Йона Тукусер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йона Тукусер
български художник
Родена
5 март 1986 г. (36 г.)
Националност СССР
 Украйна
 България
Стилживопис
АкадемияНационална художествена академия
НаправлениеМетамодернизъм
Уебсайтwww.yonatukuser.art
Йона Тукусер в Общомедия

Йона Тукусер е български художник живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йона (от Иврит - „יוֹנָה“, което означава „гълъб“)[1] е родена на 5 март 1986 г. в Бесарабия (южна територия на съвременна Украйна), в българското село Главан, което е основано през 1832 г. от български бежанци от село Главан, България.

В периода 2003 – 2007 г. учи в Измаилски хуманитарен държавен университет в Измаил, Украйна, и завършва с бакалавърска степен по изящни изкуства.[2] Преселва се в България и придобива българско гражданство.[3] В периода 2007 – 2008 г. учи в Националната художествена академия – София, и получава бакалавърска степен по живопис, а в периода 2008 – 2010 г. завършва и магистърската програма по живопис.[4]

От 2011 г. живее и твори в Рим и Ню Йорк. През 2021 г. се премества да живее в Лондон.

Генеалогия на фамилията[редактиране | редактиране на кода]

Коренът на Йона Тукусер започва от рода на великия княз Майки-бий [5], който е бил „дясната ръка“ на Чингис хан, негов съветник и първи войвода. Майки-бий е родоначалник на племе, което прераства в държава Табуния. Думата „Табин“ – от тюркски означава „да се молиш, да се прекланяш на Бог“, – от монголски, „Табин“, това е „пет“. Историята на табинците почва от Табин-Богдо-Ола („пет божествени планини“), това е планински масив на кръстовището на съвременните територии на Китай, Монголия и Русия. На картата на арабски географ Идриси ХII век на Изток до Волжка България е обозначена тази държава Табуния. Която се състояла от няколко табински рода и единият от тях бил род Тукус, основоположен от знатния войвода Тукус. След време неговото прозвище „Тукус“ се трансформирало във фамилията „Тукусер“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на Националната художествена академия в София, Йона Тукусер започва да изследва темата за глада в Съветски съюз и Бесарабия през 1946 – 1947 г. През 2011 г. „Фондация за изобразителен синтез“[6] представя живописни картини на Йона в изложба „Глад“ в Център за култура и дебат „Червената къща“ [7], София.

Списание „Изкуство и Критика“ на Националната художествена академия, публикува научна критика за изложбата.[8]

На 18 май 2017 г. Йона Тукусер участва във видео-мост[9] на международна научна конференция: „Гладоморът 1946 – 1947 г.: исторически, философски, психологически и педагогически аспекти“, посветена на 70-годишнината от трагичните събития, която се проведе в Измаилски държавен хуманитарен университет в Украйна.[10][11][12]

През 2020 г. Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, публикува научна статия на Йона Тукусер – „Проекция на метамодерен метод за изследване на глада в Бесарабия през 1946 – 1947 г., отразена в историческата живопис“ в списание „Исторически преглед“.[13] Статията използва метамодерен[14] метод на изследване с научни и художествени техники, които служат като основа за връзката между науката и изобразителното изкуство. Резултатите от изучаването на литературата по темата и новооткритите документални източници се използват за пресъздаване на Съветския глад в Украйна под формата на метамодерни исторически картини в проекта „Глад“.[15]

Авторка е на много самостоятелни изложби и участничка в редица международни изложби в България, Украйна, Русия и САЩ.

Проекти[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на своя интердисциплинарен проект „ГЛАД“ Йона Тукусер се заема със социалната тема, свързана с проблемите на глада в съвременния свят.

От 2009 г. Йона изучава исторически материали за глада в Украйна и Съветския съюз от периода 1921 – 1923, 1932 – 1933, 1946 – 1947, като използва академичен подход при подбора на източници на информация от архиви и лични интервюта с живи свидетели, които са оцелели от глада.

Проектът „ГЛАД“ използва метамодерен метод на изследване с научни и артистични техники, който служи като основа за връзката между дисциплините на науката и изобразителното изкуство. Синтезът на изкуство и наука създава възможност произведението на изкуството да бъде ангажирано в дебат за по-детайлно разкриване на миналото, което рефлектира в настоящето. Резултатите от изследването по темата и новооткритите документални източници се използват за пресъздаване на Cъветския глад в Украйна под формата на метамодерни исторически картини.[18]

  • „Чернобил“[19], 2010 – 2011
  • „Корен“[20], 2011 –[източник?]
  • „Ядрено семе“[21], 2013 –
  • „DNA Repair“, 2015 –
  • „Антропофаг“[22], 2016 – 2021

На 7 май 2021 г. излиза дебютният концептуален музикален албум „Антропофаг“ на Йона Тукусер. Той включва 21 електронни звукови импровизации, създадени в Рим от 2016 до 2021 г. Звуковите композиции в албума „Антропофаг“ са вдъхновени от реални истории, събрани от Йона за глада и канибализма в Украйна през 20 век. "В албума „Антропофаг“ разказвам историята на едно нямо момче, което след като вижда майка си да яде тялото на братчето му, изтичва на пътя, за да изкрещи ужаса от видяното. Вместо думи обаче, то издавало само стържещи звуци. Момчето онемяло от преживяното". Всяка композиция в „Антропофаг“ разказва истинска история: „Жена изяде дъщеря си от гроба“, „Откраднаха булката от сватбата и я изядоха“, „Жена закла сина си и го продаде“. „Експериментална музика, която нарушава всички критерии“, определят албума „Антропофаг“ музикални куратори на Submit Hub.[23]

