Йосиф (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Йосиф.
Йосиф
יוסף
Роден
1562 г. пр.н.е.
Починал
1452 г. пр.н.е. (110 г.)
ПогребанНаблус, Държава Палестина
Етносизраилтяни
Религияняма
Канонизация
Празник4 септември
Семейство
БащаЯков
МайкаРахел
Братя/сестриВениамин
Йосиф в Общомедия

Йосиф е единадесетият, предпоследен син на Яков, от съпругата му Рахил. Името Йосиф буквално означава – да умножи Бог, т.е. да даде много синове[1]. Самото му име подсказва, че задачата на неговия живот е да съхрани и умножи еврейския народ, така както Бог е обещал при сключването на обета с Авраам.[2]

В Битие[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф е любимото дете на Яков и получава от баща си много любов и внимание, което предизвиква силна завист у братята му[3]. Малкото момче сънува два пъти как братята и родителите му се покланят като на цар. Това предизвиква силно недоволство сред тях, тъй като патриархалната традиция изисква най-младият да почита по-възрастните[4].

Един ден Яков изпраща Йосиф да донесе вести от братята си, които пазят стадата. Когато отива при тях, те решават, че това е удобен случай да го погубят. Заради застъпничеството на един от тях – Рувим, пъкленият план не се осъществява, а Йосиф е продаден от измаилски (арабски) търговци в Египет.[5] Търговците достигат до Египет и продават момчето като роб на началника на телохранителите Потифар. Йосиф бързо спечелва доверието на египетския сановник и става управител в дома му. Съпругата на Потифар се опитва да съблазни младежа, но той, воден от вярата си и уважението към господаря си, отказва. Разгневената египтянка го обвинява пред мъжа си, че се е опитал да я насили, и Йосиф е хвърлен в затвора.[6][7]

В затвора Йосиф се изявява като изключително умен и съобразителен и скоро става пръв помощник на главния надзирател. Заради провинения пред фараона там се оказват виночерпецът и хлебарят. Двамата сънуват сънища и с Божията помощ Йосиф успява да ги разтълкува и вярно да предскаже съдбата им. Виночерпецът е помилван и отново заема своята служба, а хлебарят е обесен.[8][9]

Фараонът два пъти сънува странни неща, които неговите мъдреци не успяват да обяснят. Първият път сънува как седем тлъсти крави излизат от река Нил и отиват да пасат в тръстиката. След тях излизат седем мършави крави и изяждат дебелите. После фараонът сънува, че от едно стъбло израстват седем пълни и хубави житни класа, след тях излизат седем слаби и празни класове, които поглъщат първите. Тогава виночерпецът се сеща за Йосиф и той е извикан в двореца. Младежът успява да изтълкува сънищата, обяснявайки, че седем плодородни и богати години ще бъдат последвани от седем гладни. Препоръчва на фараона да се образува държавен резерв от зърно, в който да се заделя една пета част от реколтата. Владетелят е толкова впечатлен, че назначава Йосиф за свой пръв помощник и му дава огромна власт.[10]

Пророчеството се сбъдва и настъпва голям глад не само в Египет, но и в съседните страни. Гладува и родът на Яков. Бащата изпраща синовете си в Египет, за да закупят зърно, и така те се срещат с Йосиф, но не го познават. От тях той научава, че баща му е жив и че междувременно се е родил още един негов брат – Вениамин. Йосиф нарочно обвинява братята си, че са съгледвачи, и за да им повярва, поставя условието да доведат при него най-малкия брат.[11][12]

При второто посещение на братята в Египет те водят със себе си и Вениамин. Тогава Йосиф ги поканва в къщата си и им открива кой е. Научавайки историята на своя помощник, фараонът изпраща богати дарове на Яков и го кани да се пресели в неговото царство с целия си род. Когато получава поканата и научава, че синът му е жив, Яков има видение. Явява му се Господ, който го подтиква да тръгне с думите: „Аз съм Господ, Бог на баща ти. Не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ. Аз ще бъда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад." Целият род се преселва в египетската земя. Там Яков завършва дните си, там умира и Йосиф.[13][14][15][16][17]

Срещата на Йосиф с братята му

Старозаветния разказ свързва именно с тази история преселението на евреите в Египет – страната, където по-късно те ще бъдат поробени – Йосиф настанява всички свои братя, техните семейства, роби и т.н. в Египет.[18]

За важността на Йосиф говори фактът, че по-късно e, при разделянето на обетованата земя между 12-те израилски колена (потомците на синовете на Иаков), самият Йосиф не получава дял, като за сметка на това, като негови наследници, отделни свои дялове получават потомците на синовете му Ефрем и Манасий.

В Исляма[редактиране | редактиране на кода]

Освен в Стария завет, модифицирана историята е разказана в Корана и ислямската литература. На арабски Йосиф е наречен Юсуф.[19][20]

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Извън историческите и религиозните интерпретации, легендата за Йосиф сама по себе си е един от върховете на древната литература – с многопластов сюжет, разказана на изискан стил. Това става причина много по-късни автори да се върнат към тази тема. Най-внушителната и разработка е четиритомната епопея „Йосиф и неговите братя“ на немския писател Томас Ман.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Битие 30:22 – 25
  2. ↑ Битие 17:1 – 19
  3. ↑ Битие 37:3 – 4
  4. ↑ Битие 37:5 – 11
  5. ↑ Битие 37:12 – 36
  6. ↑ Битие 37:36,
  7. ↑ Битие 39:1 – 20
  8. ↑ Битие 39:20 – 23
  9. ↑ Битие 40:1 – 22
  10. ↑ Битие 41:1 – 44
  11. ↑ Битие 41:46 – 57
  12. ↑ Битие 42:1 – 34
  13. ↑ Битие 43:15 – 34
  14. ↑ Битие 44:1 – 34
  15. ↑ Битие 45:1 – 27
  16. ↑ Битие 43:33
  17. ↑ Битие 50:26
  18. ↑ Битие 50:20:21
  19. ↑ Коран
  20. ↑ Muslim prophets
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йосиф_(Библия)&oldid=11903333“.