Йоанна Българска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоанна Савойска.

Йоанна Българска
Царица на българите

Родена
Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска
Починала
ПогребанаОбщинско гробище в Асизи, Италия

РелигияКатолицизъм
Управление
Период25 октомври 1930 – 28 август 1943
ПредшественикЕлеонора Българска
Наследникняма
Други титлиПринцеса на Италия
Принцеса на Албания
Принцеса на Етиопия
Герб
Семейство
РодСавойска династия: Савоя-Каринян по рождение
Сакскобургготски по брак
БащаВиктор Емануил III
МайкаЕлена Петрович-Негош
Братя/сестриЙоланда Маргарита
Мафалда Мария Елизабета
Умберто II
Мария Франческа
СъпругБорис III (октомври 1930 – 28 август 1943)
ДецаМария Луиза Българска
Симеон Сакскобургготски
Йоанна Българска в Общомедия

Царица Йоанна или Царицата майка Йоанна, родена Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска (на италиански: Giovanna Elisabetta Antonia Romana Maria di Savoia; * 13 ноември 1907, Рим, Кралство Италия; † 26 февруари 2000, Ещорил, Португалия), е принцеса на Италия, принцеса на Албания, принцеса на Етиопия и чрез брак царица на българите (19301943), съпруга на цар Борис III и майка на Мария Луиза Сакскобургготска и на Симеон II Сакскобургготски.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Йоанна е дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (* 1869, † 1947), от Савойската династия, и на черногорската принцеса Елена Петрович-Негош (* 1873, † 1952). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Италия Умберто I и Маргарита Савойска, а по майчина – черногорският княз, а по-късно крал Никола I Петрович-Негош и княгиня Милена Вукотич. Тя е първа братовчедка на югославския крал Александър I Караджорджевич.

Има един брат и три сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начални години[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Йоанна Савойска като малка
Виктор Емануил III със съпругата си Елена и децата си Йоланда, Мафалда, Умберто и Йоанна през 1908 г.

Младата савойска принцеса израства в семейството със сестрите си Йоланда, Мафалда, Мария Франческа и брат си Умберто, прекарвайки много време във Вила Савоя заедно с майка си, от която получава класическо образование. През септември 1923 г., на 16-годишна възраст, се разболява от тиф по същото време като сестра си Мафалда, така че семейството се страхува за живота им; тъй като те са подпомагани от две монахини от ордена на Света Киара, принцесата дава обет за преданост към Свети Франциск от Асизи в случай на възстановяване.[1]

Брак с Борис III[редактиране | редактиране на кода]

Бракът с цар Борис III в Асизи
Вила „Фиделия“, Спело

През 1927 г. Йоанна се среща за първи път с цар Борис III, който се възкачва на българския престол след абдикацията на баща му през 1918 г. Двамата се влюбват и се сгодяват официално, планирайки сватбата. Бракът е сключен на 25 октомври 1930 г. в Асизи, със службата на подеста на Асизи Арналдо Фортини, упълномощен от крал Виктор Емануил III да ожени двойката първо с гражданска церемония, в присъствие на министър-председателя Бенито Мусолини. След това има религиозна церемония в базиликата „Сан Франческо“ в Асизи, където двамата се венчават по католически ритуал (изборът на място се дължи на обета на Йоанна за преданост към Свети Франциск, даден преди години). Пищният прием се провежда в близката Вила Фиделия близо до Спело.[2] Провежда се и втора, православна церемония на 31 октомври 1930 г. в „Свети Александър Невски“ в София, където се състои и официалната коронация на новата царица. Джована променя името си на православния му вариант Йоанна.

Царица на българите[редактиране | редактиране на кода]

Снимки на царица Йоанна в Замъка в Сар, Регион Вале д'Аоста, Северна Италия

С брака си с Борис III Йоанна става царица на българите. За Виктор Емануил III това е поредното завоевание за Савойската династия, която отново се нарежда сред основните европейски династии. Бракът е стратегически и за Черна гора, откъдето е майката на Йоанна, който вижда в съюза между Италия и България изгодна възможност да се възроди като малка независима държава в размирния район на Балканите (кралство Черна гора е престанало да съществува като независима държава след Първата световна война със създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците, по-късно Югославия).

В допълнение към открития си и общителен характер Йоанна веднага е оценена в България заради славянския си произход и известно родство с българските владетели: нейната леля по майчина линия, принцеса Анна Черногорска, е съпруга на принц Франц Йосиф фон Батенберг, брат на Александър фон Батенберг, първият княз на Обединена България като Александър I.[3]

Криза[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на еврейски в София в памет на цар Борис III е на Йоанна за техния принос за спасяване на българските евреи през Втората световна война.

През 1940 г. цар Борис III успява да отнеме Добруджа от Румъния. През 1941 г., по време на пътуване до Германия, той се съгласява да се присъедини към Хитлер във Втората световна война с Италия и Япония, но царят, страхувайки се от народно въстание, отказва да обяви война на Съветския съюз.

Нарастващите репресии, извършвани от германците срещу евреите, подтикват царя и царицата да помогнат и защитят много от тях, за да ги спасят от нацистко преследване, карайки ги да избягат в чужбина на безопасни места. Този нагъл акт кара Хитлер спешно да поиска среща с Борис III през 1943 г., след което царят се завръща в родината си, за да умре само след три дни, вероятно от отравяне.[4]

След смъртта на Борис III през 1943 г. синът му Симеон е обявен за цар, а управлението на страната е поверено на Регентски съвет, съставен от чичо му Кирил, генерал Михов и министър-председателят Богдан Филов.

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

Йоанна с баща си, съпруга си и девера си Кирил

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България; парализираното правителство се провъзгласява за неутрално и не оказва съпротива на настъплението на Червената армия. Присъединяват се партизани и военни, които тръгват с антифашистите, събират се в София и арестуват регентите, членовете на правителството и фашистките лидери. Провъзгласено е доминирано от комунистите правителство на Патриотичния фронт и Кимон Георгиев е назначен за министър-председател. Гробът на цар Борис III в Рилския манастир е осквернен, а тялото е занесено на тайно място и никога повече не е намерено, с изключение на сърцето, което днес е погребано в манастирската църква.

На 8 септември 1946 г. е свикан референдум, резултатът от който е пилотиран от Съветския съюз, и монархията на практика е премахната. След като е обявено, че мнозинството от избирателите са гласували за република, Йоанна и двете ѝ деца са принудени да напуснат страната. Първо отива в Египет при родителите ѝ, който също са изгнаници след референдум против монархията през 1946 г. в Италия. След това, след категоричен отказ на Италия, която не намира за уместно да приеме българското царско семейство, като кралицата е савойска, през 1950 г. диктаторът Франсиско Франко им предлага политическо убежище в Испания. Накрая, след като омъжва децата си, Йоанна се присъединява към брат си Умберто II Савойски в Кашкайш, Португалия.[5]

През 1964 г. Йоанна издава своите спомени на италиански език в Милано, преведени през 1991 г. на български.

Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Последните години от живота си Йоанна прекарва във вила „Янтра“ в португалския курорт Ещорил. Тя се завръща в България за първи път през 1993 г., след падането на комунизма, посрещната с голям ентусиазъм, за 50-та годишнина от смъртта на съпруга ѝ Борис III.

Умира в Ещорил на 26 февруари 2000 г. на 92-годишна възраст. Иска да бъде погребана в Италия, в общинското гробище на Асизи, в параклиса на монасите. Тя е много отдадена на Свети Франциск и на Третия францискански орден (Францискански терциери).

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

25 октомври 1930 в папската базилика „Свети Франциск“ в град Асизи по католическия ритуал, 31 октомври 1930 с православна церемония в „Свети Александър Невски“ в София за Борис III (* 30 януари 1894, София; † 28 август 1943, пак там), престолонаследник и княз Търновски (30 януари 1894 – 2 октомври 1918), цар на българите (3 октомври 1918 – 28 август 1943), син на Фердинанд I, княз на България (7 юли 1887 – 22 септември 1908) и цар на българите (22 септември 1908 – 3 октомври 1918), и на Мария-Луиза Бурбон-Пармска, италианска принцеса, от когото има син и дъщеря:

  1. Мария Луиза София Сакскобурготска (* 13 януари 1933, София), българска княгиня; ∞ 1. 4 февруари 1957 в замъка в Аморбах (граждански), 20 февруари 1957 в Кан (църковно) за принц Карл Владимир Ернст Хайнрих фон Лайнинген (* 2 януари 1928, Кобург; † 28 септември 1990, Кан), син на княз Карл фон Лайнинген и на руската велика княгиня Мария Кириловна Романова, от когото има двама сина. Развод 1968. 2. 16 ноември 1969 г. в Торонто за поляка Бронислав Хробок (* 27 август 1933, Катовице, Полша), син на полковник Павел Хробок и на Мария Церновска, от когото има дъщеря и син.
  2. Симеон Сакскобурготски (* 16 юни 1937, София), принц на Търново, като Симеон II цар на българите (1943 – 1946), министър-председател на България (2001 – 2005), ∞ 20 януари 1962 в Лозана за Мария Гомес-Асебо и Сеюела, от която има четирима сина и една дъщеря.

Свита[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) René Ristelhneber, Storia dei Paesi balcanici, Cappelli, Bologna, 1959
  • ((it)) Giulio Vignoli, "Un fiore per Giovanna. Giovanna di Savoia, zarina di Bulgaria", in Scritti politici clandestini, ECIG, Genova, 2000
  • ((it)) Giovanna di Savoia regina di Bulgaria, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  • ((it)) GIOVANNA di Savoia, regina di Bulgaria, в Enciclopedia Italiana, I Appendice, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1938
  • Царица Йоанна, Спомени, УИ „Св. Климент Охридски“, 1991
  • Кристина Сикарди, Йоанна Савойска, изд. Монтеки Едиторе, 2003

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Giovanna di Bulgaria, p. 15
  2. Giovanna di Bulgaria, с. 40
  3. Giovanna di Savoia. Dagli splendori della reggia alle amarezze dell'esilio,. Paoline Editoriale Libri.
  4. Siccardi, с. 120
  5. Giovanna di Bulgaria, с. 140

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giovanna di Savoia (1907-2000) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​