Йори (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Йори.

Йори (Йора)
Riv. Iori.jpg
Йори в Грузия
IoriRiver800px.svg
Общи сведения
Местоположение Flag of Georgia.svgГрузия
Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
Дължина 320 km
Водосборен басейн 5255 km²
Отток 9,82 m³/s
Начало
Място Барбало, Голям Кавказ (Грузия)
Надм. височина 2600 m
Устие
Място Мингечаурски язовир (Азербайджан)
Йори (Йора) в Общомедия

Йори (Йора) (на грузински: იორი; на азербайджански: Qabırlı, Кабирли) е река в Закавказието, която протича през Грузия и Азербайджан. Извира от южните склонове на планината Борбало, част от главното било на Голям Кавказ, на височина 2600 m.[1][2][3]

Течение[редактиране | редактиране на кода]

В началото реката протича на юг, минава през горист пролом, от село Тионети променя посоката си на югоизток и при село Хошма навлиза в долината. Продължава през пустинна местност без дървета и в долното си течение криволичи с малка дълбочина и почти без притоци.[2]

Преди Йори е била десен приток на река Алазани, но след изграждането на Мингечаурския язовир в Азербайджан, се влива в него. В горното си течение протича през пролом, а в средното пресича Самгорската котловина. Захранва се изключително от валежи на дъжд и сняг.[1]

След построяването на Самгорската оросителна система на грузинска територия, част от водите са отклонени към „Тбилиското море“, язовир на изток от Тбилиси.[1]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на река Йори е разположен в две държави. Горното ѝ течение е в Грузия, а долното – в Азербайджан. Общата ѝ дължина е 320 km и с 313 km от тях протича почти изцяло в Грузия. В Азербайджан остават само 7 km при устието. Водосборният ѝ басейн общо в двете страни е 5255 km2. От тях 4645 km2 са в Грузия и 610 km2 – в Азербайджан. Речната система на Йори, в границите на Грузия, се състои от 509 малки реки с обща дължина 1777 km и е с гъстота на речната мрежа 0,38 km/km2.[3]

Средният дебит на реката е 362,2 млн m3 годишно, специфичният – 1,61 mm/денонощие, а обемният модул на дебита е 0,62 млн m3/km2.[3] Средният годишен отток в средното течение е 18,4 m3/s, на 43 km от устието е 11,6 m3/s, а в долното течение спада на 9,82 m3/s.[1][4]

Хидроложкият режим на реката се характеризира с пролетни наводнения, лятно-есенно увеличение на нивото на водата и стабилно ниско зимно ниво. Повишението на нивото на реката при есенните наводнения е свързано с топенето на снеговете и обилните дъждове. Голямото количество валежи в горното течение падат през март, а в долното – през февруари. Достигат максимума си през май и юни. След това спадането на нивото на реката продължава до края на юли. Лятно-есенните сезонни наводнения, предизвикани от интензивни дъждове, се случват ежегодно между 3 и 6 пъти и продължават от 2 до 10 дни. През зимния период нивото на водата е ниско и колебанията му не превишават 10 cm. В някои години то остава постоянно в продължение на 10 до 30 дни.[3]

Енергодобив[редактиране | редактиране на кода]

Река Йори при село Сартичала

В Грузия на река Йори са изградени три големи язовира:

В средата на 20 век на реката и отклонения от нея Самгорски канал е изградена Самгорската каскада, състояща се от 4 малки водноелектрически централи. Въпреки че и четирите са в експлоатация, оборудването им е отдавна остаряло. Една от тях вече е собственост на чешката компания Енерго-Про.[5]

Замърсяване[редактиране | редактиране на кода]

В сравнение с други реки в Грузия, река Йори не е прекалено изложена на човешко въздействие, което допринася за по-малкото ѝ замърсяване. Според данните от 2008, през годината от отточни канализационни води в реката са попаднали само 40 тона неразтворими вещества и 9510 т. хлориди.[3]

Основните причинители на антропогенно замърсяване на реката са следните:

  • Дифузно замърсяване от селското стопанство. Напояваните от Йори земеделски земи обхващат 90 000 ha.[3]
  • Битови отпадъчни води.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

მდინარე იორი (G.N. 2012).jpg

През есента на 1800 г. към границите на Кахетия се приближават войските на Омар-хан V, владетел на Аварското ханство. В съюз с него настъпват дагестански и лезгински бойци и, заедно с тях, ханът води армия от 15 000 човека. Руският генерал Иван Лазарев решава да проведе сражението в Алазанската долина, накъдето се отправя с 500 войника. Като подкрепление пристига Кабардинският полк, воден от генерал Василий Гуляков и около 3000 зле въоръжени грузинци.[6]

Омар-хан се спуска от планината в Алазанската долина, но не приема открит бой и през нощта се придвижва към Тифлис (Тбилиси). Лазарев го застига на левия бряг на река Йори на 7 ноември 1800 година. Битката продължава само 3 часа и приключва с победата на обединените руско-грузински сили. Омар-хан загубва над 2500 войници и се изтегля под прикритието на нощта. Победителите завземат лагера на аварите и пленяват знамето им, което е занесено в руската столица Санкт Петербург. Този поход против Грузия се оказва последен за Омар-хан и го лишава от авторитет и власт.[2][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]