Йордан Бадев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Бадев
Йорданъ Бадевъ
литературен критик и публицист
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.
Йордан Бадев, министърът на просвещението Борис Йоцов и други на гроба на Кирил Пейчинович, 1942 г.

Роден
Починал
септември 1944 г. (56 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Лозански университет
Йордан Бадев в Общомедия

Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонима Брусников[1], е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия.[2] В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после завършва филология в Лозанския университет.[3] Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[4]

След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[5]

Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестник „Зора“, а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“. Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.[6]

Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 2015-09-20.

Бадев е масон[7] и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата[8]. След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.[9] В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.[10] Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.[11]

Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година. През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд.[12] Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.[13]

През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[14]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 20.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  4. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война. // Македонски преглед ХІІ (1). 1940. с. 86.
  5. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  6. Литературна критика от Йордан Бадев в Литернет.
  7. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  8. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166.
  9. Български масонски печат.
  10. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993.
  11. „Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
  12. Ивайла Александрова, „Горещо червено“, „Литературен вестник“, бр. 36, 06.11.2002.
  13. Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, knigi-news.com.
  14. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония