Йордан Попйорданов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за революционера анархист. За физика академик вижте Йордан Попйорданов (академик).

Йордан Попйорданов
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
17 април 1903 г. (22 г.)
Солун, Османска империя

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Братя/сестриМиле Попйорданов
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Орцето (22-ри във втората колона).

Йордан Георгиев (Гьошев) Попйорданов, известен като Орце[1], е български революционер - анархист, ръководител на солунските атентатори.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велес през 1881 година в семейството на търговеца Георги и Султана Попйорданови. По-малък брат е на войводата Миле Попйорданов. Освен брат си Милан, има и четири сестри Елена, Мария, Павлина и най-малката Олга. Сестрите му продължават рода, като създават семейства, а две от тях се установяват в България. Павлина се омъжва за брата на Павел Шатев. Наследник на семейството е и българският актьор Петър Попйорданов по линия на чичо му.

Първоначално учи в родния си град, а по-късно в Солунската българска мъжка гимназия. Като шестокласник прекъсва образованието си, изключен е за организиране на ученически бунт, и заминава в София, откъдето се прехвърля отново в Солун. Там става основен член на кръга на „Гемиджиите“ заедно с Коста Кирков, Павел Шатев, Димитър Мечев, Милан Арсов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Тодор Богданов, Георги Богданов, Тодор Органджиев, Марко Бошнаков и Цветко Трайков и други. През 1901 година Попйорданов заминава за Швейцария, където се среща с руски анархистки революционери. Там се среща и с Борис Сарафов, който финансира кръжока му и предстоящ терористичен акт. Йордан Попйорданов прави застраховка живот, като обезщетението след смъртта му се плаща в касите на Върховния македоно-одрински комитет.[2] При завръщането си в Солун се присъединява към гемиджиите, които наемат дюкян в центъра на Солун и започват прокопаването на тунел под него водещ до Банк Отоман. На 16 април 1903 година Попйорданов взривява динамита в прокопания тунел под Банк Отоман в Солун и я вдига във въздуха. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. След сражение с турски аскери, на 17 април 1903 година, хвърляйки последните си бомби върху обсаждащите го турски войници, загива и водачът на групата Йордан Попйорданов. [3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 375-376.
  3. Кратки биографии на атентаторите.
  4. Петър Манджуков. Предвестници на бурята, ФАБ, София, 2013.