Направо към съдържанието

Йоаким

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоаким.

Йоаким
бащата на Дева Мария, майката на Исус
Роден
100 г. пр.н.е.
Починал
10 г. пр.н.е. (90 г.)
ПогребанИзраел

Етносевреи
Религияюдаизъм
Канонизация
Празник26 юли
9 септември
Семейство
СъпругаАнна
ДецаБогородица
Други родниниИисус Христос (внук)
Йосиф Обручник (зет)
Йоаким в Общомедия

Йоаким (на иврит: יהויקים Yəhōyāqīm, „този, когото Яхве е поставил“; на гръцки: Ἰωακείμ Iōākeím), според християнската традиция, е съпругът на света Анна и баща на Мария, майката на Исус Христос (Богородица). Историята на Йоаким и Анна се появява за първи път в датираното към II век апокрифно Протоевангелие на Яков (наричано и „Детско евангелие“, понеже в него се разказва за началото на живота на Дева Мария).[1]

Свети Йоаким

Йоаким е смятан за покровител на бащите, дядовците, бабите, семейните двойки, мебелистите и търговците на спално бельо.[2] Източноправославните църкви и гръкокатолиците отбелязват паметта му на 9 септември, заедно с тази на св. Анна (Събор на Йоаким и Анна, ден след Рождество Богородично). Йоаким е почитан заедно с Анна и в Англиканската църква с Малък фестивал на 26 юли.[3]

Името на Йоким носи и река Сан Хоакин (Сан Уакин) в щата Калифорния, САЩ, открита около 1805 – 1808 г., когато испанският изследовател Габриел Морага прави проучвания на изток от мисията Сан Хосе, за да намери възможни места за нова мисия. Името е използвано от 1810 г.[4]

Немско „Рождество на Богородица“ от 12-и век, с Йоаким, който носи еврейска шапка

Древно вярване гласи, че дете, родено от възрастна майка, изгубила надежда да има потомство, е предопределено за големи неща.[5][6] Паралели се срещат в Стария завет – в случая с Анна, майката на пророка Самуил[7] и в Новия завет – в случая с родителите на свети Йоан Кръстител.

Така става, според легендата, и с Анна и мъжа ѝ Йоаким. Той е богат и благочестив човек, който редовно раздава дарове на бедните и на синагогата. Въпреки това в храма жрецът в Йерусалимския храм отхвърля жертвата му, тъй като тълкува като знак на божествено недоволство липсата на потомство у двойката. Впоследствие Йоаким се оттегля в пустинята, където пости и се покайва в продължение на 40 дни, след което ангели се явяват и на двамата за да им обещаят, че ще имат дете,[5] а Йоаким се връща в Йерусалим и прегръща жена си пред градската порта, разположена в стените на града. Детето се оказва момиче и родителите му го посвещават на Храма, където по-късно живее години наред, докато стане време да се сгоди и омъжи.

Йоаким често е третиран като светец и съответно – представян с хало, но в Западната църква има известно съзнание, че е много вероятно да е починал твърде рано, за да бъде стриктно смятан за християнин. Срещата на Йоаким и Анна при Златната порта е популярна тема в художествените изобразявания на живота на Богородица.

Цикълът от легенди за Йоаким и Анна е включен в и агиографския сборникЗлатната легенда“ (около 1260 г.) на Яков Ворагински. Този цикъл остава популярен в християнското изкуство, докато Трентският събор (1545 – 1563) не ограничава изобразяването на апокрифни събития.

Символите, свързвани със свети Йоаким, включват книга или свитък, свързвани с производителите на лен, овчарска тояга – за християнското слово и кошница с гълъби, символизираща мир. Той почти винаги е облечен в зелено, цветът на надеждата.[2] В средновековното изкуство често носи и конична еврейска шапка.

В Тридентския календар не е включено литургично честване на свети Йоаким. Той е добавен към Римския литургичен календар през 1584 г. за празнуване на 20 март, деня след празника на свети Йосиф. През 1738 г. той е преместен в неделята след октавата на Успение Богородично. Като част от усилията си да позволи отслужването на неделната литургия, папа Пий X (мандат 1903 – 1914) я прехвърля на 16 август, деня след Успение Богородично, така че Йоаким да може да бъде упоменаван при честването на триумфа на Мария.[8] След това е празнуван като празник-двойник от втора класа, ранг, който е променен през 1960 г. в празник от втора класа. В ревизията от 1969 г. на Общия римски календар той е присъединен към този на Света Анна, за празнуване на 26 юли.[9]

В исляма Йоаким се нарича Имран (на арабски: عمران). Според Корана (сура Ал-Имран) той е баща на Мариам (т.е. на Дева Мария) и дядо на сина ѝ Иса (Исус Xристос).

Един от гробове, за които се вярва, че някой от тях е неговият, се намира в Салала, Оман и за него се твърди, че е „най-дългият гроб в света“ (12 метра).[10][11]

  1. Brownrigg, Ronald (September 2, 2003). Who's Who in the New Testament. New York: Routledge. p. 194. ISBN 978-1134509492
  2. 1 2 St. Joachim, Father of the Most Blessed Virgin Feast: July 26th // St. Joachim Parish, Bellmawr, New Jersey.
  3. „The Calendar“. The Church of England
  4. Gudde, Erwin G.; Bright, William (February 10, 2010). California Place Names: The Origin and Etymology of Current Geographical Names. University of California Press. p. 337. ISBN 978-0520266193.
  5. 1 2 Saint Joachim // World Meeting of Families 2015. Архивиран от оригинала на 2 април 2016. Посетен на 1 януари 2023.
  6. Vann, Joseph; Thomas Bernard Plassmann, eds. (1954). Lives of Saints, with Excerpts from Their Writings: Selected and Illustrated. John J. Crawley & Co.
  7. Vann, Joseph; Thomas Bernard Plassmann, eds. (1954). Lives of Saints, with Excerpts from Their Writings: Selected and Illustrated. John J. Crawley & Co.
  8. Dom Gaspar LeFebvre, „The Saint Andrew Daily Missal, with Vespers for Sundays and Feasts,“ Saint Paul, MN: The E. M. Lohmann Co., 1952, p. 1513
  9. Calendarium Romanum. Typis Polyglottis // 1969. с. 98, 135. (на латински)
  10. Qur'an 3:42; cited in Stowasser, Barbara Freyer, „Mary“, in: Encyclopaedia of the Qurʾān, General Editor: Jane Dammen McAuliffe, Georgetown University, Washington DC.
  11. ^ „Nabi Umran Tomb in Salalah City – Religious Sites, Tourist Attractions.“ Beautiful Salalah, https://www.beautifulsalalah.com/nabi-umran-tomb/
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joachim в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.