Йоланта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоланта
Михайловски театър, Санкт Петербурт, 2010 г.
Михайловски театър, Санкт Петербурт, 2010 г.
Композитор Пьотър Илич Чайковски
Либретист Модест Илич Чайковски
Основа Драма на Хенрик Херц, „Дъщерята на крал Рене“
Жанр Лирическа опера
Действия 1
Създаване 19 век
Премиера Мариински театър, Санкт Петербург, 18 декември 1892
Действащи лица

Крал Рене /бас/
Йоланта /сопран/
Роберт /баритон/
Водемон /тенор/
Бен-Хакия /баритон/
Алмерик /тенор/
Бертран /бас/
Марта /алт/
Бригита /сопран/

Лаура /мецосопран/
По-важни представления

Болшой театър, Москва, 11 ноември 1893 г., диригент Иполит Алтани

Хамбургска опера, Германия, 1893 г., диригент Густав Малер
Йоланта в Общомедия

„Йоланта“ е последната, единадесета опера на Пьотър Чайковски, оп. 69. Операта е едноактна, лирическа, основана е върху драмата на датския писател Хенрик Херц, „Дъщерята на крал Рене“. Либретото е на брата на композитора, Модест Чайковски, обработил руската версия на пиесата. Операта е създадена през 1891 г. Първото представление е на 18 декември (6 декември по стар стил) 1892 г. в Мариинския театър, в Санкт Петербург. Премиерата е обща с балета Лешникотрошачката. Представлението има успех сред публиката, но не получава одобрение от критиката.[1]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Чайковски се запознава с едноактната пиеса на датския писател Хенрик Херц, „Дъщерята на крал Рене“ през 1884 г., когато прочита руския превод на нейния текст. Композиторът харесва оригиналния и поетичния сюжет и замисля да напише музика към него, но работата по други произведения го отклонява от тази идея. На 10 май 1888 г. пиесата, в превод и обработка на известния руски писател и драматург Владимир Зотов, се поставя на сцената на Малий театър в Москва. Представлението е само едно, Чайковски присъства на него и много харесва изпълнението на актрисата в ролята на Йоланта. По това време в Москва се намира директорът на Императорските театри, Иван Всеволожски, и се предполага, че композиторът обсъжда с него своето намерение да напише опера „Йоланта“.[1][2]

В края на 1890 г. Мариинският театър възлага на Чайковски написването на две произведения – едноактна опера и двуактен балет, които да се изнасят в едно представление. Предполага се, че предложението за обща постановка е на Всеволожски и то не е произволно. Според общоприетата по онова време концепция оперният спектакъл трябва от една страна да запълва вечерта, т.е. да има достатъчна продължителност, а от друга да доставя удоволствие на публиката, което се осигурява чрез внасяне на разнообразие в сценичното действие. Един акт обикновено трае около 40 минути, (толкова време може да се задържи концентрираното внимание на зрителя/слушателя), от което следва традицията, класическият оперен спектакъл да се състои от три акта. Второто изискване за развлекателност се удовлетворява чрез включване на балетни номера, подход, особено характерен за руските опери. В рамките на този подход се възприема като естествено, в театралната вечер, която не може да се запълни с едноактна опера, да се включи и балетна постановка.[2]

Мариинският театър планира постановките за сезона 1891/92. Операта е „Йоланта“, макар че либрето още няма. Балетът е „Лешникотрошачката“, предложен е от Всеволожски. Самият композитор по-късно, следейки внимателно творчеството на младия Сергей Рахманинов, се впечатлява силно от неговата едноактна опера Алеко и иска нея за съвместното с „Йоланта“ представление, а не своя балет.[2][3][4]

Либретото е възложено на Модест Чайковски и композиторът насърчава брат си да работи над него още от януари 1891 г. Композирането започва през юли, през септември музиката вече е написана, през декември е завършена оркестрацията. Постановките закъсняват за сезона 1891/92, премиерата на двете произведения е през декември на 1892 г.[1]

Премиерни представления[редактиране | редактиране на кода]

На 17 декември 1892 г. в Мариинския театър, в присъствие на Александър III се провежда генералната репетиция на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“. Царят е много доволен, привиква в ложата си композитора и изказва хвалебствия за представлението. Премиерата на „Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ е на следващия ден, 18 декември. Диригентът на операта е Едуард Направник, на балета е Рикардо Дриго. И двете произведения имат голям успех пред публиката, но „Йоланта“ не се харесва на критиката. Чайковски приема негативните ѝ оценки спокойно.[5]

