Йозеф Винклер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Винклер
Josef Winkler
Йозеф Винклер през 2009 г.
Йозеф Винклер през 2009 г.
Роден 3 март 1953 г. (69 г.)
Професия писател
Националност  Австрия
Жанр роман, разказ, пътепис, мемоари
Награди Голяма австрийска държавна награда за литература (2007)
Награда Георг Бюхнер (2008)
Уебсайт
Йозеф Винклер в Общомедия

Йозеф Винклер (на немски: Josef Winkler) е австрийски писател, автор на романи, разкази, есета, пътеписи и мемоари.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Винклер е роден през 1953 г. в семейството на земеделски стопанин. Израства в слабонаселеното място Камеринг, Каринтия, заедно с братята и сестрите си. По-късно описва бащиния си дом като „безсловесен свят“. Завършва селското основно училище в голяма бедност.

Първата книга, която попада в ръцете му, са приказките на Оскар Уайлд. После за дълго негов любим писател става Карл Май. След това развива стремежа да чете литература с по-голяма художествена стойност. Увлича се от романа „Чумата“ на Албер Камю, от произведенията на Петер Вайс и френските екзистенциалисти. Накрая намира своя духовен пътеводител в Петер Хандке, който му създава нов поглед върху езика, стила и формата на литературната творба.

След като завършва търговска гимназия, Винклер постъпва в бюрото на „Горнокаринтското млекопреработвателно предприятие“. По-късно следва във вечерната търговска академия в Клагенфурт, а денем помага в издателство, което издава книгите на Карл Май. От 1973 до 1982 г. работи в управлението на Клагенфуртския университет за образователни науки.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. Винклер печели престижната литературна награда Ингеборг Бахмана за дебютния си роман „Рожба човешка“ („Menschenkind“). Заедно със следващите романи „Селянинът от Каринтия“ („Der Ackermann aus Kärnten“) (1980) и „Майчин език“ („Muttersprache“) (1982) книгата образува трилогията „Дивата Каринтия“ („Das wilde Kärnten“) (1995).

В произведенията на писателя значима роля играят темите родина, смърт, сексуалност, католицизъм и селският живот. Изхождайки от личния си опит, той разглежда проблемите, с които се сблъсква човекът в един патриархален и католически белязан свят.

Многобройните му пътувания в Италия, но преди всичко в Индия намират израз в творбите му. Винклер многократно описва индийските погребални ритуали, каквито наблюдава във Варанаси край река Ганг, и ги съпоставя с католическите ритуали в родината си.

След началото на писателската си дейност Винклер получава многобройни национални и международни признания, почести и награди. Най-значителният му успех е спечелването на престижната Голяма австрийска държавна награда за литература (2007), последвана от високата награда Георг Бюхнер (2008) и удостояването му през 2009 г. с доктор хонорис кауза на Клагенфуртския университет.

Книги на писателя са преведени на френски и испански, но също на руски, италиански, японски и словенски.

Йозеф Винклер е член на „Обединението на грацките автори“ и на „Съюза на австрийските писатели“. През 2010 г. е приет в „Австрийския художествен сенат“, чийто президент е до днес.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Menschenkind, 1979
  • Der Ackermann aus Kärnten, 1980
  • Muttersprache, 1982
  • Die Verschleppung, 1983
  • Der Leibeigene, 1987
  • Friedhof der bitteren Orangen, 1990
  • Das Zöglingsheft des Jean Genet, 1992
  • Das wilde Kärnten, 1995
  • Domra, 1996
  • Wenn es soweit ist, 1998
  • Natura Morta, Römische Novelle, 2001
  • Leichnam, seine Familie belauernd, 2003
  • Indien Varanasi, Harishchandra. Reisejournal, 2006
  • Roppongi. Requiem für einen Vater, 2007
  • Ich reiß mir eine Wimper aus und stech dich damit tot, 2008
  • Josef Winkler – Der Kinoleinwandgeher. Ein Film von Michael Pfeifenberger, 2008
  • Der Katzensilberkranz in der Henselstraße, 2009 (Rede auf den Klagenfurter Bachmann-Tagen 2009)
  • Kalkutta. Tagebuch I, 2010
  • Schwimmer, kasteie dein Fleisch. Bilder und Texte, 2010
  • Die Wetterhähne des Glücks und Die Totenkulterer von Kärnten, 2011
  • Die Realität so sagen, als ob sie trotzdem nicht wär oder Die Wutausbrüche der Engel, 2011
  • Mysterious Traveller (zusammen mit Pepo Pichler), 2012
  • Kalkutta. Tagebuch II, 2012
  • Wortschatz der Nacht, 2013
  • Mutter und der Bleistift, 2013
  • Winnetou, Abel und ich, 2014
  • Abschied von Vater und Mutter, 2015
  • Lass dich heimgeigen, Vater oder Den Tod ins Herz mir schreibe, 2018
  • Kalkutta. Tagebuch III, 2018

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Homepage der Universität Klagenfurt: Ehrendoktorat an Schriftsteller Josef Winkler, 13. Oktober 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]