Йоасаф II Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Йоасаф.

Йоасаф
православен духовник
Роден
1660 г.
Починал
22 октомври 1745 г. (85 г.)

Йоасаф II Охридски е православен духовник, охридски архиепископ от 1719 до 1745 г. Един от най-известнте прелати на XVIII век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоасаф е роден в процъфтяващия корчански влашки град Москополе (днес Воскопоя, Албания) в 1660 година в богатото семейство на Годос Иконому. Учи в Москополе литература, реторика и богословие. По-късно живее в Корча. В 1706 година е споменат като преспански епископ.[1] На 4 юни 1709 година е избран за митрополит в Корча на синод в Бобощица.

Избран е на охридската катедра на 4 (или 6) февруари 1719 година, след свалянето и осъждането на скандалния му предшественик Филотей. Запазва управлението на Корчанска епархия като проедър до 1745 година. На 21 май 1740 година негов наместник в Корча става Герасим (или Григорий).[2]

Интронизацията му е през февруари 1719 година в „Света София“ в Охрид. С продължителното си управление Йоасаф укрепва Охридската архиепископия и я извежда от състоянието на постоянни финансови затруднения и вътрешни междуособици, характерно за предходните десетилетия.[3] Подарява собствената си къща на корчанската църква „Света Богородица“.

По повеля на Йоасаф печатницата в Москополе за първи път отпечатва „Аколотия“, служба, посветена на свети Седмочисленици. Там Седмочислениците са възвеличани като „спасение за българите“, „стълбове и равноапостолни пастири на България“. Празникът им е установен в деня на успението на свети Климент Охридски - 27 юли/8 август стар стил. В тази печатница е отпечатано и „Пространно житие на Климент Охридски“ с посвещение на архиепископ Йоасаф. Празникът на свети Наум Охридски (на 20 юни) е въведен сравнително късно и се установява в календара от Охридската архиепископия през 1720 година, също по време на архиепископ Йоасаф.

В 1730 – 1735 година построява на хълма Дебой архиепископска палата, възхвялавана от изворите като „великолепна сграда“. Палатата изгаря при пожар на 19 юли 1862 година.[4]

В края на 1745 година Йоасаф сам напуска архиепископската длъжност, поради преклонната си възраст.[3] Умира в Охрид, където и е погребан.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София — Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 243. Посетен на 2018-06-20.
  2. Η επισκοπή και μητρόπολη Κορυτσάς. // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 2018-09-03.
  3. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 207-208.
  4. Музејска зграда Словенска писменост. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 2017-08-30.
  5. Μιχαήλ Τρίτος, «Στοιχεία για την προσωπικότητα του Αχριδών Ιωάσαφ», Αθανάσιος Αγγελόπουλος (επίμ.), Χριστιανική Μακεδονία: Πελαγονία-Μιά άλλη Ελλάδα-Θεσσαλονίκη-Αχρίδα, εκδ. University Studio Press, Θεσσ/ίκη, 2004, σελ. 422-456
  6. IERARHI AROMÂNI ORIGINARI DIN PENINSULA BALCANICÃ
Партений преспански епископ
(в 1706 – 4 юли 1709)
Паисий
Даниил корчански митрополит
(4 юли 1709 – 1719)
Никифор
Филотей охридски архиепископ
(1719 – 1745)
Йосиф
     Портал „Македония“         Портал „Македония