Йордан Нихризов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Ангелов Нихризов
български политик
Йордан Ангелов Нихризов 
Роден: 8 октомври 1953 г. (63 г.)
Народен представител в:
XXXVIII НС   XXXIX НС   

Йордан Ангелов Нихризов е български политик, председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП).

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Средното си образование завършва в Априловска гимназия гр. Габрово през 1971 г. През 1978 г. се дипломира като инженер след завършване редовния курс на обучение във ВМЕИ гр. Габрово. Второто си висше образование по специалността “Икономика и организация на промишлеността” завършва през 1985 г. в сегашния Университет за национално и световно стопанство (УНСС) гр. София.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В политиката навлиза през месец януари 1990 г., когато встъпва в редовете на възстановената Българска социалдемократическа партия (БСДП). Председател е на секция, а впоследствие на общинската организация в община “Оборище” гр.София. На 38 –я конгрес на БСДП (месец март 1991 г.) е избран за член на Националния комитет. След парламентарните избори на 13.10.1991 г.става член на Изпълнителното бюро на партията. През месец април 1995 г. на 41-я конгрес е избран за заместник на председателя на БСДП – д-р Петър Дертлиев. На 43-я извънреден конгрес на Българската социалдемократическа партия (24-25 октомври 1998 г. в гр. Пловдив) е издигнат за председател на БСДП. Конгресът е регистриран след смъртта на д-р Дертлиев и Йордан Нихризов встъпва в председателските права официално през месец февруари 2001 г. Преизбран е за председател на Българската социалдемократическа партия последователно на 44 – конгрес (9 юни 2002 г.), 45 –я конгрес (17 декември 2005 г.), 46-я конгрес ( 31 май 2008 г.) и на 47-я конгрес (24 ноември 2012 г.). Два мандата от 1997 г. до 2005 г. е народен представител в 38-то и 39-то ОНС, в които БСДП участва като част от коалицията “Обединени демократични сили”.Бил е член на парламентарните комисии по икономическа политика, бюджет и финанси и околна среда и води. От декември 2003 до юни 2005 г. е заместника председател на Комисията по икономическа политика в 39-то ОНС. Заместник председател на парламентарната група на СДС в 38-то ОНС (м.март 2000 г – м. април 2001 г.) и на парламентарния съюз на ОДС, впоследствие ПС на ДСБ (м. март 2004 г – м.юни 2005 г.). Автор, вносител и съвносител е на над 30 законопроекта със социална насоченост, десет от които са станали част от законодателството на Република България. През месец април 2004 г по негова инициатива и с негово съавторство, макар и от опозиция е приет Закон за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, посредством който България изпълнява и ратифицира Конвенция №173 на Международната организация на труда (МОТ).

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

'''В периода след 1989 г. публикува множество политически статии в партийния орган в. “Свободен народ” и в периодичния печат, а от месец юли 2002 г. редактира и издава вътрешнопартийния бюлетин на БСДП – “Позиция”. През месец май 2015 г. в издателство „Изток-Запад” излиза от печат романът му трилогия „Минало незабравимо”, а през месец декември 2016 г. издава втория си роман „Изповедта на един карък”. Тематиката на двете книги е една панорама на битието и проблемите на хората в България от втората половина на ХХ –и и началото на ХХІ –и век. а жанра, към който могат да бъдат причислени е „Политически роман”. Следващата творба - романът антиутопия „56-а година” /март 2017 г./ продължава насоката с разказ-гротеска за това, което може да се случи, когато популистките идеи за радикални и бързи решения станат реалност. Измислен свят, в който уж е постигната мечтата да се създаде остров на блаженството, където волята на корпорациите и на хората се сливат в химерично единство.'''

Допълнителни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]