Йоан Мистакон
| Йоан Мистакон | |
| Роден | |
|---|---|
| Военна служба | |
| Звание | Магистър Милитум |
| Семейство | |
| Баща | Артабан |
Йоан Мистакон (на гръцки: Ἰωάννης ὀ Μυστάκων) е военачалник на Византийската империя от VI век, служил при император Тиберий II (578 – 582) и император Маврикий (582 – 602).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 545 година и по произход е тракиец. Името му Мистакон идвa от брaдa. Неговият баща вероятно е принц Артабан (около 510 в Тракия – след 554), военачалник от Армения, който е бил сгоден с Прайекта, сестра на император Юстин II. Името на майка му не е известно.
Йоан Мистакон е първо заместник на военачалника Маврикий. Когато Маврикий през 582 г. се възкачва на трона, Йоан Мистакон става нeгов наследник. През 579 г. е военачалник в римска Армения (Осроена) с титлата магистър милитум на Армения.
През 582 – 583 г. Йоан Мистакон става магистър милитум на Изтока. Командва дясното крило на войската в битката против персите при реките Нимфиус и Тигър. През 584 г. е сменен от военачалника Филипик.
През 587 г. Йоан Мистакон е командир в Тракия и се бие против аварите. През 589 г. той е магистър милитум на Армения. През 590 г. нахлува в Атропатена. През 591 г. се бие в Персия. По това време получава титлата патриций. През 591 г. заедно с военачалника Нарсес той побеждава узурпатора Бахрам Чобен при река Бларатон (или Бларатос). Скоро след това той умира.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Мистакон е женен за Плакида (* ок. 560), дъщеря на Анастасий (внук на императрица Теодора I, съпругата на византийския император Юстиниан I (527–565) от неин предишен брак) и на Юлиана. Тази Юлиана е чрез майка си Проба е пето поколение потомка на западноримския император Валентиниан III (Флавий Плацидий Валентиниан) (425 – 455).
Деца:
Йоан Мистакон има следните деца:
- Валентин (* ок. 590, † 644), генерал, претендент за византийската корона, получава 641 г. титлата „Цезар“ и 642/643 г. е фактическият регент на Византия
- Мануел (* 585, † 651), 651 г. Magistros
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Martindale, John R.; Jones, A.H.M.; Morris, J. (1992). The Prosopography of the Later Roman Empire. III. Cambridge University Press. ISBN 978-0521201608. p. 361, 679, 680–681
- Christian Settipani, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes Caucasiens et l´empire du VIe au IXe siècle. De Boccard, Paris 2006, S. 125, 3; op. cit. S. 126
- Michael Whitby, The Emperor Maurice and his Historian – Theophylact Simocatta on Persian and Balkan Warfare. Oxford 1988.
- Geoffrey B. Greatrex, Samuel N.C. Lieu, The Roman Eastern Frontier and the Persian Wars. Part II AD 363–630. A narrative sourcebook. London und New York 2002, ISBN 0-415-14687-9.