  • „Време“, 2016 –
  • „Cookshoe“, 2021 –

Индивидуални изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 2007 Одеса, Украйна – Български културен център[2]
  • 2008 София – „Агора“[2]
  • 2008 Асеновград[2]
  • 2010 Пловдив – „Аспект“[2]
  • 2010 Русе – Русенска художествена галерия [24]
  • 2010 София – Посолство на Украйна в България[2]
  • 2011 Пловдив – „У ПАРК“ [25]
  • 2011 София – „Червената къща „Андрей Николов“ [26][27]
  • 2011 София – Посолство на Украйна в България [28]
  • 2011 София – „Алфиани“ [29]
  • 2011 София – „Апартамента“[2]
  • 2012 Париж, Франция – ”InMyRoom“[източник?]
  • 2013 Челси, Ню Йорк, САЩ – Able Fine Art Gallery, експозиция „AROUSAL“ [30] [31]
  • 2014 София – Галерия „Ракурси“, изложба „Корен“ [32]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2008 – Първо място за портрет (живопис) в НХА, София[2]
  • 2009 – Първо място за пейзаж (живопис) в НХА, София[2]
  • 2010 – Трето място за творбата – „Отзад“, Международен кункурс по живопис, „Russian Art Week“, Москва, Руска Федерация[33]
  • 2010 – Първо място за живопис – „Смърт“, Международен конкурс по живопис, „Kazakhstan Art Week“, Алмата, Казахстан [34][35]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Значение на името Йона
  2. а б в г д е ж з и Йона Тукусер в „artprice.bg“
  3. За Йона Тукусер в списание „Европа 2001“
  4. Биография в официалния сайт
  5. dalaruh.kz, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305115104/http://dalaruh.kz/articles/view/239, посетен на 2016-05-16 
  6. www.fis.eu.com, архив на оригинала от 9 януари 2016, https://web.archive.org/web/20160109220905/http://fis.eu.com/, посетен на 2016-05-16 
  7. www.redhouse-sofia.org, архив на оригинала от 30 април 2016, https://web.archive.org/web/20160430114647/http://www.redhouse-sofia.org/default.aspx, посетен на 2016-05-16 
  8. tukuser.com
  9. Запис на видео-мост на международна научна конференция „Гладоморът 1946 – 1947 г.: исторически, философски, психологически и педагогически аспекти“ 18.05.2017
  10. „На конференцию в ИГГУ прибыла сотня учёных“
  11. ІІІ Дунайські наукові читання: Голод 1946 1947 рр.: історичні, філософсько-психологічні та педагогічні аспекти : матеріали міжнародної науково-практичної конференції, м. Ізмаїл, 18 – 19 травня 2017 р.
  12. „В ИГГУ прошла конференция по Голодомору“
  13. „Проекция на метамодерен метод за изследване на глада в Бесарабия през 1946 – 1947 г., отразена в историческата живопис“, списание „Исторически преглед“
  14. НОВАТА ЗОРА: МЕТАМОДЕРНИЗЪМ
  15. Официален сайт на Йона Тукусер
  16. Официален сайт на Йона Тукусер
  17. „Изложба „Глад“ на бесарабската българка Йона Тукусер в София“. 14.02.11, Българско Национално Радио, „Radio Bulgaria“
  18. "PROJECTION OF A METAMODERN METHOD FOR THE STUDY OF THE FAMINE IN BESSARABIA IN 1946 – 1947, REFLECTED IN HISTORICAL PAINTING". „ResearchGate“
  19. „Чернобил“
  20. „Йона между картините и сиренето“, интервю, 31.10.2012 г.
  21. „Ядрено семе“
  22. Официален сайт на Йона Тукусер
  23. „Anthropophage – l’album di musica concettuale di Yona Tukuser“. 07.05.2021, „Consul Press“
  24. Бесарабска българка подреди платна в Русенската художествена галерия, „Културни новини“
  25. Бесарабска българка залага на първичното в картините си, в „GustoNews“
  26. „Глад“ – самостоятелна изложба на Йона Тукусер, архив на оригинала от 18 април 2016, https://web.archive.org/web/20160418053307/http://redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=6227, посетен на 2016-05-16 
  27. „Глад“. Самостоятелна изложба на Йона Тукусер, Държавна агенция за българите в чужбина
  28. 26 април – Ден на трагедията в Чернобил, изложба на Йона Тукусер
  29. Еротична изложба на младата бесарабска българка Йона Тукусер
  30. [http://ablefineartny.com/bbs/board.php?bo_table=g02_b06&wr_id=686&page=2 Able Fine Art Gallery, Exhibition „AROUSAL“]
  31. Нашенка – внучка на Чингис хан, покори Ню Йорк!, 16 януари 2013, „Марица“
  32. Наследница на чингис хан с изложба у нас, 20.03.2014, „Дарт Нюз“
  33. Български художник – Йона Тукусер с изложба в Ню Йорк
  34. Йона Тукусер в „БГ следи“
  35. Изложба на бесарабската българка Йона Тукусер в „Able Fine Art Gallery“ в Ню Йорк

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]