Скоро след премиерата в Санкт Петербург операта в немскоезична версия се поставя в Германия, в градовете Хамбург и Шверин. Премиерата в Хамбургската опера е на 7 септември 1893 г.[1]

На 11 ноември 1893 г. операта има премиера на сцената на Болшой театър. Постановката е дело на големите имена на театъра – Иполит Алтани (диригент), Антон Барцал (режисьор), Карл Валц (художник).[5]

През 1933 г. операта се представя на руски език в САЩ.[3]

В България „Йоланта“ се изпълнява за пръв път през 1952 г. в София, на сцената на Народната опера. Постановката е на режисьора Михаил Хаджимишев, диригентът е Асен Димитров.[6]

Действащи лица и първи изпълнители[редактиране | редактиране на кода]

Партия Глас Премиера в Мариински театър
6 декември 1892
Диригент: Едуард Направник
Изпълнители
Премиера в Болшой театър
11 ноември 1893
Диригент: Иполит Алтани
Изпълнители
Рене, крал на Прованс бас Константин Серебряков Степан Трезвинский
Йоланта, дъщеря на крал Рене сопран Медея Фигнер Маргарита Ейхенвалд
Роберт, бургундски херцог баритон Леонид Яковлев Богомир Корсов
Водемон, граф, бургундски рицар тенор Николай Фигнер Лев Клементиев
Бен-Хакия, мавритански лекар баритон Аркадий Чернов Степан Власов
Алмерик, оръженосец на крал Рене тенор Василий Карелин Моисей Толчанов
Бертран, портиер на кралския дворец бас Ялмар Фрей Василий Цетеков
Марта, жена на Бертран, кърмачка на Йоланта алт Мария Каменская Лидия Звягина
Бригита, приятелка на Йоланта сопран Александра Рунге Елена Муравьова
Лаура, приятелка на Йоланта мецосопран Мария Долина Олга Данилченко

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Събитията се разгръщат през 15 век в планините на южна Франция.

Принцеса Йоланта е сляпа по рождение. Тя не знае, че е принцеса, не знае също, че е сляпа. Живее в красива затворена градина, в уединение от света. Баща ѝ, кралят Рене, не позволява пред нея да се споменава за светлина и багри. Под страх от смъртно наказание на външните хора е забранено да влизат в нейната градина. Но Йоланта усеща, че ѝ липсва нещо важно, което притежават другите хора. Тя е с Марта и приятелките си, но е тъжна и нищо не може да я развлече. Девойките донасят кошници с цветя, пеят приспивна песен, Йоланта заспива.

Чува се звукът на рог, на градинската врата се почуква. Бертран отваря и влиза новият оръженосец Алмерик. Той съобщава за скорошното пристигане на краля. Бертан предупреждава Алмерик, че в замъка живее сляпата дъщеря на краля, която не знае за своя недъг. Той обяснява, че тя е годеница на бургундския херцог Роберт и че кралят иска да скрие от него слепотата на Йоланта с надеждата, че тя ще се излекува.

Идват кралят Рене и мавританският лекар Бен-Хакия. Лекарят преглежда спящата Йоланта и казва, че зрението ѝ може да се върне, но най-важното условие за това е тя самата силно да го желае. Бен-Хакия обаче не гарантира успешното лечение и кралят, разгневен, отказва да разкрие на дъщеря си тъжната тайна.

Приятелите Роберт и Водемон са на път за кралския дворец, но по грешка стигат до градината на Йоланта. Роберт, сгоден за Йоланта още като дете, сега е влюбен в графиня Матилда. Той идва при краля с молба да бъде освободен от годежа с Йоланта. Рицарите влизат в градината, игнорирайки забранителния надпис на вратата.

В градината Водемон вижда спящата Йоланта и от пръв поглед се влюбва в нея. Тя се събужда и приветства рицарите. Роберт напуска градината, Водемон остава с Йоланта, без да подозира за нейната слепота. Разбира за нея, след като няколко пъти моли Йоланта да му откъсне червена роза, а тя всеки път му подава бяла. Тогава Водемон разказва на Йоланта за света, пълен със светлина и багри. Йоланта също се влюбва в рицаря.

