Йоко Оно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоко Оно
オノ・ヨーコ
Yoko Ono 2011 SXSW.jpg
2011 година
Родена
18 февруари 1933 година (89 г.)
Токио, Япония

ЕтносЯпонци
Активен периодот 1961 година
ПсевдонимOno, Yoko
小野, 洋子
大野洋子
O., Y.
НаградиАлбум на годината (1981)
Семейство
СъпругДжон Ленън (20 март 1969 – 8 декември 1980)

Уебсайтwww.imaginepeace.com
Йоко Оно в Общомедия

Йоко Оно Ленън, известна като Йоко Оно (на японски: 小野 洋子; на английски: Yoko Ono) е авангардна певица и представителка на изобразителното изкуство, вдовица на Джон Ленън от състава „Бийтълс“.

Някои виждат в нея основната причина за разпадането на състава. Бракът ѝ с Джон Ленън е нейният 3-ти и неговият 2-ри брак. Има американско гражданство и понастоящем живее в Ню Йорк.

Йоко Оно и Джон Ленън през март 1969 г.

За първи път Джон Ленън и Йоко Оно се срещат през 1966 година на нейна изложба в Лондон. Той е впечатлен от позитивизма и чувството за хумор на нейното изкуство, особено от стълбата, която води до платно, на което с лупа може да се прочете „Да“. Години по-късно Джон Ленън твърди, че ако думата е била „Не“, най-вероятно е нямало да го впечатли толкова много. Йоко Оно твърди по-късно, че по онова време не е знаела кои са Джон Ленън и „Бийтълс“, но се е заинтересувала от тяхната музика.

Джон и Йоко сключват брак на 20 март 1969 година в Гибралтар. Имат син Шон Ленън. След смъртта на Джон Ленън през 1980 година Йоко Оно продължава самостоятелната си кариера. Записва няколко албума и участва в няколко филма.

Видео арт[редактиране | редактиране на кода]

  • Sky TV (1966)
  • Blueprint for the Sunrise (2000, 28 min)
  • Onochord (2004)[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Grapefruit (1964)[2]
  • Summer of 1980 (1983)
  • ただの私 (Tada-no Watashi – Just Me!) (1986)
  • The John Lennon Family Album (1990)
  • Instruction Paintings (1995)
  • Grapefruit Juice (1998)
  • YES YOKO ONO (2000)
  • Odyssey of a Cockroach (2005)
  • Imagine Yoko (2005)
  • Memories of John Lennon (editor) (2005)
  • 2:46: Aftershocks: Stories From the Japan Earthquake (един от авторите в антологията) (2011)
  • Acorn (2013)

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968: Unfinished Music No.1: Two Virgins (& John Lennon)
  • 1969: Unfinished Music No. 2: Life with the Lions (& John Lennon)
  • 1969: Wedding Album (& John Lennon)
  • 1969: Live Peace in Toronto 1969 (& John Lennon)
  • 1970: Yoko Ono/Plastic Ono Band (& Plastic Ono Band)
  • 1971: Fly (Album)
  • 1972: Some Time in New York City (& John Lennon)
  • 1973: Approximately Infinite Universe
  • 1973: Feeling the Space
  • 1973: Welcome: The Many Sides of Yoko Ono (Promo, Japan)
  • 1974: A Story (Veröffentlicht 1997)
  • 1980: Double Fantasy (& John Lennon)
  • 1981: Season of Glass
  • 1982: It’s Alright (I See Rainbows)
  • 1984: Milk and Honey (Album)|Milk and Honey (& John Lennon)
  • 1984: Every Man Has a Woman (Tribute-Album)
  • 1985: Starpeace
  • 1992: Onobox (6-CD-Box)
  • 1992: Walking on Thin Ice
  • 1995: Rising
  • 1995: New York Rock (Musical)
  • 1996: Rising Mixes
  • 2001: Blueprint for a Sunrise
  • 2007: Yes, I’m a Witch (Remix-Album)
  • 2007: Open Your Box (Remix-Album)
  • 2009: Between My Head and the Sky (& Plastic Ono Band)
  • 2012: Onomix (Remix-Retrospektive) (Download)
  • 2012: YOKOKIMTHURSTON (Yoko Ono, Kim Gordon & Thurston Moore)
  • 2013: Take Me to the Land of Hell (& Plastic Ono Band)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ono, Yoko. Yoko Ono: Onochord on Vimeo. // Архивиран от оригинала на March 5, 2010. Посетен на September 14, 2010.
  2. Под заглавието „Стихотворения за гледане“ подборка от стихосбирката Grapefruit в превод на Йордан Ефтимов е отпечатана в бр. 21 от 2009 г. на списание „Следва“, издание на Нов български университет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]