Роден е на 12 април1939 г. в Добрич, тогава в Румъния. През 1964 г. завършва история в Софийския университет. От 1966 до 1979 г. е редовен асистент по средновековна българска история във Великотърновския университет. През 1973 г. защитава докторска дисертация и става кандидат на историческите науки. През 1987 г. защитава докторска дисертация на тема „България през втората четвърт на XIV век“, с която става доктор на историческите науки. Доцент е от 1979 г. и професор от 1990 г. Ръководител е на катедрата по средновековна история от 1980 г. През 1987 – 1991 г. е заместник-декан на Историческия факултет на Великотърновския университет.[1][2] Умира на 22 февруари2008 г. във Велико Търново.[3]
Няколко въпроса около θρξπτός άνθρωηος в Първата българска държава ″ − ВПИ „Братя Кирил и Методий“, т. ІV, кн. 2, 1968/1969 г.
Идеята за обществено примирение в средновековна България. – ТрВТУКМ, т. 8. 1971, № 2, 19 – 62
Държава и църква в средновековна България. ТрВТУКМ, 1973, № 2, 371 – 395
Титулът „багрянороден“ на българските престолонаследници през Втората българска държава. – В: Славистични проучвания, 1974, 305 – 312
Идеята за приемствеността на българската държава през Средновековието (XI-XIV в.). – ТрВТУКМ, т. 12.1976, № 3,17 – 37
Отношенията между България и Неаполитанското кралство през втората половина на XIV в. – ИП, 1978, № 4, 59 – 74
Някои хронологически бележки за царуването на Иван Асен II. – ТрВТУ, т. 15, 1979, 7 – 67
Селската война в България начело с Ивайло – изследване и проблеми. – В: 1300 години България. 1980, 88 – 115
Изследвания по българска история, (съветник) 1982, 283 с.
Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350 г.). – ТрВТУ, т. 21, 1984, № 3, 41 – 90339. Семинариум по средновековна България. 2 изд. 1885, 173 с.
Третият поход на император Исак II Ангел през 1190 г. – ВИС, 1985, № 5, 26 – 41
Асимилаторската политика на османските завоеватели в Лудогорието. – В: Сб. материали за миналото на Разградския край. Т. 1. 1985, 3 – 118
Иван Александър и неговите синове от последната миниатюра на Манасиевата хроника. – Et. Bal., 1985, 39 – 47
Търново – държавен и църковен център на България през XII-XIV в. – В: История на В.Търново. Т. 1. 1986, 69 – 81
Българските ханове и царе VII-XIV в. Исторически хронол. справочник. 1988, 216 с.
Всекидневието на българите през XII-XIV в. 1992, 226 с.
Асимилаторската политика на османските завоеватели във Великотърновския край. (съветник) 1987, 155 с.
Царствуващият град Търнов. (съветник) 1985, 255 с.
България през втората четвърт на XIV в. (Цар Иван Асен IV, синът на цар Ив. Александър). (Автореферат) 1987, 27 с.
Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Ив. Александър. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Т. 6. България през Средновековието. 1987, 638 – 650
Смъртта на цар Иван Шишман според историческите извори и народната традиция. – Et. Bal., 1987, № 4, 56 – 72
Две бележки около личността на цар Иван Срацимир. – ГСУ-НЦИвД, т. 1. 1990, 115 – 121
Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. – ТрВТУ, т. 25, № 3, 1992, 7 – 75
България през втората четвърт на XIV в. Цар Иван Асен IV – синът на Ив. Александър. 1993, 327 с.
Още веднъж за т. нар. „хранени хора“ в първобългарските надписи. – В: St. Protobulgarica, в чест на проф. В. Бешевлиев, 1993, 168 – 174
Средновековна Парория и манастирът на Григорий Синаит. – Епохи, 1993, № 2, 18 – 32
Кой е бил „багренородният“ цар Михаил от скалния манастир при с. Рояк, Провадийско? – В: Търновска книжовна школа, т. 5. 1994, 441 – 453
Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник, (съветник) 1994, 400 с.
Курс лекции по история на Второто българско царство. 1994, 246 с.
Парория в средновековната епоха и манастирът на Григорий Синаит. – Увертюри, 1995, № 1, 17 – 23
Българските ханове и царе. От хан Кубрат до цар Борис III. Исторически справочник, (съветник) 1996, 392 с. (2 изд. 2001)
История. Книга за учителя за XI кл. (съветник) 1996, 280 с.
История на Второто бълг. царство. Лекции. 1996, 240 с.
Пропадането на българското царство и завладяването на Търново от турците. – ТрВТУ, т. 32, 1996, № 3, 11 -26
България и световната история. (състав.) 1998, 270 с.
Българските ханове и царе VII-XIV в. Историко-хронологичен справочник. 1998, 220 с.
Великите князе, царете и императорите на Русия, (съветник) 2001, 315 с.
Личности от Българското средновековие. 2001, 272 с.
Лятото на 1388 г. и тежкият жребий на цар Иван Шишман. – В: България, българите и техните съседи през вековете. 2001, 208 – 223.
↑ абЧолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 19 – 20.