Йордан Бадев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Бадев
Йорданъ Бадевъ
литературен критик и публицист
Роден
Починал
септември 1944 г. (56 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Лозански университет
Йордан Бадев в Общомедия

Йордан Антонов Бадев, известен с псевдонима Брусников[1], е български литературен критик, публицист и журналист, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бадев е роден в 1888 година в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Антон Бадев, преподавал в Солунската българска гимназия.[2] В 1906 година завършва Битолската българска гимназия. Учи славянска филология в Софийския университет, а после в Лозана. Връща се в Македония и учителства в Битоля. През 1911 година Бадев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[3]

След Междусъюзническата война през 1913 година се изселва в България и става учител в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4]

Започва да се занимава с литература и журналистика. Пише в списание „Златорог“ и във вестник „Зора“, а от 1931 година е редактор по културните въпроси на „Зора“. Редактира вестниците „Народност“ и „Миргород“. Бадев има редица статии по въпросите на българската литература – както общотеоретични и обзорни статии, така и портретистки и очерци. През 1938 година излиза книгата му „Животът и изкуството“.[5]

Бадевъ, Йорданъ. Даме Груевъ. Животъ и дѣло. София, Библиотека Българска Книга № 2, Министерство на народното просвѣщение, 1943. Посетен на 2015-09-20.

Бадев е масон[6] и активен участник в освободителното движение на македонските българи. Поддържа тесни контакти с ръководителите на възстановената след Първата световна война ВМРО, като получава парична издръжка от същата[7]. След разделението на организацията на протогеровистко и михайловистко крило е на страната на Иван Михайлов. Пише във вестник „Македония“.[8] В годините преди Втората световна война е привърженик на ориентация на България към Третия райх, в която той вижда надежда за позитивно за страната решаване на македонския въпрос. Бадев е автор на няколко книги, като „Даме Груев. Живот и дело“ (Скопие, 1943) и много статии, посветени на участници в македонското движение.[9] Бадев е и автор на подписаната от ВМРО книга „Заговорът срещу Тодор Александров“.[10]

Бадев е убит без съд и присъда след Деветосептемврийския преврат през 1944 година. През март 1945 година е осъден посмъртно на Дело №6 на интелектуалците от серията процеси на така наречения Народен съд.[11] Реабилитиран е в 1996 година от Върховния съд.[12]

През 1957 г. книгите му „Животът и изкуството“ (1938), „От ранно детство. Спомени“ (1928) и „Скици на живите“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.[13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 20.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
  3. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 86.
  4. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  5. Литературна критика от Йордан Бадев в Литернет.
  6. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  7. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 166.
  8. Български масонски печат.
  9. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, Тинапрес, 1993.
  10. „Успешен творчески тандем“. Десислава Неделчева разговаря с Ива Бурилкова и Цочо Билярски, „Литературен форум“, бр. 3 (426), 12 септември 2000 г.
  11. Ивайла Александрова, „Горещо червено“, „Литературен вестник“, бр. 36, 06.11.2002.
  12. Стоян Вълев, „Йордан Бадев. Непрочетеният литературен критик“, knigi-news.com.
  13. Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония