Йоасаф II Охридски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Йоасаф.

Йоасаф
православен духовник
Роден
1660 г.
Починал
22 октомври 1745 г. (85 г.)

Йоасаф II Охридски е православен духовник, охридски архиепископ от 1719 до 1745 г. Един от най-известнте прелати на 18 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йоасаф е роден в процъфтяващия корчански влашки град Москополе (днес Воскопоя, Албания) в 1660 година в богатото семейство на Годос Иконому. Учи в Москополе литература, реторика и богословие. По-късно живее в Корча. В 1706 година е споменат като преспански епископ.[1] На 4 юни 1709 година е избран за митрополит в Корча на синод в Бобощица.

Избран е на охридската катедра на 4 (или 6) февруари 1719 година, след свалянето и осъждането на скандалния му предшественик Филотей. Запазва управлението на Корчанска епархия като проедър до 1745 година. На 21 май 1740 година негов наместник в Корча става Герасим (или Григорий).[2]

Интронизацията му е през февруари 1719 година в „Света София“ в Охрид. С продължителното си управление Йоасаф укрепва Охридската архиепископия и я извежда от състоянието на постоянни финансови затруднения и вътрешни междуособици, характерно за предходните десетилетия.[3] Подарява собствената си къща на корчанската църква „Света Богородица“.

По повеля на Йоасаф печатницата в Москополе за първи път отпечатва „Аколотия“, служба, посветена на свети Седмочисленици. Там Седмочислениците са възвеличани като „спасение за българите“, „стълбове и равноапостолни пастири на България“. Празникът им е установен в деня на успението на свети Климент Охридски - 27 юли/8 август стар стил. В тази печатница е отпечатано и „Пространно житие на Климент Охридски“ с посвещение на архиепископ Йоасаф. Празникът на свети Наум Охридски (на 20 юни) е въведен сравнително късно и се установява в календара от Охридската архиепископия през 1720 година, също по време на архиепископ Йоасаф.

В 1730 - 1735 година построява на хълма Дебой архиепископска палата, възхвялавана от изворите като „великолепна сграда“. Палатата изгаря при пожар на 19 юли 1862 година.[4]

В края на 1745 година Йоасаф сам напуска архиепископската длъжност, поради преклонната си възраст.[3] Умира в Охрид, където и е погребан.[5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаровъ, Иванъ. История на Охридската архиепископия-патриаршия, Tом 2. Отъ падането ѝ подъ турцитѣ до нейното унищожение (1394–1767 г.). София — Печатница П. Глушковъ, Македонски наученъ институтъ, 1932. с. 243. Посетен на 2018-06-20.
  2. ΤΟ ΑΥΤΟΚΕΦΑΛΟΝ ΤΗΣ ΕΝ ΑΛΒΑΝΙΑ ΟΡΘΟΔΟΞΟΥ ΕΚΚΛΗΣΙΑΣ
  3. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 207-208.
  4. Музејска зграда Словенска писменост. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 2017-08-30.
  5. Μιχαήλ Τρίτος, «Στοιχεία για την προσωπικότητα του Αχριδών Ιωάσαφ», Αθανάσιος Αγγελόπουλος (επίμ.), Χριστιανική Μακεδονία: Πελαγονία-Μιά άλλη Ελλάδα-Θεσσαλονίκη-Αχρίδα, εκδ. University Studio Press, Θεσσ/ίκη, 2004, σελ. 422-456
  6. IERARHI AROMÂNI ORIGINARI DIN PENINSULA BALCANICÃ
Партений преспански епископ
(в 1706 – 4 юли 1709)
Паисий
Даниил корчански митрополит
(4 юли 1709 – 1719)
Никифор
Филотей охридски архиепископ
(1719 – 1745)
Йосиф
     Портал „Македония“         Портал „Македония