Йоан Сивенов
| Йоан Сивенов | |
| гъркомански свещеник и революционер | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 1933 г.
|
Йоан Константинов Сивенов (на гръцки: Ιωάννης Σιβένας, Йоанис Сивенас, Παπασιβένας, Папасивенас) с псевдоним Омир (Όμηρος) е гръцки духовник и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йоан Сивенов е роден в 1856 година в град Воден[2] или в Съботско.[3] Ръкоположен е за свещеник през 1884 година и служи като секретар на воденския митрополит. През 1903 година заедно с Димитриос Ризос, Евангелос Кофос, Атанасиос Франгос, а от 1904 година и Йоан Хаджиников ръководят гръцкия революционен комитет във Воден. Негова задача е да събира информация и да ръководи помощта за гръцките чети, тъй като е в много добри отношения с турската власт. Подпомогнат е в работата си от лекарите Китанос, Димитриос Ризос, Василиос Димитриадис - Кьорцис, Йоанис Неделкос и Хадзитаскос.[4][5] Къщата му във Воден е превърната в скривалище за материали и оръжие за гръцките чети. Поп Сивенас дори купува къща от Нури[6] ефенди и я предоставя за ползване на гръцките четници.[7]
В началото на Балканската война е арестуван от турските власти и лежи два месеца в затвора Еди куле.[4]
Умира в 1933 година.[2]
Дъщеря му Марианти Захараки е учителка и революционерка, която заедно със сестра си Елени и майка си презвитера Екатерина Нанчева-Сивенова активно подпомага гръцкото революционно дело.[6] Брат му Прокопий Сивенов (1874 - 1935) също е активен деец на гръцката пропаганда - агент от II ред.[1] Сестрата на Йоан Сивенов, Мария Сивенова-Хаджиникова, заедно с Екатерина Нанчева-Сивенова са сред основателите на Девическото благотворително сестринство в 1903 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 126. (на гръцки)
- ↑ а б в Τα Γιαννιτσά... χθες και σήμερα. σ. 16. (на гръцки)
- ↑ Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 125-127. (на гръцки)
- ↑ Τα Γιαννιτσά... χθες και σήμερα. σ. 17. (на гръцки)
- ↑ а б Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 71. (на гръцки)
- ↑ Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 72. (на гръцки)