Влизат кралят Рене, Бен-Хакия, Бертран и Алмерик. Кралят разбира, че Йоланта вече знае за своя недъг. Той иска да се започне нейното лечение. За да предизвика у дъщеря си желание да се лекува той заплашва Водемон, нарушил забраната да се влиза в градината, че смъртната присъда ще бъде изпълнена, ако лечението на Йоланта се окаже неуспешно. Бен-Хакия обяснява на Йоланта, че успех може да има само, ако тя самата страстно го желае. За да спаси своя любим Йоланта е готова да изтърпи всичко. Тя напуска градината с Бен-Хакия.

Кралят обяснява на Водемон, че заплахата със смърт е била привидна и че той е свободен. Водемон, който още не знае, че говори с краля и че Йоланта е принцеса, иска от Рене ръката на Йоланта. Разбира за всичко това, когато идва Роберт и моли Рене да развали годежа му с Йоланта, защото обича Матилда. Кралят се съгласява и е готов да даде дъщеря си на Водемон, ако се върне нейното зрение. Водемон горещо обещава, че ще обича Йоланта винаги и за него няма значение, дали е зряща или сляпа.

Бертран носи вестта, че Йоланта вече вижда. Идват Бен-Хакия и Йоланта. Тя за първи път вижда баща си, приятелките, Водемон. Тя пее за вълшебния свят, който я заобикаля. Всички празнуват.

Главните герои на драмата имат свои прототипи. За краля Рене това е графът на Прованс, Рене I (Анжу), за принцеса Йоланта е дъщерята на графа, Йоланда Анжуйска, херцогиня на Лотарингия, но в реалността тя е зряща. Прототипът на бургундския рицар Водемон е Фери II де Водемон, съпруг на Йоланда Анжуйска.[3]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

В своята последна опера Чайковски използва по-различен музикален език, непривичен за неговите съвременници. Той обаче не намира разбиране, а според Николай Римски-Корсаков музиката на операта е изцяло несполучлива. Композиторът използва музикални контрасти, за да противопостави тъмнината и светлината, тъгата и надеждата, възторженост и лиричност. Така например, интродукцията започва с изпълнение на групата на дървени духови инструменти, струнните мълчат, с което се създава чувство на тревога. Следващата сцена използва цигулките и арфата, които внушават спокойствието и радост. Финалът на операта звучи като химн на светлината.[5][6]

Инструментация[редактиране | редактиране на кода]

Оркестърът включва следните инструменти:[1]

Музикални номера[редактиране | редактиране на кода]

Операта е с продължителност около 90 мин. Номерацията, темпото и заглавията са според публикуваната партитура на Чайковски.[1]

Интродукция
Andante quasi Adagio
No. 1 Сцена
Andante semplice
Мой птенчик, Иоланта, ты устала?
Ариозо на Йоланта
Larghetto, a tempo molto rubato
Отчего это прежде не знала ни тоски я
No. 2 Сцена
Adagio con moto
Полно, не надо, родная, попусту душу томить!
Хор
Allegro
Вот, тебе, лютики, вот васильки
No. 3 Сцена
Moderato mosso
Бринитта, это ты?
Хор
Moderato assai
Спи, пусть ангелы крылами навевают сны
No. 4 Сцена
Allegro semplice
Призывный рог!
Ариозо на Краля
Andante
Господь мой, если грешен я
No. 5 Сцена
Allegro moderato
Твоё лицо бесстрастно
Монолог на Бен-Хакия
Adagio con moto
Два мира: плотский и духовный
No. 6 Сцена
Allegro vivo
Не торопись
Ария на Роберт
Allegro vivo
Кто может сравниться с Матильдой моей
No. 6a Романс на Водемон
Andante quasi Adagio
Нет! Чары ласк красы мятежной
No. 7 Сцена
Allegro non troppo
Однако где же мы?
Дует на Йоланта и Водемон
Moderato mosso
Чудный первенец творенья
No. 8 Сцена
Allegro vivo—Allegro agitato
Иоланта! Иоланта! Иоланта!
No. 9 Финал
Allegro non troppo—Moderato assai
Прости меня, я обманул тебя

Източници[редактиране | редактиране на кода]