Йордан Бадев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Бадев
български литературен критик и публицист
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.

Роден
Починал

Образование Лозански университет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Награди За военна заслуга
Военен орден „За храброст“
Научна дейност
Област Литературна критика
Публикации „Македония в българската поезия“ (1922)
Йордан Бадев в Общомедия

Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонима Брусников,[1] е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия.[2] В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после завършва филология в Лозанския университет.[3] Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[4]

След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, взводен командир, носител е на ордени „За военна заслуга“ и „За храброст“.[6][7]

Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестниците „Зора“ и „1838 – 1938“,[8] а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“.[9] Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.[9]

Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 20 септември 2015.

Бадев е масон[10] и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата.[11] След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.[12] В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.[13] Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.[14]

Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година.[15] През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд.[16] Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.[17]

През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[18]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 20.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война. // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 135-136
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594
  8. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 122.
  9. а б Йордан Бадев. // ЛитерНет. Посетен на 29 декември 2021 г.
  10. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  11. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166.
  12. Български масонски печат.
  13. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993.
  14. „Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
  15. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 36.
  16. Ивайла Александрова, „Горещо червено“, „Литературен вестник“, бр. 36, 06.11.2002.
  17. Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, Knigi-news.com.
  18. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония