Йосип Броз Тито

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосип Броз Тито
югославски политик
Йосип Броз Тито 
Роден: 7 май 1892 г.
Починал: 4 май 1980 г. (87 г.)
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за югославския политик. За италианското градче вижте Тито (Италия).

Съветска пощенска марка с Тито, 1982 г.

Йосип Броз Тито (на хърватски: Josip Broz Tito) е югославски комунистически деец, ръководил Социалистическа федеративна република Югославия от края на Втората световна война до своята смърт през 1980 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е под името Йосип Броз в Кумровец, Северозападна Хърватия, в областта Загоре, която по онова време се намира в Австро-Унгария. Той е седмото дете на хърватина Франьо и словенката Мария Броз.

По време на Първата световна война е арестуван за антивоенна пропаганда и е пратен на Източния фронт, в областта Галиция.

През 1920 г. става член на Югославската комунистическа партия. Получава прякора си Тито през 1934 г. Образова се като механик. Желязната му диктатура води до подобряване на стопанското положение на Югославия, но и до множество убийства, предизвикали отчасти югокризата от деведесетте години на 20 век.

През Втората световна война организира антифашистката съпротива на “югославските партизани”. По-късно е основаващ член на Коминтерна, но устоява или по-скоро отказва да се поддаде на съветското влияние. През 1961 г. по негова покана в Белград се провежда Първата конференция на необвързаните държави – организация, обединена около неодобрението към империализма на западните държави, както и към свръхвъоръжаването на Великите сили.

Йосип Броз Тито е сред най-влиятелните личности на XX век.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Записва се в основното училище в Крумовец, но не успява да завърши втори клас и напуска училище през 1905 г. Започва работа (1907) като чирак-механик в Сисак. Там се запознава с работническото движение и празнува за първи път Деня на труда. През 1910 г. се присъединява към Сдружението на металурзите, както и към Социалдемократическата партия на Хърватия и Словения.

През май 1912 г. Броз встъпва в армията, където печели адмирациите на своите командири и получава сребърен медал при отбраната на Будапеща. През 1915 г. е ранен и заловен от руснаците. След 13-месечен плен и лечение в руска болница Тито е изпратен да работи в мини на планината Урал, където е избран от затворниците за техен лидер. През февруари 1915 г. недоволни работници разбиват оградите и освобождават затворниците. Броз избягва и се присъединява към болшевишката организация. На 16-17 юли 1917 г. се присъединява към демонстранти в Санкт Петербург и отново е заловен. Успява да избяга и се укрива при руско семейство, където се запознава с бъдещата си съпруга.

Тито е член на Червената гвардия в Омск. През 1918 г. кандидатства в Руската комунистическа партия. През юни напуска Омск, за да търси препитание.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Завръщайки се в Югославия, той се присъединява към Югославската комунистическа партия (ЮКП). Влиянието на ЮКП над политическия живот нараства все повече и през 1920 г. се стига до очаквана победа на комунистите, които печелят 59 места и стават третата по сила партия. Кралският режим обаче не толерира ЮКП и я обявява за нелегална през 1921 г. Всички спечелени от ЮКП места са анулирани, но въпреки тази пречка Тито продължава да върши тайно своята дейност.

Следващите години се оказват трудни за Тито, тъй като започва постоянно да се мести в търсене на работа. През 1925 г. намира постоянна работа на пристанище в Кралевица. Избран е за лидер на профсъюза и една година по-късно организира стачка. Веднага след нейния край е уволнен и се мести в Белград, където работи като кондуктор. Назначен е за комисар на работниците, но е уволнен веднага, след като се разкрива партийната му самоличност. Следващото му местене е в Загреб, където е назначен за секретар на работниците в металургията в Хърватска.

За първи път Тито е официално признат за лидер на комунистите през 1941 г. на 28 април, когато повежда партизанските сдружения за освобождаване от германска окупация и полагане на нов политически режим. На 13 май 1941 г. Тито и комунистическите партизани се изправят срещу голямо предизвикателство в лицето на голямата сръбска “Югославска армия на отечеството”. Тази антигерманска и антикомунистическа съпротива е роялистка и е командвана от генерал Дража Михайлович. Силите, командвани от Михайлович, са още известни като четници. За дълго време четниците са подкрепяни от Великобритания, САЩ и изпратения в изгнание Петър Втори.

След Операция "Барбароса” той организира събрание на Централния комитет на ЮКП, което го поставя в ролята на главнокомандващ. Тито заповядва бойна готовност на 22 юниюн41 г. в гората на Брезовица, близо до Сисак, Хърватска област,. Югославските партизани формират известната “Първа партизанска бригада Сисак”, която се състои главно от хървати от близкия град. Това показва, че Тито възнамерява да се възползва до максимум от сключения пакт, за да се приготви колкото може по-добре за неизбежното. Както и за да могат неговите хора да въстанат точно на първия ден от Операция “Барбароса”. Въпреки забавянията, причинени от пакта Молотов-Рибентроп, това са сред най-ранните антифашистски формации в Европа.

Комунистическите партизани скоро започват широка, обширна и успешна кампания и започват да освобождават части от територията на Югославия. Действията на партизаните провокират германците да правят ответен удар срещу цивилните. Тези ответни удари довеждат до масови убийства. Едно от тези деяния е обрисувано в исторически анал като “Втората световна в цветове”. Приемането на тези драстични удари, поети от невинни цивилни, е главен момент в отношенията между Михайлович и Тито. В освободените територии партизаните организират комитети, които да изпълняват ролята на гражданско управление. Тито е най-видният лидер на Антифашистския съвет на националното освобождаване на Югославия - АФСННО, чието заседание се състоява в Бихач на 26 ноември 1942 г. и Яйце на 20 ноември 1943 г. В тези две заседания се установява военната организация на държавата, правейки я федерация. В Яйце Тито е назначен за председател на Националния комитет за освобождение. На 4 декември 1943 г., докато по-голямата част от държавата е окупирана от Оста, Тито провъзгласява Провинционално Демократическо Югославско правителство.

След като Титовите комунисти удържат силни нападения на Оста в периода януари - юни 1943 г., Съюзниците дават подкрепата си на партизаните. Петър Втори от Югославия, американският президент Франклин Рузвелт и британският министър-председател Уинстън Чърчил се присъединяват към Сталин в признаването на Тито и неговите партизани по време на Техеранската конференция. Резултатът от това се изразява в изпращане на съюзнически парашутисти в тила на Оста, за да помогнат на партизаните. Като лидер на комунистическата съпротива Тито е мишена на Оста в окупирана Югославия. Германците се доближават до залавянето и убиването на Тито на три пъти: през 1943 г. при офанзивата Операция Бяло, в последвалата „Операция Черно“ (когато е ранен и е спасен само заради смелата проява на вярното му куче, жертвало се за него) и на 25 май 1944 г., след като едва успява да избегне германската операция "Ход с коня” (Operation Rösselsprung) точно до неговия щаб в Дървар.

В края на 1944 г. е подписан Вишкият договор за сливане на Титовото комунистическо правителство с това на краля в изгнание Петър II, известен и като споразумението Тито-Шубашич. На 7 март 1945 г. правителството на Демократическа федерална република Югославия е събрано в Белград от Тито и Комунистическата партия на Югославия. Това правителство е оглавено от Тито и няма никакви представители от югославското правителство в изгнание или от Петър Втори. След изборите през ноември 1945 г. Тито е назначен за министър-председател и министър на външните работи на ДФНЮ.

