Йован Николов Иконописец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Иконописец
български зограф
Портрет от сина му Никола Образописов
Портрет от сина му Никола Образописов

Роден
1795 г.
Починал
6 юли 1854 г. (59 г.)

Етнос българи
Семейство
Деца Никола Образописов

Йован (Иван) Николов, наричан Самоковли и Иконописец е български художник от Самоковската школа.[1][2] Предполага се, че е учил живопис на Света гора. Участва в стенописната украса на главната църква на Рилския манастир (1836 – 1844). Рисува икони за нея и за църквите „Св. Богородица“ в Копривщица (1838), „Рождество Христово“ в Пирот (1843), „Св. Богородица“ в Самоков, „Св. св. Кирик и Юлита“ в Смиловския манастир и други. Баща и учител е на художника Никола Образописов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 196, 198.
  • Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 441 – 445.
  • Михайлов, Г. Д. Иван Николов Иконописец, виден представител на Самоковската живописна школа. – Духовна култура, 49, 1979, кн. 9, 12 – 20.
  • Генова, E. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа: Димитър Христов Зограф, Йоан Николов Иконописец, Костадин Петрович Вальов. С., 2012, 153 – 188.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елена Генова, САМОКОВСКИ ИКОНИ В СЕЛАТА ИЗ ЦАРИБРОДСКО
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 443-444.