Йордан Вълчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Вълчев
Псевдоним Ишбул (в. „Народно земеделско знаме“)
Роден 24 юни 1924
Починал 1998
Националност Флаг на България България
Жанр роман, разказ, есе
Известни творби „Куциян“, „От нулата нагоре“, „Боеве“, „Родихме се змейове“
Деца Боян Вълчев

Йордан Тодоров Вълчев е български писател, известен с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и с мемоарите си за концлагера „Куциян“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1924 г. в гр. Кула. Завършва гимназия в София и право в Софийския университет „Климент Охридски“ (1949). Участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944 – 45), за което е награден с орден за храброст II степен. След 9 септември 1944 година не се ползва с одобрението на властите поради симпатията си към монархията. [2] Вкаран е в лагера „Куциян“ (1947 – 49), който описва в едноименната си книга. [3] Работи като администратор в детското списание „Славейче“ (1957 – 86).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Боеве. Разкази. 1946.
    • 2 изд. 1981.
    • 3 изд. 1990.
  • Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител. 1956.
    • 2 изд. 1986.
  • Напред знамената. Лято 840. Роман. 1963.
  • Цар Симеон. Исторически очерк. 1965.
  • Бунт на владетеля. Бято 863. Исторически роман. 1967.
  • Родихме се змейове. Разкази. 1969.
    • 2 изд. Велико Търново: Слово, 2002, 415 с.
  • Сигнали за атака. Разкази. 1969.
  • Стъпала към небе. Роман. 1969, 637 с.
    • 2 изд. Варна: Георги Бакалов, 1979, 462 с.
    • 3 изд. 1990.
  • Сватба. Разкази. 1970.
  • Тошко и Божко. Разказ за деца. 1973.
  • На педал. Разкази. София: Български писател, 1978, 178 с.
  • Исперих. Опит на тема Владетелят и свободата. София: Военно издателство, 1979, 117 с.
    • 2 изд. 1991.
  • Отстъпление няма. Добър ден, капитане. Повести. София: Отечество, 1981, 149 с.
  • Старо злато. Разкази. 1983.
  • Цар Симеон. Хроника. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 132 с.
  • Календар и слово. Есета. София: Български писател, 1986, 200 с.
  • Надбягване. Роман. 1986.
  • Наклонената пиза в Кула. Разкази. София: Профиздат, 1988, 207 с.
  • Куциян. Мемоари. 1990.
  • Мими Мимоза. Повест. 1991.
  • Две изречения на Исус Христос. София: Тангра ТаНакРа, 1998, 87 с.
  • Календар и хронология. София: Тангра ТаНакРа, 1999, 229 с.
  • От нулата нагоре. София: Карина М, 1999, 156 с.
  • Дневниците на писателя дисидент. Велико Търново: Национален институт Нова българска литература & Издателство Слово, 2004, 391 с.[4] [5] [6] [7]
  • Древният български календар. София: Тангра ТаНакРа, 2008, 516 с. (ISBN 9543780307)
  • Съчинения в 6 тома. Велико Търново: Слово, 2011-:

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Змей със змейовете и човек с човеците. Йордан Вълчев: Изследвания. Материали. Спомени. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2005, 339 с.
  • Иван Радев. Homo Epistularum и животът вчера. Велико Търново: „Слово“, 2007, 270 с. (ISBN 9789544398774)
  • Милен Нанков. „Политзатворникът, крачещ в снега на вечността“, ИК „Сафо“, 2014 г. [8]

Твърдения[редактиране | редактиране на кода]

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на Йордан Вълчев се твърди, че романът „Време разделно“ е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[9].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куциян: живата памет за преживяното в първите лагери на комунизма Мемоари на Йордан Вълчев за лагера „Куциян“
  2. Милен Нанков, „За Йордановден, за Йордан Вълчев и още нещо“, в. „Сега“, 6 януари 2005.
  3. Биографична справка и два разказа на Йордан Вълчев в Северозападния български сайт за разкази.
  4. Йордан Ефтимов, „Тайните дневници на Бай Йордан“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 2, 19 януари 2005 г.
  5. Симеон Янев, „Староверецът-предтеча“, рец. във в. „Култура“, бр.5, 11 февруари 2005.
  6. Пламен Дойнов, „Дневникът на Йордан Вълчев между честта и скандала“, електронно списание LiterNet, 21 април 2005, № 4 (65).
  7. Вихрен Чернокожев, „Дневниците на старовереца Йордан Вълчев и постмодернистичното им продължение“, електронно списание LiterNet, 22 април 2005, № 4 (65).
  8. Кой и как посрещна писател дисидент в Ловеч, „Ловеч Медия“, 16 юли 2014 г.
  9. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 08.02.2009, № 2 (111).
  • Петър Велчев, „Йордан Вълчев“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.68 – 69.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]