Йосиф Гагов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Гагов
професор
Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква

Йосиф Гагов е католически духовник, учен, професор, дългогодишен преподавател в Папския богословски факултет „Серафикум“ и основател на българската секция на радио „Ватикана“. Той е определен от проф. Елдъров[1] като един от лидерите на България извън България, той се е отнасял като баща на стотиците българи, които през годините на тоталитарния режим, са напускали Родината си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 9 април 1915 г. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски). Като ученик служи в църквата в родното си село като министрант (или слугувач). През януари 1927 г. заминава да учи в нисшата семинария в Буюкдере край Цариград. След това преминава през духовните семинарии в Сполето (1929) и Асизи (1930 – 1937) [2], където на 12 ноември 1930 г. дава първоначалните си обети и приема името Йосиф Мария. В същото време записва курс по философия. На 31 май 1936 г. полага вечните си обети. Следва и във Висшата духовна семинария в Асизи. Ръкоположен е за свещеник на 17 октомври 1937 г. [3]

След 1937 г. специализира източноцърковни науки и християнска археология. Първата му докторска дисертация е за беседите на презвитер Козма срещу богомилите, защитена в Папския източен институт (1942) на 10 юни 1940 г.; втората – защитена в Папския археологически институт на 23 март 1945 г., като серия от статии по различните латински наименования на светите мощи на древни християнски мъченици.

След завършването е поканен да чете лекции в Папския Богословски факултет „Серафикум“ през 1945 г. където работи до своята смърт. Автор е на редица научни разработки и статии в специализирани годишници и списания. През 1950 г. е отпечатан неговият труд „Рома сакра“, преведен на много езици. Почетен член на редица академии и научни дружества. Създава печатница с кирилица и започва издаването на списание „Емигрантски вести“, което излиза в продължение на 4 години – до декември 1953 г. Набира доклади и информация за българите в чужбина.

Включи се в социалната дейност сред българските политически емигранти в Италия[4] . Последното му пътуване до България през втората половина на 1947 г., съвпада с екзекуцията на Никола Петков. Едва е успял да се спаси и напусне страната.

Открива българската редакция на радио „Ватикана“, която ръководи от 1949 г. до момента на смъртта си. Първоначално едно седмично предаване, после три, до четири малко преди смъртта му. Пътува често до местата, където са настанявани българи, известните „лагери“ в околностите на Рим, край Неапол и Триест, след това в Гърция и Турция. Установи трайни връзки с някои от лидерите на първоначалната българска емиграция – бивши политически, дипломатически и военни величия. Като председател на Българския помощен комитет в Рим взема участие в честването на пълнолетието на цар Симеон II в Рим през 1955 г. През 1956 г. гостува на царското семейство в Мадрид. Поддържал е връзки с членовете на Българския национален фронт.

Манастирът, където живее в Рим, известен като „Лозето“ (La Vigna), се е превърнал в генерална квартира за българите, изпаднали в нужда[4]. Проф. Елдъров го опеделя като повече от консулска служба и посолство. Някои сънародници намираха даже подслон и малко работа в голямото манастирско имение.[1] Член на Българското академично дружество „Д-р Петър Берон“, основано през 1965 г. в Мюнхен, Германия.

Умира на 14 септември 1967 г. в Рим след боледуване.

Христо Огнянов е посветил на отец Йосиф Гагов един от очерците си в сборника „Срещи през годините“.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]