Йоан Дука
Йоан Дука | |
---|---|
Роден |
около 1064 г.
|
Починал | не по-късно от 1136 г.
|
Религия | православие |
Семейство | |
Род | Дука |
Баща | Андроник Дука |
Майка | Мария Българска |
Братя/сестри | Ирина Дукина Михаил Дука Теодора Дукина Константин Дука Стефан Дука Анна Дукина |
Йоан Дука е византийски военачалник, стратег на тема България между 1090 и 1092.
Йоан Дука е син на протовестиария Мария и Андроник Дука. По майчина линия Йоан е внук на българина Траян и е правнук на цар Иван Владислав.[1] Йоан Дука е и брат на императрица Ирина Дукина[1] - съпругата на император Алексий I Комнин.
През 1085 Йоан Дука е назначен за управител на Драчката тема, където трябвало да брани крепостта Драч и да отблъсква постоянните сръбски нападения. На тази длъжност остава до 1090, когато е назначен за управител на тема България.
През 1092 г. император Алексий I отзовава Йоан от България и като го удостоява с титлата велик дука на флота, го изпрща начело на военна експедиция против пирата Чаха, който по това време успял да завладее Смирна. За тези събиятия Анна Комнина пише:„Като знаел по много опити, че тоя Иванъ Дука бил твърде войнствен, изкусен във военните работи и неразположен да отменя каквото и да било в императорските заповеди, понеже се нуждаел сега тъкмо от такъв човек, за да го противопостави на Чаха, императорът го извикал оттам (от България) и като го нарекъл „велики дука“ на флотата, с големи сили сухопътни и морски изпратил го противи Чаха".
След завръщането си от похода срещу Чаха през 1093 г. Йоан Дука е почетен с нова длъжност – дука на тема Елада.[2]
Като стратег на България Йоан Дука поддържа близки отношения с охридския архиепископ Теофилакт. Стратегът предал във владение на архиепископа селото Могила в Пелагонийската области, където Охридската архиепископия притежавала един стар имот. В едно писмо до Йоан от 1093 г. Теофилакт изтъква неговата благотворителност, щедра ръка, почтителност, человеколюбие и снизходителност към духовниците, отбелязвайки: „Явно е, че за тия добродетели ти ни беше подарен от Бога, а за нашите грехове ни напустна.“
Някъде около 1110 г. Йоан Дука се замонашва в манастира Богородица Евергетска, в чийто типик е споменат като пансеваст, севаст и велик дука, монах Антоний.[3] В поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на манастира Христос Филантроп, 5 януари е посочен като деня, в който се почита паметта на монаха и севаст Антоний, брата на императрицата.[4] В типика на манастира Богородица Кехаритоменска Йоан Дука е споменат с монашеското си име Антоний сред живите роднини на императрица Ирина Дукина[5] и вече като покойник - в типика на манастира Пантократор.[6], от което следва, че е починал на 5 януари между 1116 г. и 1136 г.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187).. 253-256.
- Гръцки извори за българската история. Т. IX (1). София, БАН, 1974.
- Gautier, Paul. L'obituaire du typikon du Pantokrator. Revue des études byzantines. Т. 27. 1969. DOI:10.3406/rebyz.1969.1423. p. 235-262. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator. Revue des études byzantines. Т. 32. 1974. DOI:10.3406/rebyz.1974.1481. p. 1-145. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Évergétis. Revue des études byzantines. Т. 40. 1982. DOI:10.3406/rebyz.1982.2131. p. 5-101. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. Revue des études byzantines. Т. 43. 1985. DOI:10.3406/rebyz.1985.2170. p. 5-165. (на френски)
- Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41-69. (на френски)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ГИБИ IX (1), с. 19.
- ↑ ГИБИ IX (1), с. 20.
- ↑ Gautier 1982, с. 10-11, 92-93.; Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54
- ↑ Gautier 1985, с. 124.
- ↑ Gautier 1969, с. 254. Gautier 1974, с. 42 (No.16). Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53-54