Йорубски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йорубски език
Èdè Yorùbá
Страна Нигерия
Бенин
Того
Гана
Говорещи50 млн. души (2020)[1]
ПисменостЛатиница
Систематизация по Ethnologue
-Нигер-конгоански
.-Атлантически конгоански
..-Волта-конгоански
...-Западни бенуе-конгоански
....-Йорубоидни
.....→Йорубски
Официално положение
Официален в Нигерия
Бенин
Того
Кодове
ISO 639-1yo
ISO 639-2yor
ISO 639-3yor
Йорубски език в Общомедия

Йорубският език (Èdè Yorùbá) е нигер-конгоански език, говорен от около 50 милиона души, главно от етническата група йоруба, в Нигерия, Бенин, Того и Гана.

Под името „наго“, той се говори и от потомците на доведените роби в Куба, Пуерто Рико, Доминиканска република и Северозападна Бразилия.

Дели се на три диалекта според африканските области:

Писменост и фонология[редактиране | редактиране на кода]

Йорубският използва латинската азбука: A B D E Ę F G GB H I J K L M N O Ǫ P R S Ş T U W Y

Произношение:

a[o] – ni nkan [ni nkon] Ę,ę – [eeh]

Ǫ,ǫ – [ooh]

gb[gbi]

h[hi]

Ș,ș=x orisa=orixa

Тоналността на звуковете в езика се дели на три вида:

1. Висока: o` be`(той скочи)

2. Средна: o` be(той говори силно)

3. Ниска: o` be`(той се извинява)

Йоруба имена[редактиране | редактиране на кода]

Taiwo – първи близнак.

Kehinde – втори близнак.

Omope – дете, родило се след деветия месец.

Dada – дете, родило се с коса.

Ode, Odewale, Odewumi, Odediran, Odefunke, Odesanya, Odekunie – имена, свързани с лова, „ловджийски“.

Akinpelu, Akinwale, Akinkunmi, Akintola, Akinrinu – имена, обозначаващи безстрашието, смелостта.

Ade – („корона“) – Adewunmi, Adesanmi, Adeonipekun, Adeyanju, Adefemij – имена, показващи благороднически произход.

Ogun – (Огун е богът на войната) – Ogungbemi, Ogunwale, Ogundiran, Oguntuase.

Egun – (Егун е бог от йорубската митология) – Abegunde, Egunwale, Egunleke, Egungbemi.

Osun – (Ошун е богиня на любовта) – Osunfunke, Osunkunie, Osunbomi, Osundele. ′Sango – (Шанго е бог на мълниите, лова, грабежите).

Граматика на йорубския език[редактиране | редактиране на кода]

Местоименията:

1. Лични:

Mo – аз

O – ти

Ó – той, тя, то

A – ние

E – вие

Wón – те

2. Притежателни:

Mi – мой

Rę – твой

Rę` – негов, неин

Wa – наш

Yin – ваш

Won – техен

Emi – мен

Iwo – теб

Owun – нея, него

[...] – нас

Awa – вас

Awon – тях

3. Показателни:

Eyl – това

Lyen – онова

Ibi – тук

Ibe – там

Въпроси:

Kin – какво

Tani – кой

Nilo – къде

Kilo fa – защо

Nigbo wo? – къде е?

Женски род: Женският род е точно като мъжкият.

Множествено число:

Iwe – книга ⇒ awon iwe – книги

Ehoro – заек ⇒ awon ehoro – зайци

Определителен член:

Iwe naa – книгата

Awon iwe naa – книгите

Awon iwe mi – книгата ми

Глаголи:

soro – говоря

kowe – пиша

feran – обещавам

rerin – усмихвам се

fun – имам

wa moto – карам превозно средство

„Говоря“ в сегашно време:

mo soro

o soro

ó soro

a soro

e soro

wón soro

Лексика на йорубския език[редактиране | редактиране на кода]

Odo – нула

Eni – едно

Eji – две

Eta – три

Erin – четири

Arun – пет

Efa – шест

Eje – седем

Ejo – осем

Asan – девет

Ewa – десет

Nibo lo ti wa? – От къде си?

Bulgaria ni mo to wa – От България съм?

Ko ye mi o – Не разбирам.

Șę gbǫ ede Gęęsi? – Разбираш ли английски?

Ni gbo wo Wole? – Къде е Уоле?

Kini oruko ę? – Как се казваш?

Wole l`oruko mi – Казвам се Уоле.

Se dada ni? – Как си?

Adupę – Добре, благодаря.

Looto? – Наистина ли?

Woo! – Виж!

Kada k obaje – Горе-долу

Bęęni – Да

Bęękǫ – Не

oda – Добре

E șe – Благодаря

O dabǫ – Довиждане

Ę kaa rǫ – Добро утро

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Yoruba | Ethnologue // www.ethnologue.com. Посетен на 6 април 2021.