Направо към съдържанието

Йерусалим

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за града. За операта вижте Йерусалим (опера).
Йерусалим
ירושלים
— град —
Знаме
      
Общ изглед от града; улица в квартал Мамила; Старият град с Купола на Скалата; сук в Стария град; сградата на Кнесета; Стената на плача; старите градски стени с Кулата на Давид
Общ изглед от града; улица в квартал Мамила; Старият град с Купола на Скалата; сук в Стария град; сградата на Кнесета; Стената на плача; старите градски стени с Кулата на Давид
Израел
31.7789° с. ш. 35.2256° и. д.
Йерусалим
Йерусалим
31.7789° с. ш. 35.2256° и. д.
Йерусалим
Страна Израел
ОкръгЙерусалимски окръг
Площ125,42 km²
Надм. височина754 m
Население936 425 души[1] (2019 г.)
ЕлдърманМоше Леон
ОсноваванеIV хилядолетие пр.н.е.
Пощенски код91000–91999
Телефонен код2
Официален сайтwww.jerusalem.muni.il
Йерусалим в Общомедия

Йерусалим (на иврит: ירושלים, [jeruʃaˈlajim]; на арабски: القدس, [ˈaːɫ ˈquːdsˤ]) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 936 425 души[1] (2019 г.). През 2023 г. в града живеят 1 028 366 души, а в рамките на метрополния регион живеят 1 253 900 души.

Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави поддържат посолства в бившата столица Тел Авив.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Разположение

[редактиране | редактиране на кода]

Йерусалим се намира на около 60 km източно от Тел Авив и Средиземно море.[2] В източна посока на около 35 km се намира Мъртво море,[3] най-ниско разположеният воден басейн в света. Сред съседните градове са Витлеем и Бейт Джала на юг, Абу Дис и Маале Адумим на изток, Мевасарет Цион на запад, Рамала и Гиват Зеев на север.[4][5][6]

Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.[7] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.[8] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.[9] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.[8]

Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.[10] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.[11]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Йерусалим е средиземноморски (Csa по Кьопен) с горещо и сухо лято и мека и влажна зима. Превалявания от сняг обикновено има по един-два пъти всяка зима, а през 3 – 4 години има и по-сериозни снеговалежи, при които се задържа краткотрайна снежна покривка.

Януари е най-хладният месец в годината със средна температура 9,1 °C, а най-горещи са юли и август със средна температура 24,2 °C. Средните годишни валежи са около 550 mm, като през летните месеци най-често изобщо не вали, а повечето валежи падат между октомври и май.[12]

  Климатични данни за Йерусалим (1881 – 2007) 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 23,4 25,3 27,6 35,3 37,2 36,8 40,6 44,4 37,8 33,8 29,4 26 44,4
Средни максимални температури (°C) 11,8 12,6 15,4 21,5 25,3 27,6 29,0 29,4 28,2 24,7 18,8 14,0 21,5
Средни температури (°C) 9,1 9,5 11,9 17,1 20,5 22,7 24,2 24,5 23,4 20,7 15,6 11,2 17,5
Средни минимални температури (°C) 6,4 6,4 8,4 12,6 15,7 17,8 19,4 19,5 18,6 16,6 12,3 8,4 13,5
Абсолютни минимални температури (°C) −6,7 −2,4 −0,3 0,8 7,6 11 14,6 15,5 13,2 9,8 1,8 0,2 −6,7
Средни месечни валежи (mm) 133,2 118,3 92,7 24,5 3,2 0 0 0 0 15,4 60,8 105,7 554,1
Източник: Israel Meteorological Service[13]
Йерусалим през 1 век

Квартали на града

[редактиране | редактиране на кода]
Карта Квартали
Квартали на Йерусалим
  • Abu Tor
  • Стар град
  • At-Tur
  • Летище Атарот
  • Bab a-Zahara
  • Baka
  • Bayit VeGan
  • Beit HaKerem
  • En Kerem
  • French Hill (Giv'at Shapira)
  • Gilo
  • Giva Ram
  • Har Choma
  • Mea Shearim
  • Nof Zion
  • Pisgat Ze`ev
  • Ramat Eshkol
  • Ramat Rachel
  • Rehavia
  • Scheich Scharra
  • Silwan
  • Talpiot
  • Talpiot Ost
  • Umm Tuba
  • Yemin Moshe

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Йерусалим
Храм „Свето Възкресение Господне“ (Храм Гроб Господен)
Стената на плача пред Купола на Скалата
Кметството

Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява храм, крепостни стени и дворец.

След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. Разорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.

По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм – Втори храм. В 140 г. пр.н.е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр.н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, които поверяват управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина.

Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос.

За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и я изнасят извън града.

След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града и го разрушава. На негово място в началото на II век император Адриан създава римската колония Елия Капитолина, което е сред причините за въстанието на Бар Кохба. Елия Капитолина остава официалното име на Йерусалим до превземането му от мюсюлманите през 638 година.

Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като „свят град“, но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.

Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при халифа Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Омаядите, Абасидите и Фатимидите.

През 1099 г. по време на Първия кръстоносен поход е превзет от кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. През декември 1917 г., в периода на Първата световна война, градът е превзет от британците.

От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 – 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

С решение на ООН (1967 – 1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.

Население

[редактиране | редактиране на кода]
Население на Йерусалим в миналото
ГодинаЮдеиМюсюлманиХристияниОбщо
153811519 750--
155316320 850--
156220021 450--
184471235 0003,39039 102
18761,20037 5605,47044 230
18962,81139 7608,75051 320
19223,40044 40014 70062 500
193121 20051 90019 30092 400
194457 00059 60029 400146 000
1948---84 000
2010507 000250 00015 600780 200

Към края на 2008 година населението на Йерусалим е 763 600 души, от които 64% са евреи, 32% – мюсюлмани и 2% – християни,[14] при гъстота на населението около 5750 души на квадратен километър.[15][16]

Общият механичен прираст на града е отрицателен, като през 2005 година 16 хиляди души напускат Йерусалим, а само 10 хиляди се заселват там.[15] Въпреки това населението на града нараства с темпове, близки до средните за Израел, което се дължи на относително високата раждаемост, главно сред харедистката и арабската общност. Така коефициентът на плодовидост за града е 4,02, значително над средния за страната (2,90) или този за Тел Авив (1,98).

Тенденцията от последните десетилетия е делът на евреите в населението на Йерусалим да намалява, което се дължи на по-високата раждаемост сред мюсюлманите и изселването на евреи от града.[17] През 1967 година евреите са 74% от жителите, като за четири десетилетия тази стойност намалява с десет процентни пункта.[18] Сред причините за това е изселването на евреи към предградията или крайбрежието в търсене на по-евтини жилища и нерелигиозен начин на живот.[19][20]

Докато за някои израелци Йерусалим изглежда беден, занемарен и затънал в религиозни и политически противоречия, за палестинците градът е привлекателен със значително по-големите възможности за работа и с по-добрите здравни, образователни и социални услуги от всеки град на Западния бряг или Ивицата „Газа“.[21] Палестинците без израелско гражданство, които живеят постоянно в Йерусалим, се ползват и с някои административни улеснения при пътуване и работа в останалата част от Израел.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Исторически погледнато икономиката на Йерусалим е била подкрепена единствено от религиозните поклонници, тъй като градът е разположен далече от големите пристанища в Яфо и Газа. Религиозните забележителности на Йерусалим до днес се посещават от много чужденци, който най-често посещават Стената на плача и Стария град, но през последите 50 години става ясно, че Йерусалим не може да се издържа единствено от религиозната си значимост.

Въпреки че много статистически данни показват икономическия растеж в града, от 1967 г. насам Източен Йерусалим изостава в развитието си спрямо Западен Йерусалим. Въпреки това броя на домакинствата с работещи хора е по-голям за арабските домакинства (76,1%), отколкото при еврейските (66,8%). Безработицата в Йерусалим (8,3%) е малко по-ниска от средната за страната (9%), въпреки че цивилната работна сила е по-малка от половината от населението над 15 години – по-ниско от това в Тел Авив (58%) и Хайфа (52,4%). Бедността в града се е увеличила през последните години. Според доклад на Асоциацията за граждански права в Израел (ACRI) 78% от палестинците през 2012 г. живеят в бедност. Докато ACRI приписва увеличението на бедността на липсата на работни места, инфраструктурата и влошаващата се образователна система, Ир Амим обвинява за това легалният статус на палестинците в Йерусалим. През 2006 г. средната месечна работна заплата в Йерусалим е 5940 шекела, с 1350 шекела по-малко от средната заплата в Тел Авив.

По време на Британския мандат е прокаран закон, който задължава всички сгради да бъдат строени от Йерусалимски камъни, за да се запази уникалният исторически и естетически характер на града. В допълнение към този закон, който все още е в сила, в Йерусалим липсва голяма тежка индустрия. Само 2,2% от територията на Йерусалим се използва за индустрията и инфраструктурата. За сравнение същата зона в процентно съотношение в Тел Авив е 2 пъти по-голяма, а в Хаифа е 7 пъти по-голяма. Само 8,5% от работната сила в Йерусалим е в производствения сектор, около половината от средната стойност за страната – 15,8%. По-високи от средните проценти на заетост са в областта на образованието (17,9% срещу 12,7%), здравеопазването (12,6% срещу 10,7%), обществените и социални услуги (6,4% срещу 4,7%), хотелите и ресторантите (6,1% срещу 4,7%) и публичната администрация (8,2% срещу 4,7%). Въпреки че Тел Авив остава финансовият център на Израел, голям брой компании се местят в Йерусалим. Индустриалният парк Хар Хотцвим в северен Йерусалим е дом на някои от най-големите корпорации в Израел като Интел, TEVA, Офир Оптроникс и ECI Телеком. Плановете на за разширяване на парка предвиждат сто предприятия, пожарна и училище, които обхващат площ от 530 000 m².

