Йоанис Николидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоанис Николидис
Ιωάννης Νικολίδης
гръцки просвещенец
Роден
Починал

Етносарумъни[1]
Учил въвВиенски университет

Йоанис Николидис (на гръцки: Ιωάννης Νικολίδης) е гръцки учен, лекар, деец на Гръцкото Просвещение.[2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първа част на „Трактат...“, Виена, 1794
Втора част на „Трактат...“, Виена, 1794

Николидис е роден в 1745 година в западномакедонското влашко село Грамоща, Османската империя. След разрушаването на Грамос в 1769 година от албански банди, семейството му се мести във влашката паланка Клисура. Учи в Сятища и заминава за австрийската столица, където учи медицина във Виенския университет, от който получава докторска степен в 1780 година. Получава благородническа титла и служи като личен лекар на императрицата на Свещената Римска империя Мария Терезия​​. До смъртта си в 1828 година живее във Виена.[2]

Участва в гръцкото революционно движение и е сътрудник на Ригас Фереос.[2]

Николидис е важна научна фигура на гръцкото Просвещение и е автор на важни медицински трудове, подпомогнали развитието на гръцката медицина – докторската му дисертация за стомашно-чревните заболявания „Disseratio Inauguralis Physiologico“ (1780) и „Ερμηνεία περί του πώς πρέπει να θεραπεύεται το Γαλλικόν Πάθος, ήγουν η Μαλαφράντζα“ (Трактат за това как трябва да се лекува френската страст, малафрандзата, 1794), обширно пионерно проучване на сифилиса. В „Трактата“ превежда от немски на прост гръцки език есето на професора по медицина от Виенския университет Антон фон Щьорк с речник на болестите и фармацевтичните препарати. Той използва народен език и се опитва да достигне до читателя, който не разполага с познания по медицински въпроси.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. pdfslide.net
  2. а б в г Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 1ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 16 декември 2013. Посетен на 15 юли 2014.
  3. Καραμπερόπουλος, Δημήτριος. Ταύτιση κειμένου του βιβλίου "Ερμηνεία περί του πώς πρέπει να θεραπεύεται το γαλλικόν πάθος, ήγουν η μαλαφράντζα", Βιέννη 1794. Αθήνα, 1999. σ. 119 - 141. Посетен на 15 юли 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  4. Καραμπερόπουλος, Δημήτριος. Παλαιά Ιατρικά. Η Πρώτη Ελληνική "Αφροδισιολογία" του 1794. Αθήνα, 2006. σ. 249-252. Посетен на 15 юли 2014. Архив на оригинала от 2014-07-19 в Wayback Machine.