Йехосеф ха-Нагид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Йехосеф ха-Нагид (Юсуф ибн Нагрела, Йосиф Абу-Хусейн; 1035 – 1066) е придворен евреин и син на Шмуел ха-Нагид, везир в двора на Емира на Гранада Бадис.

Юсуф ибн Нагрела е любител на окултните науки и последовател на видния талмудист Исак ибн-Албалия и поета Исак ибн-Гайат. Изгнаници от академията в Пумбедита и същевременно синове на последния гаон Езекия, те са приети с почести в двора на емира на Гранада и им се оказва нужната поддръжка. За литературната дейност на Ибн Нагрела не е известно нищо конкретно, освен че е спомената в едно писмо до равина Нисим.

Ибн Нагрела се държал високомерно с подчинените си в двора и се обградил само с евреи, назначавайки единствено сънародници на държавна служба. Това станало в мащаби, които раздразнили много мюсюлманите, понеже един негов родственик бил назначен и за велик везир.

Отделно от това, между Ибн Нагрела и наследника на престола Балкин възникнал конфликт, и когато младият принц скоропостижно си отишъл от този свят се подигнало невъобразимо възмущение против Ибн Нагрела. Сред поданиците се разпространявал слух, че виновен за смъртта на младия престолонаследник е Ибн Нагрела, но емирът не повярвал на това.

След тази случка, общественото недоволство още повече нараснало поради това, че Бадис не се противял на Иосиф ха-Нагид и предпочитал неговите сънародници за държавна служба пред берберите от Магреб и арабите от Ориента.

След тези събития, разбирайки че арабските убийци на султана Ронда са намерили убежище и подслон при арабския управител на Севиля, Бадис решил да се разправи безмилостно с останалите заговорници в емирата, които се събирали на петъчна молитва, и да изпрати придворната гвардия да ги изтреби в джамията. Разбирайки за плана, Йосеф ха-Нагид се опитал да отклони Бадис от него, но приготовлението му било много напреднало. Тогава Ибн Нагрела решил да предотврати кръвопролитието като уведомил тайно арабските главатари на местната общност. Заради пропадането на конспирацията, Бадис заподозира Йосеф ха-Нагид в издаване на държавна тайна и го вика на разговор в който Йосеф се оправдава, че арабите са подразбрали за неговите намерения от войската и са си останали по домовете не отивайки на петъчна молитва. Емирът се престорил, че му повярвал.

В отговор, Бадис разпространил слух сред враговете на Ибн Нагрела, че придворните евреи подготвят заговор за убийството на Бадис и ще поверят управлението на Ал-Мутасим, който бил начело на Алмерия, с която Бадис водел война.

На 30 декември 1066 г. (по еврейския календар 9-ти тевет 4827 година) избухва погром в Гранада. Разгневена тайфа (тълпа) нахлува с щурм в емирския дворец и разпъва на кръст Йосиф ха-Нагид, след което се втурва да разграбва еврейското имущество и да треби местните евреи. Според непотвърдени данни само този ден са изтребени 1500 еврейски семейства или около 4000 евреи – убити. Оцелелите се спасяват с бягство към християнските владения на север. Разсипана е и богатата библиотека на Йосиф ха-Нагид при погрома.

Арабският поет Ибн-Алфари оплаквал „смъртта по християнски“ на Ибн Нагрела.

Арабските историци, които са недоброжелателни към Ибн Нагрела съобщават друго, че везирът бил безбожник и не вярвал нито в Яхве, нито в каквато ѝ да е религия. Вменяват му посмъртно и репликата, че ислямските религиозни принципи са нелепи. Семейството на Ибн Нагрела – дъщеря му Нисима бен-Якова, жена му и синът му Азария се спасяват с бягство в Лусена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Времеви показател на Юсуф ибн Нагрела в историята на юдаизма