Йордан Ванчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Ванчев
български учен
Роден
Починал
2008 г. (74 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория

Йордан Григоров Ванчев е български историк.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1933 година в дупнишкото село Драгодан.[2] Завършва Великотърновската гимназия и история в Софийския университет в 1957 година. Работи като гимназиален учител от 1958 до 1961 година в Благоевград. От 1961 до 1970 година е уредник в историческия музей в града, между 1970 и 1980 г. е научен сътрудник, а от 1983 до 1989 година е старши научен сътрудник. В 1979 г. защитава докторат. Изследва българското просветното дело в Македония.[3]

През 1992 година получава научно звание доцент по българска история в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Два мандата е зам. декан на Историческия факултет и чете лекции по история на българското възраждане, музеология и води занятия по магистърската програма "Българския национален въпрос през XIX век и първата половина на XX век".

На 29 септември 1993 година в Благоевград е учреден Научно информационен център при Македонския научен институт - София. Йордан Ванчев е избран за председател. Той е инициатор и съорганизатор на поредица научни симпозиуми, конференции и чествания на знакови годишнини и събития.

На 29 октомври 1998 година е обявен за почетен гражданин на Благоевград.[4] През 2003 година е награден с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.[5]

Умира в Благоевград през 2008 година.[6][7]

Библиграфия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Георги Измирлиев-Македончето“ (1966),[8]
  • „Пламъци над Пирина“ (1968),[9]
  • „Кресненско-Разложкото въстание“ (1968),[10]
  • „Просветно движение в Пиринския край през Възраждането“ (1976),[11]
  • „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“ (1982),[12]
  • „Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането“ (1979)[13]
  • „Въстанал съм за свободата“ (1986),[14]
  • „Благоевград“ (предговор, 1986)[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Ванчев (1933-2008). Био-библиография. Благоевград, 2020.
  2. „Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!“
  3. Ванчев, Йордан Григоров. // История на България. Посетен на 12 октомври 2015.[неработеща препратка]
  4. Списък Почетен гражданин на Благоевград. // Община Благоевград. Посетен на 27 януари 2017.
  5. Започнаха тържествата за вековния юбилей от Илинденско-Преображенското въстание. // dnevnik.bg, 2.8.2003. Посетен на 5.7.2022.
  6. Йордан Ванчев. // Библиотека „Струмски“. Посетен на 12 октомври 2015.
  7. „Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!“
  8. Ванчев, Йордан. Георги Измирлиев-Македончето. София, Издателство на Отечествения фронт, 1966.
  9. Ванчев, Йордан. Пламъци над Пирина. София, Издателство на Отечествения фронт, 1968.
  10. Ванчев, Йордан. Кресненско-Разложкото въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1968.
  11. Ванчев, Йордан. Просветно движение в Пиринския край през Възраждането. Благоевград, ДП „Никола Калъпчиев“.
  12. Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982.
  13. Ванчев, Йордан. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането. София, Народна просвета, 1979.
  14. Ванчев, Йордан. Въстанал съм за свободата: документален очерк за Георги Измирлиев Македончето. София, Издателство на Отечествения фронт, 1986.
  15. Благоевград. Благоевград, Македонски научен институт, 2000. ISBN 954-8187-47-7.