Йоан Оливер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Оливер
сръбски деспот в Македония
ктиторски портрет от Лесновския манастир, 1342 г.
ктиторски портрет от Лесновския манастир, 1342 г.

Роден
1310 г.
Починал
1356 г. (46 г.)
Йоан Оливер в Общомедия

Йоан Оливер е сръбски феодален владетел от XIV век, притежавал земи в Овче поле и по левия бряг на Вардар (около Щип).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първият източник за Оливер е от времето на крал Стефан Душан - на 28 юни 1336 година пред дубровнишкия княз Никола Фалетра излиза

Oliver Gherchininich baro domini Regis Raxie et center Charavide[1]

Издигането на Оливер се свързва с преговорите между византийския император Андроник III Палеолог и сръбския крал Стефан Душан в 1334 и 1336 година, по време на които той вероятно се сприятелява с Йоан Кантакузин. Земите му тогава вероятно обхващат Злетово и Овче поле.[1] Оливер бързо се издига в кариерата и минава всички степени на сръбската дворцова йерархия - от началник до деспот.[2]

На 7 декември 1336/1337 година Оливер издава грамота на църквата „Свети Димитър“ в Кочани, подписана като „велики слуга све српске земље и поморске“. Грамотата е владетелска - с кръстове в началото на текста и преди подписа, което може да се смята за знак за относителен суверинитет.[2]

В грамотата на Лесновския манастир от 1341 година се споменава „велик войвода Йоан Оливер със съпруга Ана-Мария и син Крайко“. Също като „велик войвода“ е споменат и в ктиторския надпис от Лесново и в миней от 1342 година, писан по заповед на „великия войвода Йоан Оливер“. На монограма в кубето на притвора на църквата на Лесновския манастир Оливер е изобразен като „севастократор“ със съпругата си Ана-Мария.[3] Като „деспот“ е споменат за пръв път в Душановата грамота на Лесновския манастир.[2] След април 1346 година получава деспотска титла от Стефан Душан, а по-късно извоюва земите на Овче поле и Щипската област, където по-късно се сдобил с обширни поземлени владения[4]

Ктитор на манастира Лесново, където е и погребан. Предвожда с Юг Богдан войската на Душан при неуспешната обсада на Сяр в помощ на Йоан Кантакузин през 1342 г. Неговият портрет и портретите на членовете на семейството му са изобразени като ктитори и в параклиса „Свети Йоан Предтеча” в катедралния храм „Света София” в Охрид.

От съпругата си Ана Мария има 7 деца - Даница, предложена за съпруга на Матей Кантакузин, Крайко, Дамян, Видослава, Дабижив, Гусин и Оливер.[5]

След 1355 г. историческите сведения за деспот Йоан Оливер и за неговия брат Богдан, споменат от Кантакузин във връзка със събитията от 1342 г., се губят. Лаоник Халкокондил споменава за някой си Богдан в своя „списък” на наследниците на Стефан Душан, и то като за владетел на земите между Сяр и Вардар, а ранните османски регистри са съхранили названието на вилаетите „Богдан” и „Оливер” („Оливера“) в Южна Македония. Христо Матанов предполага, че след 1354-1355 година деспот Оливер или е умрял, или се е замонашил.[6]

Съгласно една бележка в Оливеровия миней „Оливер деспот“ починал на 6 септември. Годината на смъртта му не се съобщава.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 93.
  2. а б в Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 94.
  3. Пириватрић, С. Византијске титуле Јована Оливера. Прилог истраживању проблема њиховог порекла и хронологије. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, 713-724.
  4. Матанов, Христо. Средновековните Балкани: Исторически очерци, Парадигма, София, стр. 365, 367.
  5. Атанасовски, Александар. Јован Оливер - феудален владетел во Македонија но првата половина на ХІV век, в: Филозофски факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ - Скопје, Годишен зборник, книга 25 (51), 1998, Скопје, 1998, с. 95.
  6. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век, София, 1986, с. 149.
  7. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, 43.
     Портал „Македония“         Портал „Македония