Йосиф Гурко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Гурко
генерал-фелдмаршал
Gurko IV.jpg
Информация
Служил на Flag of Russia.svg Русия
Командвания Конно-гренадирски лейбгвардейски полк
Преден отряд
Западен отряд на Гурко
Войни Руско-турска война (1877-1878)
Битки Шипченска битка (юли 1877)
Битка при Стара Загора
Битка при Нова Загора
Битка при Джуранли
Битка при Горни Дъбник
Битка при Телиш
Битка при Правец
Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина
Битка при Ташкесен
Битка при София
Битка при Пловдив
Превземане на Одрин

Роден
Починал
Йосиф Гурко в Общомедия

Йосиф Владимирович Гурко (Ромейко-Гурко) е руски офицер, генерал-фелдмаршал, граф. Изиграва основна роля в Руско-турската Освободителна война (18771878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород, Русия в семейството на потомствен дворянин от беларуски произход. Ориентира се към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Капитан (1857). Завършва курсовете на Генералния щаб. Адютант на император Александър II (1860) и полковник (1861).

Командир на IV-и Хусарски Мариуполски полк (1866). Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита (1870). Командир на Гренадирски полк, а от 1873 г. на бригада от II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост (1862-1866) и потушаването на Варшавското въстание (1863). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1876).

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война (1877-1878). Командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински). Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България (Централна османска ормия, командир Сюлейман паша) и последвалите боеве при гр. Нова Загора , с. Джуранли (дн. Калитиново) и гр. Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.

През м. октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в гр. Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен.

Барелеф на генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко. гр. София

Назначен за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите на отряда освобождават гр. София и гр. Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в Битката при Пловдив и превзема гр. Одрин, с което практически е сложен край на войната.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Генерал от кавалерията (1878). През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1882-1883). От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава, където провежда политиката на насилствена русификация на император Александър III. Генерал-адютант (1884). През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. Член на Държавния съвет.

Умира в семейното си имение Сахарово (днес в рамките на г. Твер, побратим на Велико Търново). Тук има музей в негова чест. Погребан е в семейната гробница в църквата Св. Серафим Волоцки, кв. Сахарово, Твер. Улица с негово име има в София, Стара Загора, Велико Търново, Добрич, Поморие, Ихтиман и Димитровград е наименувана „Генерал Гурко“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, София, 1986, с. 85

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]