Йован Христич
| Йован Христич Јован Христић | |
| сръбски поет, драматург и критик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Сърбия |
| Учил в | Белградски университет |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, драма, есе |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Йован Христич (на сръбски: Јован Христић) е сръбски поет, драматург, преводач и критик.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 август 1933 г. в Белград. Завършва Втора мъжка гимназия в Белград във випуска на Слободан Селенич. Следва архитектура и философия в Белградския университет и се дипломира през 1958 г. Редовен професор във Факултета по драматично изкуство, където преподава драматургия от 1967 г.
Един от критиците, закрилящи лириката на сръбския модернизъм и авангард.
От 1971 г. е постоянен театрален наблюдател на списание „Книжевност“, театралните му рецензии са издадени в четири тома.[1]
Освен в родината, му негови драми са играни в САЩ, Швейцария, Полша, Словакия, Финландия и др. Поезията и есетата му са превеждани на всички европейски езици. Носител на престижни национални награди за театър и литература[1], сред които наградите „Исидора Секулич“, „Милан Ракич“, „Джордже Йованович“, наградата на издателство „Нолит“, „Станислав Винавер“, Змаева награда (1996).[2]
През август 2001 г. става носител на международната награда „Стјепан Митров Љубиша“.
Секретар на Сръбската литературна задруга и редактор в издателство „Нолит“. Председател на Сръбския ПЕН център.[2]
Умира в Сремска Каменица на 20 юни 2002 г.
На български език е представен в антологията „Нощен полет. Петима сръбски поети“ (прев. Светлозар Игов и Николай Кънчев, изд. „Народна култура“, 1989) и с отделни стихотворения и есета в превод на Светлозар Игов в Бюлетина на СБП, в. „Литературен фронт“, в. „Литературен форум“, в. „АБВ“, „Литературен вестник“ и в списанията „Език и литература“, „Летописи“, „Литература“ и „Страница“. През 1996 г. в поредицата Ars poetica на изд. „Христо Ботев“ излиза стихосбирката му „Александрийската школа“, съставена, преведена и предговорена от Светлозар Игов. По този повод Йован Христич гостува в София и Пловдив.[1]
На български език негов преводач също е и Соня Андонова.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Стихосбирки
- Дневник о Улису (1954)
- Песме 1952-1959 (1959)
- Александријска школа (1963)
- Старе и нове песме (1988)
- Нове и најновије песме (1993)
- Сабране песме (1996),
- Сабране песме (2002)
- У тавни час (2003, посмъртно издание)
- Драматургия
- Чисте руке (1960)
- Орест (1961)
- Савонарола и његови пријатељи (1965)
- Седморица: данас (1968)
- Тераса (1972)
- Сборници с оперативна критика и есета за писатели
- Поезија и критика поезије (1957)
- Поезија и филозофија (1964)
- Облици модерне књижевности (1968)
- Позориште, позориште (1976)
- Чехов, драмски писац (1981)
- Позориште, позориште II (1982)
- Студије о драми (1986)
- Позоришни реферати (1992)
- Есеји (1994)
- Позоришни реферати II (1996)
- О трагедији (1998)
- О трагању за позориштем (2002)
- Изабрани есеји (2005, посмъртно издание)
- Критическа проза
- Професор математике и други есеји (1988)
- Професор математике и други други есеји (1997)
- Тераса на два мора (2002, посмъртно издание)
- На български език
- „Александрийската школа“. Стихотворения. Превод от сръбски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 102 с.
- „Пътувания из Средиземноморието“. Есета. София: Балкани, 2005, 280 с. ISBN 954-8353-99-7
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Марко Магарашевић, Светлости књижевности, Београд, Идеа, 1991.
- Јован Ћирилов, Драмски писци, моји савременици: портрети, Нови Сад, Стеријино позорје, 1989.
- Радомир Путник, Читајући изнова: огледи из драматургије и театрологије, Нови Сад, Стеријино позорје, 1990.
- Слободан Ракитић, „Песник Јован Христић“, Књижевне новине, година 43, бр. 790. pp. 14
- Петар Милосављевић, Традиција и авангардизам, Нови Сад, Матица српска, 1968.
- Михајло Пантић, „Човек није сам ни у осећањима“, Књижевне новине, година 42, бр. 779. pp. 12-13
- Гордан М. Маричић, Антички мотиви у драмама Јована Христића и Велимира Лукића. Докторска дисертация. Београд, 1999.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Milivoje Mlađenović, „Od zvezda do ljudskog tela“ Архив на оригинала от 2009-12-13 в Wayback Machine., pozorje.org.rs, Novi Sad, 2006, broj 2, godina XLII, april-juni ((sr))
- Vesna Jezerki, Статия за Йован Христич на сайта komunikacija.org.yu Архив на оригинала от 2017-05-16 в Wayback Machine. ((sr))
- Tvrtko Kulenovi, In memoriam Йован Христич на сайта komunikacija.org.yu Архив на оригинала от 2017-05-14 в Wayback Machine. ((sr))
- Текстове
- „Ползата и вредата от биографията“, 1 част, превод от сръбски Соня Андонова, в. „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
- „Ползата и вредата от биографията“, 2 част, превод от сръбски Соня Андонова, в. „Литературен форум“, бр. 4 (427), 19 септември 2000 г.
- „Мемоарите на Адриан“, превод от сръбски Соня Андонова, в. „Литературен вестник“, год. 12, бр. 15, 17 април 2002 г.
- За него
- Светлозар Игов, „Есеизмът на Йован Христич“, „Словеса“, 7 февруари 2005 г.
- Светлозар Игов, „Йован Христич – Константинос Кавафис: Един балканско-медитерански интертекстуален сюжет“, електронно списание LiterNet, 04.09.2011, № 9 (142)
|
