Йозеф Винклер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Винклер
Josef Winkler
Josef Winkler cropped.jpg
Йозеф Винклер през 2009 г.
Роден 3 март 1953 г. (66 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, разказ, пътепис, мемоари
Награди Голяма австрийска държавна награда за литература (2007)
Награда Георг Бюхнер (2008)
Уебсайт Страница в IMDb
Йозеф Винклер в Общомедия

Йозеф Винклер (на немски: Josef Winkler) е австрийски писател, автор на романи, разкази, есета, пътеписи и мемоари.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Винклер е роден през 1953 г. в семейството на земеделски стопанин. Израства в слабонаселеното място Камеринг, Каринтия, заедно с братята и сестрите си. По-късно описва бащиния си дом като „безсловесен свят“. Завършва селското основно училище в голяма бедност.

Първата книга, която попада в ръцете му, са приказките на Оскар Уайлд. После за дълго негов любим писател става Карл Май. След това развива стремежа да чете литература с по-голяма художествена стойност. Увлича се от романа „Чумата“ на Албер Камю, от произведенията на Петер Вайс и френските екзистенциалисти. Накрая намира своя духовен пътеводител в Петер Хандке, който му създава нов поглед върху езика, стила и формата на литературната творба.[1]

След като завършва търговска гимназия, Винклер постъпва в бюрото на „Горнокаринтското млекопреработвателно предприятие“. По-късно следва във вечерната търговска академия в Клагенфурт, а денем помага в издателство, което издава книгите на Карл Май. От 1973 до 1982 г. работи в управлението на Клагенфуртския университет за образователни науки.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. Винклер печели престижната литературна награда Ингеборг Бахмана за дебютния си роман „Рожба човешка“ („Menschenkind“). Заедно със следващите романи „Селянинът от Каринтия“ („Der Ackermann aus Kärnten“) (1980) и „Майчин език“ („Muttersprache“) (1982) книгата образува трилогията „Дивата Каринтия“ („Das wilde Kärnten“) (1995).

В произведенията на писателя значима роля играят темите родина, смърт, сексуалност, католицизъм и селският живот. Изхождайки от личния си опит, той разглежда проблемите, с които се сблъсква човекът в един патриархален и католически белязан свят.

Многобройните му пътувания в Италия, но преди всичко в Индия намират израз в творбите му. Винклер многократно описва индийските погребални ритуали, каквито наблюдава във Варанаси край река Ганг, и ги съпоставя с католическите ритуали в родината си.

След началото на писателската си дейност Винклер получава многобройни национални и международни признания, почести и награди. Най-значителният му успех е спечелването на престижната Голяма австрийска държавна награда за литература (2007), последвана от високата награда Георг Бюхнер (2008) и удостояването му през 2009 г. с доктор хонорис кауза на Клагенфуртския университет.

Книги на писателя са преведени на френски и испански, но също на руски, италиански, японски и словенски.

Йозеф Винклер е член на „Обединението на грацките автори“ и на „Съюза на австрийските писатели“. През 2010 г. е приет в „Австрийския художествен сенат“, чийто президент е до днес.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Menschenkind, 1979
  • Der Ackermann aus Kärnten, 1980
  • Muttersprache, 1982
  • Die Verschleppung, 1983
  • Der Leibeigene, 1987
  • Friedhof der bitteren Orangen, 1990
  • Das Zöglingsheft des Jean Genet, 1992
  • Das wilde Kärnten, 1995
  • Domra, 1996
  • Wenn es soweit ist, 1998
  • Natura Morta, Römische Novelle, 2001
  • Leichnam, seine Familie belauernd, 2003
  • Indien Varanasi, Harishchandra. Reisejournal, 2006
  • Roppongi. Requiem für einen Vater, 2007
  • Ich reiß mir eine Wimper aus und stech dich damit tot, 2008
  • Josef Winkler – Der Kinoleinwandgeher. Ein Film von Michael Pfeifenberger, 2008
  • Der Katzensilberkranz in der Henselstraße, 2009 (Rede auf den Klagenfurter Bachmann-Tagen 2009)
  • Kalkutta. Tagebuch I, 2010
  • Schwimmer, kasteie dein Fleisch. Bilder und Texte, 2010
  • Die Wetterhähne des Glücks und Die Totenkulterer von Kärnten, 2011
  • Die Realität so sagen, als ob sie trotzdem nicht wär oder Die Wutausbrüche der Engel, 2011
  • Mysterious Traveller (zusammen mit Pepo Pichler), 2012
  • Kalkutta. Tagebuch II, 2012
  • Wortschatz der Nacht, 2013
  • Mutter und der Bleistift, 2013
  • Winnetou, Abel und ich, 2014
  • Abschied von Vater und Mutter, 2015
  • Lass dich heimgeigen, Vater oder Den Tod ins Herz mir schreibe, 2018
  • Kalkutta. Tagebuch III, 2018

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]