Ветерски манастир
| Ветерски манастир Ветерски манастир | |
 Манастирската църква. | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ветерско |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Велес |
| Изграждане | 1670 г. |
| Статут | действащ храм |
| Ветерски манастир в Общомедия | |
Ветерският манастир „Свети Йоан Кръстител“ (на македонска литературна норма: Ветерски манастир „Свети Јован Крстител“) е православен манастир в село Ветерско, в централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.
География[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът се намира на около 25 километра северно от Велес, близо до пътя за Скопие.
История[редактиране | редактиране на кода]
Не са намерени писмени източници за създаването на манастира. Предполага се, че датира от византийския период заради характерните особености на сградата на манастирската църква. Според надпис над вратата на църквата манастирът е изграден в 1670 година при епископ Йосиф Велешки. Надписът е на църковнославянски, което показва, че владиката, макар и грък, позволява славянското писмо. Възможно е също така в тази година манастирът да е бил само обновен, тъй като турците рядко позволявали издигането на нови християнски храмове.[1][2] Надписът е публикуван от Йордан Иванов в „Български старини из Македония“.[3]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Манастирската църква е куполна, малка и тъмна. Около нея се намират манастирските жилища и други помещения.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Манастир Јован Крстител - Ветерско // Повардарска епархија, 20 ноември 2007 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София – Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 214–215.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 82.
