Йордан Ванчев
| Йордан Ванчев | |
| български историк | |
| Роден |
27 октомври 1933 г.
|
|---|---|
| Починал | 2008 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Йордан Григоров Ванчев е български историк.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1933 година в дупнишкото село Драгодан.[2] Завършва Великотърновската гимназия и история в Софийския университет в 1957 година. Работи като гимназиален учител от 1958 до 1961 година в Благоевград. От 1961 до 1970 година е уредник в историческия музей в града, между 1970 и 1980 г. е научен сътрудник, а от 1983 до 1989 година е старши научен сътрудник. В 1979 г. защитава докторат. Изследва българското просветното дело в Македония.[3]
През 1992 година получава научно звание доцент по българска история в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Два мандата е зам. декан на Историческия факултет и чете лекции по история на българското възраждане, музеология и води занятия по магистърската програма "Българския национален въпрос през XIX век и първата половина на XX век".
На 29 септември 1993 година в Благоевград е учреден Научно информационен център при Македонския научен институт - София. Йордан Ванчев е избран за председател. Той е инициатор и съорганизатор на поредица научни симпозиуми, конференции и чествания на знакови годишнини и събития.
На 29 октомври 1998 година е обявен за почетен гражданин на Благоевград.[4] През 2003 година е награден с медал „100 години Илинденско-Преображенско въстание“.[5]
Умира в Благоевград през 2008 година.[6][7]
Библиграфия[редактиране | редактиране на кода]
- „Георги Измирлиев-Македончето“ (1966),[8]
- „Пламъци над Пирина“ (1968),[9]
- „Кресненско-Разложкото въстание“ (1968),[10]
- „Просветно движение в Пиринския край през Възраждането“ (1976),[11]
- „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“ (1982),[12]
- „Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането“ (1979)[13]
- „Въстанал съм за свободата“ (1986),[14]
- „Благоевград“ (предговор, 1986)[15]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ванчев, Йордан. Младостта на Апостола, в: Свобода и отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край. София, Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 321 - 324.
- Ванчев, Йордан. Племенникът на Хаджи Димитър, в: Свобода и отечество. Статии, документи, очерци, литературни материали за Пиринския край. София, Издателство на Отечествения фронт, 1972. с. 355 - 357.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Йордан Ванчев (1933-2008). Био-библиография. Благоевград, 2020.
- ↑ „Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!“
- ↑ Ванчев, Йордан Григоров // История на България. Посетен на 12 октомври 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Списък Почетен гражданин на Благоевград // Община Благоевград. Архивиран от оригинала на 2019-10-27. Посетен на 27 януари 2017.
- ↑ Започнаха тържествата за вековния юбилей от Илинденско-Преображенското въстание // dnevnik.bg, 2.8.2003. Посетен на 5.7.2022.
- ↑ Йордан Ванчев // Библиотека „Струмски“. Посетен на 12 октомври 2015.
- ↑ „Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!“
- ↑ Ванчев, Йордан. Георги Измирлиев-Македончето. София, Издателство на Отечествения фронт, 1966.
- ↑ Ванчев, Йордан. Пламъци над Пирина. София, Издателство на Отечествения фронт, 1968.
- ↑ Ванчев, Йордан. Кресненско-Разложкото въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1968.
- ↑ Ванчев, Йордан. Просветно движение в Пиринския край през Възраждането. Благоевград, ДП „Никола Калъпчиев“.
- ↑ Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982.
- ↑ Ванчев, Йордан. Просветното дело в Неврокоп (Гоце Делчев) и Неврокопско през Възраждането. София, Народна просвета, 1979.
- ↑ Ванчев, Йордан. Въстанал съм за свободата: документален очерк за Георги Измирлиев Македончето. София, Издателство на Отечествения фронт, 1986.
- ↑ Благоевград. Благоевград, Македонски научен институт, 2000. ISBN 954-8187-47-7.
