Йован Раич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йован Раич
Јован Рајић
сръбски историк

Роден
Починал
Ковил, Войводина
Погребан Сърбия

Етнос сърби
Религия православие
Учил в Национален университет „Киево-Могилянска академия“
Научна дейност
Област История
Йован Раич в Общомедия

Йован Раич е пръв богослов и сръбски просветител от български произход.[1] До 60-те години на 19 век Раич с неговата четиритомна История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов е главен сръбски историк.

Учи изпърво в йезуитска гимназия в Комарно, а после и в протестантска в Шопрон. Завършва богословие в Киево-Могилянската академия.

Бащата на Йован Раич – Радослав (Райо) Янков се е родил във Видин през 1699 година. Преселва се в Сремски Карловци където получава прозвището Рае Видинац. На 26-годишна възраст се жени за майката на Раич - Мария. Райо се поминал през 1743, а Мария през 1763. Йован Раич контактува в Хилендар и Карловци с друг известен българин - Паисий Хилендарски.[2] На противното мнение е Боян Пенев, като въпросът за контактите между двамата е все още спорен в науката. В книгата си "История на славянските народи", излязла във Виена през 1795 - та определя като южна граница на Сърбия Шар планина, признавайки така българския характер на Македония.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I (Българи - дейци в Сърбия), стр. 183-185. Издателство „Наука и изкуство“, 1982.
  2. ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ, Димитър Райков XII ВРЕМЕ НА СОЛИДАРНОСТ, ВРЕМЕ НА ЗАДРУЖНА БОРБА
  3. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 39