Йоанис Николидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоанис Николидис
Ιωάννης Νικολίδης
гръцки просвещенец
Роден
1745 г.
Починал
1828 г. (83 г.)

Образование Виенски университет

Йоанис Николидис (на гръцки: Ιωάννης Νικολίδης) е гръцки учен, лекар, деец на Гръцкото Просвещение.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първа част на „Трактат...“, Виена, 1794
Втора част на „Трактат...“, Виена, 1794

Николидис е роден в 1745 година в западномакедонското влашко село Грамоща, Османската империя. След разрушаването на Грамос в 1769 година от албански банди, семейството му се мести във влашката паланка Клисура. Учи в Сятища и заминава за австрийската столица, където учи медицина във Виенския университет, от който получава докторска степен в 1780 година. Получава благородническа титла и служи като личен лекар на императрицата на Свещената Римска империя Мария Терезия​​. До смъртта си в 1828 година живее във Виена.[1]

Участва в гръцкото революционно движение и е сътрудник на Ригас Фереос.[1]

Николидис е важна научна фигура на гръцкото Просвещение и е автор на важни медицински трудове, подпомогнали развитието на гръцката медицина – докторската му дисертация за стомашно-чревните заболявания „Disseratio Inauguralis Physiologico“ (1780) и „Ερμηνεία περί του πώς πρέπει να θεραπεύεται το Γαλλικόν Πάθος, ήγουν η Μαλαφράντζα“ (Трактат за за това как трябва да се лекува френската страст, малафрандзата, 1794), обширно пионерно проучване на сифилиса. В „Трактата“ превежда от немски на прост гръцки език есето на професора по медицина от Виенския университет Антон фон Щьорк с речник на болестите и фармацевтичните препарати. Той използва народен език и се опитва да достигне до читателя, който не разполага с познания по медицински въпроси.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 1ο). // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 15 юли 2014.
  2. Καραμπερόπουλος, Δημήτριος. Ταύτιση κειμένου του βιβλίου "Ερμηνεία περί του πώς πρέπει να θεραπεύεται το γαλλικόν πάθος, ήγουν η μαλαφράντζα", Βιέννη 1794. Αθήνα, 1999. σ. 119 - 141. Посетен на 15 юли 2014.
  3. Καραμπερόπουλος, Δημήτριος. Παλαιά Ιατρικά. Η Πρώτη Ελληνική "Αφροδισιολογία" του 1794. Αθήνα, 2006. σ. 249-252. Посетен на 15 юли 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония