Йорктаун (ракетен крайцер, 1983)
„Йорктаун“ USS Yorktown (CG-48) | |
Флаг | САЩ |
---|---|
Клас и тип | Ракетен крайцер от типа „Тикондерога“ |
Производител | Ingalls Shipbuilding в Паскагула (Мисисипи), САЩ |
Служба | |
Поръчан | 28 април 1980 г. |
Заложен | 19 октомври 1981 г. |
Спуснат на вода | 17 януари 1983 г. |
Влиза в строй | 4 юли 1984 г. |
Изведен от експлоатация | 10 декември 2004 г. |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 5146 t (стандартна) 9800 t (пълна) |
Дължина | 172,8 m |
Ширина | 16,7 m |
Газене | 9,7 m |
Задвижване | 4 газотурбинни двигателя General Electric LM2500; 2 гребни винта; 80 000 к.с. |
Скорост | 32 възела (59,3 km/h) |
Далечина на плаване | 6000 мили на 20 възела ход 3300 мили на 30 възела ход |
Екипаж | 400 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | AN/SPY-1A (универсална), AN/SPS-49 (за въздушни цели), AN/SPG-62 (за подсветка на целите), AN/SPS-73 (за надводни цели), AN/SPS-73 (за управление на артилерийския огън) |
Хидроакустическа система (ХАС) | AN/SQS-53 (вътрекорпусна) и AN/SQR-19 (буксируема) |
Радиоелектронно оборудване | БИУС „Аеджис“, станция за РЕБ AN/SLQ-32 |
Въоръжение | |
Артилерия | 2x1 127 mm Mod. 1 Зенитна артилерия: 2x6 ЗАК „Вулкан-Фанакс“ |
Ракетно въоръжение | 2x4 ПУ за ПРК Харпун 2 ПУ Mk 26 за ракети SM-2 (до 68 ЗУР) и ASROC (до 20 ПЛУР) |
Торпедно въоръжение | 2x3 324 mm ТА |
Хеликоптери | 2 |
„Йорктаун“ в Общомедия |
Йорктаун (на английски: USS Yorktown (CG-48)) е ракетен крайцер на ВМС на САЩ от типа „Тикондерога“. Наречен е в чест на сражението при Йорктаун, станало в хода на Войната за независимост на САЩ.
През лятото на 1992 г., „Йорктаун“ става първият американски кораб, който след Втората световна война посещава с официална визита главната военноморска база Северния флот – Североморск.
Строителство[редактиране | редактиране на кода]
Поръчката за строителството на втория крайцер от типа „Тикондерога“ е дадена на корабостроителната компания „„Ингалс Шипбилдинг“ на 28 април 1980 г. За разлика от USS Ticonderoga (CG-47) (главния кораб), поради колосалната стойност на постройката той от самото начало е класифициран как ракетен крайцер, а не като разрушител.
Формалната церемония по залагането на кораба в корабостроителницата в Паскагула, щата Мисисипи се състои на 19 октомври 1981 г., а спускането на вода е на 17 януари 1983. Негова кръстница става Мери Матюз (на английски: Mary Mathews), бизнес дама от Йорктаун, щата Вирджиния, заедно със съпруга си дарили голяма сума пари на флота.
След края на изпитанията крайцера е предаден на ВМФ на САЩ в деня на Независимостта, на 4 юли 1984 г. На церемонията освен Матюз също присъстват морския министър Джон Леман, сенатора от щата Вирджиния Джон Уорнър и члена на конгреса Хербърт Байтмен.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 12 февруари 1988 г. американските кораби – ракетният крайцер „Йорктаун“ и разрушителя „Керън“ – навлизат в съветските териториални води в района на Севастопол и се насочват по протежение на крайбрежието на Крим по посока Ялта. Американците не реагират на предупредителните сигнали. Съветския стражеви кораб „Беззаветный“ е принуден да изпълни „навал“, съприкосновявайки се с левия борд на американския крайцер поврежда леера и помита пусковата установка за крилатите ракети „Харпун“. След втория „навал“ „Йорктаун“ премества руля надясно и напуска съветските териториални води. Той е последван от „Керън“, над който извършва „навал“ стражевият кораб „СКР-6“.
Командири[редактиране | редактиране на кода]
- 4.7.1984 – 27.6.1986 капитан 1 ранг (кептън) Карл Андерсън (на английски: Carl Anderson);
- 27.6.1986 – 13.4.1988 капитан 1 ранг (кептън) Филип Дюр (на английски: Philip Dur);
- 13.4.1988 – 7.3.1990 капитан 1 ранг (кептън) Питър Едуард О’Конор (на английски: Peter Edward O'Connor);
- 7.3.1990 – 24.4.1992 капитан 1 ранг (кептън) Робърт Ричардсон (на английски: Robert Richardson);
- 24.4.1992 – 21.1.1994 капитан 1 ранг (кептън) Майкъл Глен Мулен (на английски: Michael Glenn Mullen);
- 21.1.1994 – 26.7.1995 капитан 1 ранг (кептън) Дейвид Рой Елисън (на английски: David Roy Ellison);
- 26.7.1995 – 19.6.1997 капитан 2 ранг (командер) Ричард Раштън (на английски: Richard Rushton);
- 19.6.1997 – 19.2.1999 капитан 2 ранг (командер) Ерик Свейгард (на английски: Eric Sweigard);
- 19.2.1999 – 17.8.2000 капитан 2 ранг (командер) Робърт Стивън Керно (на английски: Robert Stephen Kerno);
- 17.8.2000 – 10.2.2002 капитан 2 ранг (командер) Джефри Чарлз Джонстон (на английски: Jeffrey Charles Johnstone);
- 10.2.2002 – 3.12.2004 капитан 2 ранг (командер) Стивън Едуард Слоан (на английски: Steven Edward Sloan);
Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]
- На 21 септември 1997 г., в резултат на деление на нула в компютъризираната управляваща система на крайцера USS Yorktown (CG-48) от Военноморския флот на САЩ се изключват всички машини в системата, в резултат на което спира работата на двигателната установка на кораба.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sunk by Windows NT. Wired News. 1998-07-24.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1996. ISBN 978-155-75013-25.
- Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., 1984. ISBN 0-87021-718-6.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- TICONDEROGA missile cruisers (1983 – 1994) ((en))
- USS Yorktown (CG 48) // Неофициален сайт на ВМФ на САЩ ((en))
- Навала на СКР „Беззаветний“ на крайцера „Йорктаун“ // Видеозапис от борда на „Йорктаун“ ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Йорктаун (ракетен крайцер, 1983)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Yorktown (CG-48) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |