Йоасаф II Константинополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоасаф II
Ιωάσαφ Β΄
одрински митрополит и вселенски патриарх
Роден
Починал
не по-рано от 1565 г.

Религия Православие

Йоасаф II Великолепният (на гръцки: Ιωάσαφ Β΄ ο Μεγαλοπρεπής) e Вселенски патриарх е в края на управлението на Сюлейман Великолепни. [1]

Учи в Янина, а след това в Нафплио овладявайки няколко чужди езика - арабски, персийски и османотурски език. През 1535 г. е ръкоположен за епископ на Одрин от патриарх Йеремия I. [2]

След смъртта на патриарх Дионисий II Константинополски е избран за вселенски патриарх през юли или август 1556 г. [3] Йоасаф е най-известен с мерките за насърчаване на просветата сред духовенството, реформирането на администрацията и активите на Православната църква, както и с подобряване на финансовото бреме, т.к. при управлението му дълговете на Патриаршията се стопяват наполовина. Той също започва голямо преустройство с разширение на Патриаршеския дворец. Благодарение на тези си постижения получава прозвището Великолепният (на гръцки: ὁ Μεγαλοπρεπής). [4] През 1556 г. основава в Константинопол Патриаршеско училище, предшественик на Великата народна школа. На следващата година е възстановена по настояване на великия везир Мехмед паша Соколович старата Печка патриаршия от времето на цар Стефан Душан.

Йоасаф проявява интерес към протестантската Реформация и по-специално към лутеранството, като за целта през 1558 г. изпраща до Витенберг сръбския дякон Димитър Мусос или Солунски (Димитрие Любавич) за събиране на информация. През 1559 г. лутеранският богослов на Филип Меланхтон му пише писмо с гръцкия превод на Аугсбургската изповед, но това няма ефект върху православието. [5] Някои учени обаче се съмняват че писмото на Меланхтон е пристигнало в Константинопол. [6]

Йоасаф е високомерен към духовенството и заради независимото управление на финансите на Патриаршията си създава много противници сред гръцката общност. [7] В крайна сметка последното изнамира причина за свалянето му от патриаршеския трон, заради неговото заявление от 1557 г. до Иван Грозни в Русия, с което той потвърждава царската титла на руския самодържец. За този си самоволен акт е свикан нарочен поместен синод който обсъжда въпроса и обвинява Йоасаф че е изпратил в Русия фалшив синодален и самоволен документ с цел лично облагодетелстване. В резултат от гръцката интрига е свален като патриарх от синода в състав от шестдесет епископи на 15 януари 1565 г. и е заточен в Света гора. [8]

Малко след детронирането му е възстановен като митрополит на одринската епархия, където остава до служи до смъртта си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йоасаф II
  2. Йоасаф II
  3. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate. Wildside Press LLC, 2009. ISBN 978-1-4344-5876-6. с. 38,46.
  4. Йоасаф II
  5. Angold, Michael. The Cambridge history of Christianity. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2006. ISBN 978-0-521-81113-2. с. 188–9.
  6. Eve Tibbs. 16th Century Lutheran & Orthodox Exchange. // 2000. Посетен на 27 юни 2017.
  7. Йоасаф II
  8. Йоасаф II
? одрински митрополит
(май 1535 – 1556)
?
Дионисий II вселенски патриарх
(1556 – 1565)
Митрофан III
? одрински митрополит
(1565 – ?)
?