Йордан Катранджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Катранджиев
български политик
Роден: 6 януари 1894 г.
Починал: 1988 г. (93 г.)
Народен представител в:
VI ВНС   II НС   III НС   V НС   VI НС   [1]

Йордан Иванов Катранджиев е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 януари 1894 година в Ихтиман. От 1918 г. е член на БРСДП (т.с.) От 1921 г. е помощник-кмет на Ихтиманската комуна.

Катранджиев е сред организаторите на Септемврийското въстание в Ихтиманско като член на революционния комитет. През 1925 г. е осъден на смърт, но на следващата година присъдата му е заменена със затвор. До 1937 г. лежи в затвора.

От 1938 до 1939 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От 1939 г. е член на ЦК на БКП, като отговаря за партийния печат. В периода 1942 – 1944 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП.

Между 1945 и 1962 г. е председател на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. Свидетел е по процеса срещу Трайчо Костов. В периода 1956 – 1969 г. е председател на Централния комитет на Борците против фашизма и капитализма.[2].

Написва спомени „Години на изпитания. Спомени 1923 – 1944“, София, 1975[3].

Награден е 2 пъти почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 537 от 7 септември 1964 и указ № 1473 от 5 октомври 1977), има 6 ордена „Георги Димитров“ (1954, 1959, 1964, 1974, 1977, 1983)[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 238
  2. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 200
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 67