Йоахим Задроцински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоахим Задроцински
германски офицер
Звание лейтенант-полковник
Години на служба 1926 – 1944
Служил на Flag of Germany.svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Битки/войни Втора световна война

Роден
Починал

Йоахим Задроцински (на немски: Joachim Sadrozinski) е германски лейтенант-полковник от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Задроцински е роден в Тилзит, Източна Прусия, и се присъединява към Райхсвера като кадет през април 1926 г. Той завършва пруската военна академия в Берлин през април 1939 г. и по-късно се бие по време на Втората световна война. Повишен в лейтенант-полковник, присъединява се към генералния щаб, а през юни 1944 г. е ранен. Той става лидер на група от хората на генерал Фридрих Фром, главнокомандващ на Резервната армия и служи като заместник на Клаус фон Щауфенберг.[1]

На 20 юли 1944 г. Задроцински отговаря за предаването на заповедите "Валкирия" в Бендлерблок в Берлин. Арестуван от Гестапо веднага след нападението срещу Хитлер на 20 юли 1944 г., а на 21 август 1944 г. е осъден на смърт от Народна съдебна палата. На 29 септември 1944 г. Задроцински е обесен.[2]

Женен е за Елфриде Химпел и има дъщеря и четирима сина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jörg Sadrozinski, Heldengedenken? Heldengedenken!
  2. Brakelmann, Günter. Helmuth James von Moltke: Zeitgenosse für ein anderes Deutschland. Forschungsgemeinschaft 20 Juli 1944, 2010. ISBN 978-3-643-10453-3. S. 259. (на немски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Joachim Sadrozinski“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.