Йордан Андреев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Андреев
български историк
Роден
Починал

Националност българин
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област медиевистика
Образование Софийски университет
Работил в Великотърновски университет
Титла професор

Йордан Киров Андреев е български професор, историк, медиевист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 април 1939 г. в Добрич, тогава в Румъния. През 1964 г. завършва история в Софийския университет. От 1966 до 1979 г. е редовен асистент по средновековна българска история във Великотърновския университет. През 1973 г. защитава докторска дисертация и става кандидат на историческите науки. През 1987 г. защитава докторска дисертация на тема „България през втората четвърт на XIV век“, с която става доктор на историческите науки. Доцент е от 1979 г. и професор от 1990 г. Ръководител е на катедрата по средновековна история от 1980 г. През 1987 – 1991 г. е заместник-декан на Историческия факултет на Великотърновския университет.[1][2] Умира на 22 февруари 2008 г. във Велико Търново.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „ Братя Кирил и Методий ”, т. ІV, кн. 2, 1968/1969 г.
  • Идеята за обществено примирение в средновековна България. – ТрВТУКМ, т. 8. 1971, № 2, 19 – 62
  • Държава и църква в средновековна България. ТрВТУКМ, 1973, № 2, 371 – 395
  • Титулът „багрянороден“ на българските престолонаслед­ници през Втората българска държава. – В: Славистични проучвания, 1974, 305 – 312
  • Идеята за приемствеността на българската държава през Средновековието (XI-XIV в.). – ТрВТУКМ, т. 12.1976, № 3,17 – 37
  • Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. – ИП, 1978, № 4, 59 – 74
  • Някои хроно­логически бележки за царуването на Иван Асен II. – ТрВТУ, т. 15, 1979, 7 – 67
  • Селската война в България начело с Ивайло – изследване и проблеми. – В: 1300 години България. 1980, 88 – 115
  • Изследвания по българска история, (съветник) 1982, 283 с.
  • Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350 г.). – ТрВТУ, т. 21, 1984, № 3, 41 – 90339. Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1885, 173 с.
  • Третият поход на император Исак II Ангел през 1190 г. – ВИС, 1985, № 5, 26 – 41
  • Асимилаторската политика на османските завоеватели в Лудогорието. – В: Сб. материали за миналото на Разградския край. Т. 1. 1985, 3 – 118
  • Иван Александър и неговите синове от после­дната миниатюра на Манасиевата хроника. – Et. Bal., 1985, 39 – 47
  • Търново – държавен и църковен център на България през XII-XIV в. – В: История на В.Търново. Т. 1. 1986, 69 – 81
  • Българските ханове и царе VII-XIV в. Исторически хронол. справочник. 1988, 216 с.
  • Всекидневието на българите през XII-XIV в. 1992, 226 с.
  • Асимилаторската политика на османските завоеватели във Великотърновския край. (съветник) 1987, 155 с.
  • Царствуващият град Търнов. (съветник) 1985, 255 с.
  • България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV, синът на цар Ив. Алек­сандър). (Автореферат) 1987, 27 с.
  • Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Ив. Александър. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Т. 6. България през Средновековието. 1987, 638 – 650
  • Смъртта на цар Иван Шишман според историчес­ките извори и народната традиция. – Et. Bal., 1987, № 4, 56 – 72
  • Две бележки около личността на цар Иван Срацимир. – ГСУ-НЦИвД, т. 1. 1990, 115 – 121
  • Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. – ТрВТУ, т. 25, № 3, 1992, 7 – 75
  • България през втората четвърт на XIV в. Цар Иван Асен IV – синът на Ив. Александър. 1993, 327 с.
  • Още веднъж за т. нар. „хранени хора“ в първобългарските надписи. – В: St. Protobulgarica, в чест на проф. В. Бешевлиев, 1993, 168 – 174
  • Сред­новековна Парория и манастирът на Григорий Синаит. – Епохи, 1993, № 2, 18 – 32
  • Кой е бил „багренородният“ цар Михаил от скалния манастир при с. Рояк, Провадийс­ко? – В: Търновска книжовна школа, т. 5. 1994, 441 – 453
  • Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник, (съветник) 1994, 400 с.
  • Курс лекции по история на Вто­рото българско царство. 1994, 246 с.
  • Парория в средновековната епоха и манастирът на Григорий Синаит. – Увертюри, 1995, № 1, 17 – 23
  • Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочник, (съветник) 1996, 392 с. (2 изд. 2001)
  • Исто­рия. Книга за учителя за XI кл. (съветник) 1996, 280 с.
  • История на Второто бълг. царство. Лекции. 1996, 240 с.
  • Пропадането на българското царство и завладяването на Търново от турците. – ТрВТУ, т. 32, 1996, № 3, 11 -26
  • България и световната исто­рия. (състав.) 1998, 270 с.
  • Българските ханове и царе VII-XIV в. Историко-хронологичен справочник. 1998, 220 с.
  • Великите князе, царете и императорите на Русия, (съветник) 2001, 315 с.
  • Личности от Българското средновековие. 2001, 272 с.
  • Лятото на 1388 г. и тежкият жребий на цар Иван Шишман. – В: България, българите и техните съседи през вековете. 2001, 208 – 223.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 19 – 20.
  2. Андреев, Йордан Киров, История на България.
  3. Почина проф. Йордан Андреев, dariknews.bg, 22 февруари 2008 г.