Йордан Гавазов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Гавазов
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
Йордан Гавазов в Общомедия

Йордан или Юрдан Христов (Ицов) Гавазов е български революционер, терорист на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Гавазов е роден в Прилеп, тогава в Османската империя. По професия е железар. Заедно с Даме Груев, Алексо Панов и Юрдан Попконстантинов създават прилепския комитет на ВМОРО през 1894 година.[2]

През 1896 година е арестуван заедно с баща си Христо Гавазов и затворен в битолския затвор, уличен като участник в избиването на беговете зулумджии в Небрегово през 1895 година, заедно с Димо Дедото и другарите му. В затвора Йордан Гавазов, заедно със Стоян Лазов и Дончо Щипянчето намушкват с ками няколко пъти Мицко Кръстев за непристойното му поведение, след което Мицко окончателно минава в услуга на сръбската пропаганда в Македония.[3][4]

Зимата на 1897-98 година Йордан Гавазов успява да се измъкне от затвора и емигрира в България. Заедно с другаря си Христо Чемков повторно навлизат в Македония през май 1898 година с идеята да формират организационна чета в Прилепско с Харалампи Джуров и Стоян Димитров – Акчията.[5] В Прилеп Гавазов и Чемков са обградени в къщата на Белазелковци и за да не бъдат пленени се самоубиват, като преди това убиват полицейския началник и няколко войници.[6][7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  3. Николов, Тома, „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 198 г. [2]
  4. Силяновъ, Христо, „Освободителнитѣ борби на Македония, II“, София, 1943, стр.279
  5. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.24.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 28.
  7. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония