Йосиф Бекяров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Бекяров
български полковник
Роден: 5 юни 1897 г.
Починал: неизв.
?

Йосиф Василев Бекяров е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юни 1897 година в Стара Загора. Завършва Военното училище в София през 1919 година. Служи последователно в 12, 37 и от 1930 г. отново в 12 пехотен балкански полк. От 1932 г. служи в 19 пехотен шуменски полк, от 1933 г. в 10 пограничен участък, от 1933 в 12 пехотен балкански полк и от 1936 г. в 14 пехотен македонски полк и същата година е преместен на служба в 18 пограничен участък.

На 6 май 1936 г. Йосиф Бекяров е произведен в чин майор. В периода (1938 – 1941) е началник на секция в щаба на 8 а пехотна тунджанска дивизия, след което последователно командир на пехотна дружина в Драма (1941 – 1944), командир на 57-и пехотен драмски полк (1944 – 1945). Участва във втората фаза на българското участие във Втората световна война. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас. През 1945 г. служи в Щаба на Морски войски, като от същата година е командир на морска база Варна, а през 1946 командир на морска база Бургас и интендант на военните учебни заведения. На 13 юли 1946 година е уволнен с мотив „в интерес на службата“. Съден от Народния съд, но оправдан[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 17

Източници[редактиране | редактиране на кода]