Йордан Гавазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Гавазов
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
1868 г.
Починал
24 май 1898 г. (30 г.)
Йордан Гавазов в Общомедия

Йордан или Юрдан Христов (Ицов) Гавазов е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Гавазов е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. По професия е железар. Заедно с Даме Груев, Алексо Панов и Юрдан Попконстантинов създават прилепския комитет на ВМОРО през 1894 година.[2]

През 1896 година е арестуван заедно с баща си Христо Гавазов и затворен в битолския затвор, уличен като участник в избиването на беговете зулумджии в Небрегово през 1895 година, заедно с Димо Дедото и другарите му. В затвора Йордан Гавазов, заедно със Стоян Лазов и Дончо Щипянчето намушкват с ками няколко пъти Мицко Кръстев за непристойното му поведение, след което Мицко окончателно минава в услуга на сръбската пропаганда в Македония.[3][4]

Зимата на 1897-98 година Йордан Гавазов успява да се измъкне от затвора и емигрира в България. Заедно с другаря си Христо Чемков повторно навлизат в Македония през май 1898 година с идеята да формират организационна чета в Прилепско с Харалампи Джуров и Стоян Димитров – Акчията.[5] В Прилеп Гавазов и Чемков са обградени в къщата на Белазелковци и за да не бъдат пленени се самоубиват, като преди това убиват полицейския началник и няколко войници.[6][7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  3. Николов, Тома, „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 198 г. [2]
  4. Силяновъ, Христо, „Освободителнитѣ борби на Македония, II“, София, 1943, стр.279
  5. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.24.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 28.
  7. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония