Йозеф Добровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Добровски
Josef Dobrovský
основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката

Роден
Починал
6 януари 1829 г. (75 г.)
Националност чех
Йозеф Добровски в Общомедия

Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука. [1] Член-кореспондент на Санктпетербургската академия на науките и на Пруската академия на науките. Йезуит.

Следва философия и богословие в Карловия университет. Изучава задълбочено арабски език, халдейски език и староеврейски език. [2]

Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език. [3]

Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката. [4]

През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския от славяносръбския. [5]

Отбелязвания[редактиране | редактиране на кода]

В годината на навършването на век от кончината на Йозеф Добровски, през 1929 година излиза на немски език „История на българския език“ от академик Стефан Младенов. С този Magnum opus талантливият българист добива световна известност. [6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  2. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  3. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  4. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  5. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.
  6. МЛАДЕНОВ – ЧОВЕКЪТ, ПРЕПОДАВАТЕЛЯТ, УЧЕНИЯТ