От създаването на Израел, държавното правителство остава основният играч в икономиката на Йерусалим. Правителството, намиращо се в Йерусалим, генерира голям брой работни места и предлага субсидии и стимули за нови бизнес инициативи.

Инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]

Пътното движение е основен източник на замърсяване на въздуха в града.[22] Промишлените източници на замърсяване в самия град са малко, но до града може да достига замърсен въздух от по-индустриализираните крайбрежни области на запад.[22][23]

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Двата най-популярни спорта са футбол и баскетбол. Един от най-популярните отбори в Израел е Бейтар Йерусалим. Негови фенове са редица политически фигури, които често посещават мачовете му. Другият голям отбор на Йерусалим и противник на Бейтар е Хапоел Йерусалим. Докато Бейтар е бил шампион на Израелската държавна купа седем пъти, Хапоел е бил само един. Бейтар печели висшата лига шест пъти, докато Хапоел все още не е успял. Бейтар играе във висшата лига, докато Хапоел играе в Лига Леумит. От отварянето си стадион Теди е основният стадион на Йерусалим с капацитет от 21 600 места. Най-популярният палестински футболен клуб е Джабал ал Мукабер, който играе във Висшата лига на Западния бряг. Отборът е от Скопий, част е от Азиатската футболна конфедерация и играе на международния стадион Файсал ал-Хюсейни в Ал-Рам, от другата страна на бариерата със Западния бряг.

В баскетбола Хапоел Йерусалим играе във висшата лига. Клубът е спечелил държавната купа три пъти, както и Купа УЛЕБ през 2004 г.

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Йерусалим
Починали в Йерусалим

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На Йерусалим е наречена улица в квартал „Младост 1“ в София (Карта).

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
Панорамен изглед от Елеонския хълм към града и Храмовия хълм с джамията Ал-Акса
Панорамен изглед от Елеонския хълм към града и Храмовия хълм с джамията Ал-Акса
Храмовият хълм през нощта

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 citypopulation.de // Централно статистическо бюро (Израел).
  2. ↑ Rosen-Zvi 2004, с. 37.
  3. ↑ Federman 2004.
  4. ↑ Bar Ilan University 2007.
  5. ↑ Eye On Israel 2007.
  6. ↑ The Applied Research Institute 2007.
  7. ↑ Cabrera 1998, с. 304.
  8. 1 2 Bergsohn 2006.
  9. ↑ Walvoord 1996, с. 58.
  10. ↑ Masterman 1902, с. 87 – 112.
  11. ↑ Jewish Agency 2008.
  12. ↑ The Weather Channel 2007.
  13. ↑ ims.gov.il 2016.
  14. ↑ Israel Central Bureau of Statistics 2008.
  15. 1 2 Israel Central Bureau of Statistics 2006a.
  16. ↑ Israel Central Bureau of Statistics 2006b.
  17. ↑ CNN 2000.
  18. ↑ Sel 2007.
  19. ↑ Vick, Karl. The Ultra-Holy City // time.com. Time, 2012. Архивиран от оригинала на 7 март 2013. Посетен на 14 август 2012. (на английски)
  20. ↑ Hockstader, Lee. Jewish Drop In Jerusalem Worries Israel // The Washington Post via Cornell University. Архивиран от оригинала на 9 септември 2006. Посетен на 10 март 2007. (на английски)
  21. ↑ Ellingwood, Ken. Change cast in concrete // Los Angeles Times. 4 юни 2007. Архивиран от оригинала на 20 юни 2008. Посетен на 22 юли 2009. (на английски)
  22. 1 2 Ma'oz, Moshe et al. Jerusalem: Points of Friction-And Beyond. Brill Academic Publishers, March 2000. ISBN 90-411-8843-6. p. 44 – 6. (на английски)
  23. ↑ Kess, Rory. Worst ozone pollution in Beit Shemesh, Gush Etzion // The Jerusalem Post, 16 септември 2007. Архивиран от оригинала на 24 юни 2011. Посетен на 23 октомври 2007. (на английски)
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15.
Цитирани източници

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йерусалим&oldid=12823416“.