Йоко Оно
| Йоко Оно オノ・ヨーコ | |
|---|---|
 2011 г. | |
| Родена |
18 февруари 1933 г.
Токио, Япония |
| Етнос | Японци[1] |
| Активен период | от 1961 г. |
| Псевдоним | Ono, Yoko 小野, 洋子 大野洋子 O., Y. |
| Награди | Албум на годината (1981) |
| Семейство | |
| Съпруг | Джон Ленън (20 март 1969 – 8 декември 1980) |
| Уебсайт | www.imaginepeace.com |
| Йоко Оно в Общомедия | |
Йоко Оно Ленън, известна като Йоко Оно (на японски: 小野 洋子; на английски: Yoko Ono) е авангардна певица и представителка на изобразителното изкуство, вдовица на Джон Ленън от състава „Бийтълс“.
Някои виждат в нея основната причина за разпадането на състава. Бракът ѝ с Джон Ленън е нейният 3-ти и неговият 2-ри брак. Има американско гражданство и понастоящем живее в Ню Йорк.
За първи път Джон Ленън и Йоко Оно се срещат през 1966 година на нейна изложба в Лондон. Той е впечатлен от позитивизма и чувството за хумор на нейното изкуство, особено от стълбата, която води до платно, на което с лупа може да се прочете „Да“. Години по-късно Джон Ленън твърди, че ако думата е била „Не“, най-вероятно е нямало да го впечатли толкова много. Йоко Оно твърди по-късно, че по онова време не е знаела кои са Джон Ленън и „Бийтълс“, но се е заинтересувала от тяхната музика.
Джон и Йоко сключват брак на 20 март 1969 година в Гибралтар. Имат син Шон Ленън. След смъртта на Джон Ленън през 1980 година Йоко Оно продължава самостоятелната си кариера. Записва няколко албума и участва в няколко филма.
Видео арт[редактиране | редактиране на кода]
- Sky TV (1966)
- Blueprint for the Sunrise (2000, 28 min)
- Onochord (2004)[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Grapefruit (1964)[3]
- Summer of 1980 (1983)
- ただの私 (Tada-no Watashi – Just Me!) (1986)
- The John Lennon Family Album (1990)
- Instruction Paintings (1995)
- Grapefruit Juice (1998)
- YES YOKO ONO (2000)
- Odyssey of a Cockroach (2005)
- Imagine Yoko (2005)
- Memories of John Lennon (editor) (2005)
- 2:46: Aftershocks: Stories From the Japan Earthquake (един от авторите в антологията) (2011)
- Acorn (2013)
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- 1968: Unfinished Music No.1: Two Virgins (& John Lennon)
- 1969: Unfinished Music No. 2: Life with the Lions (& John Lennon)
- 1969: Wedding Album (& John Lennon)
- 1969: Live Peace in Toronto 1969 (& John Lennon)
- 1970: Yoko Ono/Plastic Ono Band (& Plastic Ono Band)
- 1971: Fly (Album)
- 1972: Some Time in New York City (& John Lennon)
- 1973: Approximately Infinite Universe
- 1973: Feeling the Space
- 1973: Welcome: The Many Sides of Yoko Ono (Promo, Japan)
- 1974: A Story (Veröffentlicht 1997)
- 1980: Double Fantasy (& John Lennon)
- 1981: Season of Glass
- 1982: It’s Alright (I See Rainbows)
- 1984: Milk and Honey (Album)|Milk and Honey (& John Lennon)
- 1984: Every Man Has a Woman (Tribute-Album)
- 1985: Starpeace
- 1992: Onobox (6-CD-Box)
- 1992: Walking on Thin Ice
- 1995: Rising
- 1995: New York Rock (Musical)
- 1996: Rising Mixes
- 2001: Blueprint for a Sunrise
- 2007: Yes, I’m a Witch (Remix-Album)
- 2007: Open Your Box (Remix-Album)
- 2009: Between My Head and the Sky (& Plastic Ono Band)
- 2012: Onomix (Remix-Retrospektive) (Download)
- 2012: YOKOKIMTHURSTON (Yoko Ono, Kim Gordon & Thurston Moore)
- 2013: Take Me to the Land of Hell (& Plastic Ono Band)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ biography/Yoko-Ono
- ↑ Ono, Yoko. Yoko Ono: Onochord on Vimeo // Архивиран от оригинала на March 5, 2010. Посетен на September 14, 2010.
- ↑ Под заглавието „Стихотворения за гледане“ подборка от стихосбирката Grapefruit в превод на Йордан Ефтимов е отпечатана в бр. 21 от 2009 г. на списание „Следва“, издание на Нов български университет.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