По онова време югославските сили, смесени с Червената армия, са въвлечени в изгонването на етнически германци от Югославия. Много невинни и невоенни са убити в дните след края на войната заради обвързаността си с оттеглящите се германци и нацисти, включително и с четническото движение. Мнозина от военните формации са заловени, докато бягат сред тълпи бегълци и преселници, и въпреки обещанията на Тито за безобидно предаване на съратниците, голяма част от тях са избити. Тези събития са известни като „клането в Блайбург“. Югославските партизани са свързани и с други големи избивания като тези в Бачка на т.нар. унгарски фашисти и операция „Кийлхоул“ - избиването на група хърватски фашисти, предадени на Югославия от британците. Въпреки това няма доказателства, че Тито или партизанските главнокомандващи са ги заповядали, а вместо това те са свързвани с местни хора и партизани, които раздават правосъдие на нацистите. Избити са около 1,7 млн. югославски заговорници.

През ноември 1945 г. е приета нова конституция. Югославия организира армия от партизанското движение - Югославска народна армия, която за определен период е смятана като петата по сила в Европа. Тито организира и тайна полиция. Тя е натоварена със задачата да намира, залавя и изправя пред съда нацистки заговорници. На 29 ноември 1945 г. Петър Втори е изгонен от Югославия. Дража Михайлович е заловен от ОЗНА и е екзекутиран на 18 юли 1945 г.

Режимът на Тито в Югославия има някои характеристики на диктатура, въпреки че не съвпада точно с модела на другите държави след Втората световна война. Комунистическата партия на Югославия печели първите следвоенни избори. Тито се е ползвал с огромна популярност по онова време. Режимът на Титовата партия използва времето на власт, за да открие още колаборационисти и същевременно обединява разединените чрез война народи на Югославия в единен народ.

През октомври 1946 г. на първата си специална сесия за 75 год. Ватиканът заклеймява Тито и югославското правителство за осъждането на католическия свещеник Степинац на 16 години затвор за помагане на терористи и насилствено прекръстване на сърбите към католицизма. По-късно Югославия става религиозно най-либералната страна, тъй като Тито вярва, че потисничеството само кара религията да се разпространява. А според него религиозните агитации са голяма заплаха.

Политически успехи[редактиране | редактиране на кода]

През 1948 г., мотивиран от желанието да създаде силна и независима икономика, Тито става първият и единствен социалистически лидер, успешно отхвърлил лидерството на Сталин в Коминтерна. Той е след малцината, които се противопоставят на Сталин в неговото изискване за абсолютна вярност. Сталин приема случая лично, но за първи път това няма крайни последствия. ”Спри да ми пращаш убийци. Ако ли не, аз ще изпратя един до Москва и няма да има нужда да изпращам втори” пише Тито на Сталин. Югославската партия е изключена от Коминтерна на 28 юни 1948 г.

Първото спречкване между Югославия и СССР донася на Тито голямо международно признание, но също така слага начало на период на нестабилност, който често е характеризиран като периода на Коминформбюро. Титовата форма на комунизъм е наречена от Москва Титовизъм. Започва преследване на заподозрени “титовисти” из целия Комунистически блок. Кризата почти стига и до военен конфликт. На 26 юни 1950 г. Националното събрание подкрепя идеята на Тито и Милован Джилас за “себеорганизиране”: вид независим социализъм, който експериментира с разпределението на печалбите между работниците в държавните фабрики. На 13 януари 1953 г. те установяват този закон за основа на югославската икономика. Тито наследява като президент Иван Рибар на 14 януари 1953 г.

След смъртта на Сталин Тито отхвърля поканата на СССР за нормализиране на отношенията между 2-те държави. Никита Хрушчов и Николай Булганин посещават Тито в Белград през 1955 г. и се извиняват за злините на Сталиновата администрация. Тито посещава СССР през 1956 г., което сигнализира на света, че отношенията между СССР и Югославия се успокояват. Взаимоотношенията обаче отново се нажежават в края на 1960-те год.

