Стефан Кантакузин
| Стефан Кантакузин Ștefan Cantacuzino | |
| господар на Влашко | |
 | |
| Роден |
около 1675 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | април 1714 – 7 юни 1716 |
| Предшественик | Константин Бранковяну |
| Наследник | Николай II Маврокордат |
| Семейство | |
| Баща | Константин Кантакузино (столник) |
| Стефан Кантакузин в Общомедия | |
Стефан Канкатузино (на румънски: Стефан Кантакузен) е последният господар на Влашко (1714 – 1716), преди властта в страната да премине във фанариотите, и в частност в семейство Маврокордато.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Син е на столника Константин Кантакузино, който от своя страна е син на постелника Константин Кантакузино. Дядо му е син на Андроник Кантакузин и Стефан се явява по мъжка/бащина линия – праправнук на Михаил Кантакузин Шейтаноглу.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Поема властта във Влашко от своя първи братовчед Константин Брънковяну, който заедно с децата му е екзекутиран в Константинопол от султан Ахмед III.
Началото на управлението му съвпада с нахлуването на армията на Евгений Савойски във Влашко. Стефан минава на страната на австрийците по време на австро-турската война (1716 – 1718). През януари 1716 г. е издадена султанска заповед за арестуването на Стефан, баща му Константин и дядо му Михня. И тримата са екзекутирани в Константинопол. [1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| Константин Бранковяну | → | Владетел на Влашко (1714 – 1716) | → | Николаос Маврокордатос |