Йоан Оливер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоан Оливер
сръбски деспот в Македония
Йоан Оливер 
ктиторски портрет от Лесновския манастир
Роден: около 1310
Починал: след 1356

Йоан Оливер е сръбски феодален владетел от 14 век, притежавал земи в Овче поле и по левия бряг на Вардар (около Щип).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първият източник за Оливер е от времето на крал Стефан Душан - на 28 юни 1336 година пред дубровнишкия княз Никола Фалетра излиза

Oliver Gherchininich baro domini Regis Raxie et center Charavide[1]

Издигането на Оливер се свързва с преговорите межд император Андроник III Палеолог и Стефан Душан в 1334 и 1336 година, по време на които той вероятно се сприятелява с Йоан Кантакузин.[1] Оливер бързо се издига в кариерата и минава всички степени на сръбската дворцова йерархия - от началник до деспот.[2]

На 7 декември 1336/1337 година Оливер издава грамота на църквата „Свети Димитър“ в Кочани, подписана като „велики слуга све српске земље и поморске“. Грамотата е владетелска - с кръстове в началото на текста и преди подписа, което може да се смята за знак за относителен суверинитет.[2]

В грамотата на Лесновския манастир от 1341 година се споменава „велик войвода Йоан Оливер със съпруга Ана-Мария и син Крайко“. Също като „велик войвода“ е споменат и в ктиторския надпис от Лесново и в миней от 1342 година, писан по заповед на „великия войвода Йоан Оливер“. На монограма в кубето на притвора на църквата на Лесновския манастир Оливер е изобразен като „севастократор“ със съпругата си Ана-Мария.[3] Като „деспот“ е споменат за пръв път в Душановата грамота на Лесновския манастир.[2] След април 1346 година получава деспотска титла от Стефан Душан, а по-късно извоюва земите на Овче поле и Щипската област, където по-късно се сдобил с обширни поземлени владения[4]

Ктитор на манастира Лесново, където е и погребан. Предвожда с Юг Богдан войската на Душан при неуспешната обсада на Сяр в помощ на Йоан Кантакузин през 1342 г. Неговият портрет и портретите на членовете на семейството му са изобразени като ктитори и в параклиса „Свети Йоан Предтеча” в катедралния храм „Света София” в Охрид.

От съпругата си Ана Мария има 7 деца - Даница, предложена за съпруга на Матей Кантакузин, Крайко, Дамян, Видослава, Дабижив, Гусин и Оливер.[5]

След 1355 г. историческите сведения за деспот Йоан Оливер и за неговия брат Богдан, споменат от Кантакузин във връзка със събитията от 1342 г. се губят. Лаоник Халкокондил споменава за някой си Богдан в своя „списък” на наследниците на Стефан Душан, и то като за владетел на земите между Сяр и Вардар, а ранните османски регистри са съхранили названието на нахията „Богдан” и нахията „Оливер” в Южна Македония.

Съгласно една бележка в Оливеровия миней „Оливер деспот“ починал на 6 септември. Годината на смъртта му не се съобщава.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 93.
  2. а б в Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 94.
  3. Пириватрић, С. Византијске титуле Јована Оливера. Прилог истраживању проблема њиховог порекла и хронологије. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, 713-724.
  4. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 365, 367.
  5. Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 95.
  6. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, 43.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.