Под лидерството на Тито Югославия става учредителен член на Договора за необвързаност. През 1961 г. Тито е съосновател на движението заедно с Гамал Абдел Насър от Египет, Джавахарлал Неру от Индия, Сукарно от Индонезия и Кваме Нкрума от Гана. Чрез този договор Тито установява силни връзки с държави от Третия свят.

На 7 април 1963 г. държавата променя името си на Социалистическа федеративна република Югославия. Реформите насърчават частния бизнес и сериозно разширяват свободата на словото и религията. През 1966 г. е подписано споразумение с Ватикана, което дава още свобода на югославската римокатолическа църква. Новият социализъм на Тито е посрещнат с голямо недоволство от традиционните комунисти и достига кулминация при опита за убийството му от Александър Ранкович.

На 7 януари 1967 г. Югославия става първата социалистическа държава, отворила своите граници за чужденци от Запада. Тито е активен и по отношение на арабско-израелския конфликт. В неговия план се изисква от арабите да признаят Израел срещу връщане на територии, които Израел е окупирал, но арабите и евреите отказват.

През май 1974 г. новата конституция е изготвена и според нея Йосип Броз Тито е доживотен президент.

Във външната си политика Тито спазва неутралитет с останалите държави и установяване на връзки с развиващите се държави. В неговите публични изказвания често е споменавано, че взаимоотношенията с всички държави са неутрални, стига те да не натрапват своето влияние над Югославия. Взаимоотношенията със САЩ и западните държави са нормални.

Смърт и погребение[редактиране | редактиране на кода]

Тито умира 3 дни преди 88-ия си рожден ден, на 4 май 1980 г. На погребението му присъстват държавни ръководители и обикновени хора от общо 128 държави. Единственото в света погребение, привлякло повече на брой хора от цял свят, е това на папа Йоан Павел II през 2005 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Награди и звания
Гробът на Й. Б. Тито в Къщата на цветята (експозицията за Тито) в Музея за история на Югославия в Белград

Носител е на много международни и югославски награди. Почетен гражданин на Загреб от 1945 г.

Наименувани обекти

На Й. Б. Тито са били наименувани градове в Югославия:

  • Титоград (1946-1991) - днес Подгорица, Черна гора
  • Титов Велес (1946-1991) - днес Велес, Р. Македония
  • Титов Върбас (1946-1991) - днес Върбас, Сърбия
  • Титово Велене (1981-1991) - днес Велене, Словения
  • Титово Ужице (1946-1992) - днес Ужице, Сърбия
  • Титов Дървар - днес Дървар, Босна и Херцеговина
  • Титова Митровица - днес Косовска Митровица, Косово
  • Титова Кореница - днес Кореница, Хърватия

Неговото име носят или са носили също: улици - в Бар (Черна гора), Охрид, Омск, Луанда; площади - в Загреб, Москва; предприятия; Титов връх (дн. Голем турчин, Р. Македония); астероид Тито (1550).

В културата

В хърватския национален парк „Бриуни“ (или „Бриони“), на остров Голям Бриун работи музей на Тито[1]. На Тито е посветена част от експозицията на Музея за история на Югославия в Белград.

За маршал Тито се пее в песните „Сиви соколе“ («Сапсан»), „Другарю Тито, ние ти се кланяме“ («Друже Тито, ми ти се кунемо»), „С маршал Тито“ («Уз маршала Тита») - станала химн на югославските партизани, и др.

Родната къща-музей на Й. Б. Тито с негов паметник (отдясно)

Маршал Тито е герой и в редица игрални филми, сред които:

  • „В планините на Югославия“ (U planinama Jugoslavije) - 1946 г. (със СССР)
  • „Освобождение“ - 1968-1972 год. (със СССР, ГДР, Полша, Италия)
  • „Сутеска“ (Sutjeska) или „Петото натъпление“ - 1973 г.
  • „Ужичка република“ (Ужичка република) - 1974 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Музеи, маленькие и большие – Музей Иосипа Броза Тито на Бриони, Хорватия

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]