Направо към съдържанието

Йоан Палеолог (син на Андроник II)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоан Палеолог).

Йоан Палеолог
Ἱωάννης Παλαιολόγος
византийски военен
Роден
1286 г.
Починал
1307 г. (21 г.)
Семейство
БащаАндроник II Палеолог
МайкаИрина Монфератска
Братя/сестриДимитър Палеолог
Михаил IX Палеолог
Теодор I Палеолог
Симонида Палеологина
Аспорча хатун
СъпругаИрина Хумнина (1303 – 1307)

Йоан Палеолог (на средногръцки: Ἱωάννης Παλαιολόγος) е най-големият син на византийкия император Андроник II Палеолог (упр. 1282 – 1328) и втората му съпруга Ирина Монфератска († 1317), дъщеря на Вилхелм VII († 1292), маркграф на Монферат. По бащина линия Йоан е внук на византийкия император Михаил VIII Палеолог.

Йоан е брат на монфератския маркиз Теодор I (1291 – 1338), на деспот Димитър (ок. 1295–сл. 1343) и на сръбската кралица Симонида Палеологина (1294 – 1336), съпругата на сръбския крал Стефан Милутин. Полубрат е на император Михаил IX Палеолог (упр. 1295 – 1320).

На 22 май 1295 г. Йоан е обявен за деспот.[1] През 1304 г. е назначе за управител на Солун, където дарява богато манастира „Одигитрия“ с имоти, привилегии и зависимо население.[1] На 7 април 1303 г. се жени за Ирина Хумнина (* 1292, † ок. 1360), дъщеря на противестиария Никифор Хумн († 1327), главен министър на император Андроник II Палеолог. Нямат деца.[1] През 1305 г. Маркграфство Монферат е овакантено и майка му пожелава да го изпрати там, но патриархът на Константинопол Атанасий I се обявява против неговото заминаване, поради което по-малкият му брат Теодор става маркграф на Монферат.[1]

Йоан умира през 1307 в Солун.[1] През 1321 г. тленните му останки са пренесени в Константинопол и положени в манастира „Пантократор“.[1] След смъртта му съпругата му става монахиня и основава манастира „Христос Филантроп Спасител“ в Константинопол.[2]

  1. а б в г д е PLP 2001, с. 3908, no. 21475. Παλαιολόγος Ἱωάννης.
  2. PLP 2001, с. 5596 – 5597, no. 30936 Xούµναινα, Εἰρήνη Παλαιολογίνα [Λασκαρίνα].

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]