет процентни пункта.[18] Сред причините за това е изселването на евреи към предградията или крайбрежието в търсене на по-евтини жилища и нерелигиозен начин на живот.[19][20]

Докато за някои израелци Йерусалим изглежда беден, занемарен и затънал в религиозни и политически противоречия, за палестинците градът е привлекателен със значително по-големите възможности за работа и с по-добрите здравни, образователни и социални услуги от всеки град на Западния бряг или Ивицата „Газа“.[21] Палестинците без израелско гражданство, които живеят постоянно в Йерусалим, се ползват и с някои административни улеснения при пътуване и работа в останалата част от Израел.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Исторически погледнато икономиката на Йерусалим е била подкрепена единствено от религиозните поклонници, тъй като градът е разположен далече от големите пристанища в Яфо и Газа. Религиозните забележителности на Йерусалим до днес се посещават от много чужденци, който най-често посещават Стената на плача и Стария град, но през последите 50 години става ясно, че Йерусалим не може да се издържа единствено от религиозната си значимост.

Въпреки че много статистически данни показват икономическия растеж в града, от 1967 г. насам Източен Йерусалим изостава в развитието си спрямо Западен Йерусалим. Въпреки това броя на домакинствата с работещи хора е по-голям за арабските домакинства (76,1%), отколкото при еврейските (66,8%). Безработицата в Йерусалим (8,3%) е малко по-ниска от средната за страната (9%), въпреки че цивилната работна сила е по-малка от половината от населението над 15 години – по-ниско от това в Тел Авив (58%) и Хайфа (52,4%). Бедността в града се е увеличила през последните години. Според доклад на Асоциацията за граждански права в Израел (ACRI) 78% от палестинците през 2012 г. живеят в бедност. Докато ACRI приписва увеличението на бедността на липсата на работни места, инфраструктурата и влошаващата се образователна система, Ир Амим обвинява за това легалният статус на палестинците в Йерусалим. През 2006 г. средната месечна работна заплата в Йерусалим е 5 940 шекела, с 1 350 шекела по-малко от средната заплата в Тел Авив.

По време на Британския мандат е прокаран закон, който задължава всички сгради да бъдат строени от Йерусалимски камъни, за да се запази уникалният исторически и естетически характер на града. В допълнение към този закон, който все още е в сила, в Йерусалим липсва голяма тежка индустрия. Само 2,2% от територията на Йерусалим се използва за индустрията и инфраструктурата. За сравнение същата зона в процентно съотношение в Тел Авив е 2 пъти по-голяма, а в Хаифа е 7 пъти по-голяма. Само 8,5% от работната сила в Йерусалим е в производствения сектор, около половината от средната стойност за страната – 15,8%. По-високи от средните проценти на заетост са в областта на образованието (17,9% срещу 12,7%), здравеопазването (12,6% срещу 10,7%), обществените и социални услуги (6,4% срещу 4,7%), хотелите и ресторантите (6,1% срещу 4,7%) и публичната администрация (8,2% срещу 4,7%). Въпреки че Тел Авив остава финансовият център на Израел, голям брой компании се местят в Йерусалим. Индустриалният парк Хар Хотцвим в северен Йерусалим е дом на някои от най-големите корпорации в Израел кат Интел, TEVA, Офир Оптроникс и ECI Телеком. Плановете на за разширяване на парка предвиждат сто предприятия, пожарна и училище, които обхващат площ от 530 000 m².

От създаването на Израел досега, държавното правителство остава основният играч в икономиката на Йерусалим. Правителството, намиращо се в Йерусалим, генерира голям брой работни места и предлага субсидии и стимули за нови бизнес инициативи.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Пътното движение е основен източник на замърсяване на въздуха в града.[22] Промишлените източници на замърсяване в самия град са малко, но до града може да достига замърсен въздух от по-индустриализираните крайбрежни области на запад.[22][23]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Двата най-популярни спорта са футбол и баскетбол. Един от най-популярните отбори в Израел е Бейтар Йерусалим. Негови фенове са редица политически фигури, които често посещават мачовете му. Другият голям отбор на Йерусалим и противник на Бейтар е Хапоел Йерусалим. Докато Бейтар е бил шампион на Израелската държавна купа седем пъти, Хапоел е бил само един. Бейтар печели висшата лига шест пъти, докато Хапоел все още не е успял. Бейтар играе в висшата лига, докато Хапоел играе в Лига Леумит. От отварянето си стадион Теди е основният стадион на Йерусалим с капацитет от 21 600 места. Най-популярният палестински футболен клуб е Джабал ал Мукабер, който играе във Висшата лига на Западния бряг. Отборът е от Скопий, част е от Азиатската футболна конфедерация и играе на международния стадион Файсал ал-Хюсейни в Ал-Рам, от другата страна на бариерата с Западния бряг.

В баскетбола Хапоел Йерусалим играе във висшата лига. Клубът е спечелил държавната купа три пъти, както и Купа УЛЕБ през 2004 г.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Йерусалим
Починали в Йерусалим
Квартали на Йерусалим

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед от Елеонския хълм към града и Храмовия хълм с джамията Ал-Акса
Панорамен изглед от Елеонския хълм към града и Храмовия хълм с джамията Ал-Акса
Храмовият хълм през нощта

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. moin.gov.il 2013.
  2. Rosen-Zvi 2004, с. 37.
  3. Federman 2004.
  4. Bar Ilan University 2007.
  5. Eye On Israel 2007.
  6. The Applied Research Institute 2007.
  7. Cabrera 1998, с. 304.
  8. а б Bergsohn 2006.
  9. Walvoord 1996, с. 58.
  10. Masterman 1902, с. 87 – 112.
  11. Jewish Agency 2008.
  12. The Weather Channel 2007.
  13. ims.gov.il 2016.
  14. Israel Central Bureau of Statistics 2008.
  15. а б Israel Central Bureau of Statistics 2006a.
  16. Israel Central Bureau of Statistics 2006b.
  17. CNN 2000.
  18. Sel 2007.
  19. ((en)) Vick, Karl. The Ultra-Holy City. // time.com. Time, 2012. Посетен на 2012-08-14.
  20. ((en)) Hockstader, Lee. Jewish Drop In Jerusalem Worries Israel. // The Washington Post via Cornell University. Архив на оригинала от 2006-09-09. Посетен на 2007-03-10.
  21. ((en)) Ellingwood, Ken. Change cast in concrete. // Los Angeles Times. 4 June 2007. Посетен на 2009-07-22.
  22. а б ((en)) Ma'oz, Moshe и др. Jerusalem: Points of Friction-And Beyond. Brill Academic Publishers, March 2000. ISBN 90-411-8843-6. с. 44 – 6.
  23. ((en)) Kess, Rory. Worst ozone pollution in Beit Shemesh, Gush Etzion. // The Jerusalem Post, 16 September 2007. Посетен на 2007-10-23.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]