Йордан Йотов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Йотов
български юрист, историк и политик
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Московски държавен университет
Научна дейност
Област История
Работил в Институт по история на БКП
Политика
Партия БКП (1944 – 1989)
Секретариат на ЦК на БКП
Секретар на ЦК на БКП (1984)
Депутат
VIII НС   IX НС   
Семейство
Деца Бойко Джуранов

Йордан Николов Йотов е български политик от Българската комунистическа партия и историк – член-кореспондент на БАН.

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“. Член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години и начало на политическата кариера[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Йотов е роден на 2 октомври 1920 г. в село Липница, Софийско. Член на РМС от 1937 г. и на БКП от 1944 г. За антифашистка дейност е изключен от гимназията. Арестуван многократно и интерниран. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизанска бригада „Чавдар“ от април 1944 г. Политкомисар на чета, после и на батальон.

След 9 септември 1944 г. е секретар на Окръжния комитет на РМС в Ботевград, а след това завежда отдел в Окръжния комитет на БКП в града.[1]

Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. После работи като асистент по марксизъм-ленинизъм.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След аспирантура в Московския университет, завършена през 1955 г., става научен сътрудник и заместник-директор на Института по история на БКП (1969 – 1977). Професор, доктор на историческите науки и член-кореспондент на БАН.

Дейност в ръководството на БКП и на НРБ[редактиране | редактиране на кода]

От 1978 до 1984 г. е член на ЦК на БКП. През 1984 г. е избран за член на Политбюро, а през 1986 г. – за секретар на ЦК на БКП. Председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП.

Главен редактор на в. „Работническо дело“ от 1977 г. до 1987 г.

Член е на Държавния съвет на Народна република България от 1986 до 1989 г.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира в София на 21 юни 2012 г. На погребението му реч произнася неговият племенник проф. Георги Близнашки, бъдещ служебен министър-председател (2014).[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпругата му е дългогодишна учителка по литература в Ботевград. Има един син – Бойко Джуранов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 241.
  2. Проф. д-р Георги Близнашки, „Посмъртно слово за другаря. Чичо Дачо, борбата продължава!“, слово при погребението на Йордан Йотов, в-к „Дума“, бр. 145, 25 юни 2012.