Йоан Владислав
| Йоан Владислав | |
| български владетел | |
.jpg) Статуя на цар Иван Владислав в Скопие | |
| Роден |
977 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Ахил, Гърция |
| Управление | |
| Период | 1015 – 1018 |
| Наследява | Гаврил Радомир |
| Наследник | Пресиян II |
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Арон |
| Съпруга | Мария |
| Деца | Пресиан II Алусиан Аарон Траян Радомир Син Екатерина 5 дъщери |
| Йоан Владислав в Общомедия | |
Йоа̀н Владисла̀в, често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в, е цар на България от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
Произход и възцаряване
[редактиране | редактиране на кода]Син на комитопул Арон и племенник на цар Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде убито семейството на Арон. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[1]), който убеждава баща си да го пощади. През август 1015 г. става цар, след като (според Дуклянската летопис[2][3]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според друго сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[4] През 1016 г. убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.
Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат, че се отдава на дребнавост и мъст, а други са на мнение, че се опитва да централизира аристокрацията на Българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят – от дребна мъст срещу Самуиловия зет до желание да спре въздигащата се Рашка като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни; византиецът Никита Хониат го нарича „тоя страшен Йоан“. Подобна е оценката на византийския философ и политик Михаил Псел – „непобедим неприятел и прехрабър Аарон“, който „държал на косъм съдбата на ромейската [византийската] държава“.
На власт
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално обявява, че е готов да приеме васалитет с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не успява, настъпва с армия през Воден към Острово и Соск в късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и Пелагонийското поле. Владислав веднага се изтегля в Преспа и я укрепва, изоставяйки Охрид.[5] През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац води сериозна кампания срещу византийската армия в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и два отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат, сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г.
След превземането на Охрид от Византия Владислав избира Битоля за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Според Дуклянския презвитер Василий обещал Драч на Владислав, като награда за убийството на Гаврил Радомир, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.[6]
През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема Преслав и дава на русите щедра компенсация. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща Кракра Пернишки при печенегите, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Освен всичко друго Владислав планира с помощта на печенегите да превземе Солун.[7] Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. В действителност обаче Василий се намесва с интриги и предотвратява опасността.
През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата битка от византийците, а по други сведения – чрез вътрешен заговор. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз Пресиян II. Според други няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в Мала Азия и Армения.[8]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]През 90-те години на X век за жени за Мария, от която има шест дъщери и шестима сина:[9] (според френския историк и генеалог Криситян Сетиани Мария е дъщеря на цар Борис II (969-971))[10]
- Пресиян II (* 997, Охрид, † 1061, Надмихай), владетел на България през 1018 г.;
- Алусиан (* XI век, † сл. 1068), стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол;
- Аарон (* X век, † XI век), пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса;
- Траян (* ок. 990; † 19 май 1038), княз;
- Радомир (* пр. 1019, сл. 1097, Битоля), патриций;
- неизвестен по име син;
- Екатерина († 1063), императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин, от когото има син и дъщеря; монахиня Ксения;
- дъщеря, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 г. по обвинение в заговор срещу император Константин VIII;
- четири неизвестни дъщери
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На цар Йоан Владислав е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта). Името на Йоан Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетландски острови, Антарктика.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
- ↑ Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine. (26.1.2008)
- ↑ Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713 Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine.
- ↑ Златарски, Васил. История на Първото българско царство II От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852 – 1018). VI Борба за независимост Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine., стр. 716 – 718
- ↑ Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69
- ↑ Овчаров, Димитър, Издателоство Тангра ТаНакРа – Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44 – 45
- ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ [Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283]
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer) // Архивиран от оригинала на 26 септември 2013. Посетен на 28 май 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Златарски. Родът на цар Иван Владислав Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Василка Тъпкова – Заимова. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав?
- Пламен Павлов. Иван Владислав срещу Гаврил Радомир
| Гаврил-Радомир | → |  |
→ | Пресиян II |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
