Йосиф Кобзон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Кобзон
Kobzon with mic.JPG
Информация
Роден
Йосиф Давидович Кобзон
Починал
30 август 2018 г. (80 г.)
Стил поп
Инструменти вокал
Глас баритон
Активни години 1956 – 2012
Музикален издател Мелодия – Русия, EMI
Свързани изпълнители Александър Розенбаум, Григорий Лепс, хор „Александров“
Уебсайт iosifkobzon.ru
Страница в IMDb
Йосиф Кобзон в Общомедия

Йосиф Кобзон (на руски: Иосиф Давыдович Кобзон) е съветски поп-певец, често наричан „Гласът на СССР“ и „Съветският Франк Синатра“, общественик, политик и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Кобзон в Краматорск, 1944 г.

Йосиф Кобзон е роден в град Часов Яр, Донецка област, Украйна, на 11 септември 1937 г. От репертоара му може би най-известната песен е „Мгновения“, от известния съветски сериал „17 мига от пролетта“. По времето на Леонид Брежнев почти няма официален празник, на който да не пее Кобзон. В края на 1970-те години малка планета, открита от съветски астроном, е кръстена на негово име. Той е първата известна личност, посетила през 1986 г. Чернобил, след експлозията в атомната електроцентрала, а през 1987 г. е обявен за „народен артист на СССР“.

Много го считат за съветския Франк Синатра, заради стила му. Подобно на Синатра, смята се, че Кобзон има високо положение в подземния свят на Русия след разпадането на СССР. Изнася много от концертите си съвместно с Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия, известен като Елисеевския оркестър с ръководител от 1985 г. генерал-майор Виктор Елисеев. От 1989 г. Кобзон е успешен руски политик, постоянен депутат в Държавната дума (парламент). През 1998 г. прави прощален тур, съставен от 128 концерта, като последният му спектакъл е в „Кремъл“ – зала „Россия“ и в продължение на 12 часа непрекъснато е излъчван директно по телевизията. За турнето му е направен 10-сериен филм, наречен „Прощаване с държавата“.

През 2003 г. в Донецк е открита негова статуя.

Награден е с орден „За заслуги към отечеството“ – II и III степен; Орден за „мъжество“; Орден „Международна дружба“; Орден „Свети Данаил Московски“ – II степен; Орден „Сергия Радонежского“ – II степен; орден „За заслуги пред Москва“; Международните ордени „Свети Николай Чудотворец“ и „Свети Константин Велики“, както и Украинския орден „За заслуги“ – II и III степен. Носител е и на медал „За доблест“. Герой на труда на Руската федерация (2016). Народен артист на СССР (1987). Лауреат на държавна награда на СССР (1984). Награда Ленински комсомол (1976). Награда от Правителството на РФ (2011). Герой на ДНР (2015). Почетен член на Руската художествена академия.

Почетен титуляр „Выдающийся деятель культуры“ (2003). „Почётный работник Федеральной службы судебных приставов“ (2011). Народен артист на Приднестровската молдавска република (2014).

Народен артист на Луганската народна република (2015). Народен артист на Република Мордовия (2015). Носител на още много други отличия и награди.

През 2007 г. по случай 70-годишнината си решава да направи юбилейно турне, започващо в България. При посещенията си в България пее на български език песните: „Моя страна, моя България“, „Една българска роза“, „Хей, поле широко“.

През 2012 г. прекратява певческата си кариера и през същата година е награден с орден „За заслуги към отечеството“ – I степен.

През 2015 г. Кобзон влиза в списъка със санкционираните от Съединените щати руснаци заради кризата в Украйна. [1]

През септември 2016 г. Йосиф Кобзон се обявява против провеждането на конкурса „Евровизия“ през 2017 г. в Русия, тъй като бил „необективен“ и „политизиран“.[2]

През 2016 г. Кобзон предлага да се създаде „Алея на звездите“ в Бурятия заради многото артисти там.[3]

Кобзон има в репертоара си около 3000 песни. Най-популярни от тях са „Смуглянка“, „А у нас во дворе“, „Старый клен“, „С чего начинается Родина“, „Мгновения“, „Журавли“, „Темная ночь“ и др.[4] Една от последните му песни е с Александър Розенбаум и Григорий Лепс – „Вечерняя застольная“.[5] Пял е и в България, включително на предизборни митинги на „Атака“ по покана на лидера на партията Волен Сидеров.[1]

Кобзон активно се занимава с политика, обществена и благотворителна дейност. Отявлен привърженик на руския президент Владимир Путин. Преподавал е в руската музикална академия „Гнесини“ и Института по театрално изкуство.[4]

Йосиф Кобзон умира от рак на 80 години на 30 август 2018 г., като преди това е бил настанен в болница на 20 юли същата година в тежко състояние.[4][1] Президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят Дмитрий Медведев изразяват съболезнования на семейството на певеца.

Награждаване на Йосиф Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ – I степен, 2012 г.
Награждаване на Йосиф Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ – II степен, 2002 г.
Паметник на Йосиф Кобзон в Донецк.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни юности“ (1964)
  • „Поёт Иосиф Кобзон“ (1967)
  • „Песни А. Островского“ (1968)
  • „Нефтяные короли“ (1968)
  • „Песни нашей Родины“ (1969)
  • „Поёт Иосиф Кобзон“ (1970)
  • „Песни Я. Дубравина“ (1970)
  • „Спасибо тебе, дорогая“ (1970)
  • „Не ошибись“ (1972)
  • „Триста лет не бритые товарищи“ (1972)
  • „Поёт Иосиф Кобзон“ (1974)
  • „Вспоминайте, люди“ (1978)
  • „Романсы и русские песни“ (1978)
  • „А. Пугачёва / И. Кобзон“ (1979)
  • „Танго, танго, танго…“ (1980)
  • „А все – таки марши“ (1981)
  • „Ласковая песня“ (1981)
  • „Взрослая пора“ – песни от Я. Френкел (1982)
  • „Лунная рапсодия“ (1984)
  • „Счастье моё“ (1985)
  • „Счастливых дней карусель“ (1985)
  • „Забытое танго“ (1986)
  • „Сыпь, тальянка“ Григорий Пономаренко/Сергей Есенин (1990)
  • „Благословляю всё, что было“ Григорий Пономаренко/Александър Блок (1990)
  • „Чёрные глаза“ (1994)
  • „Ямщик, не гони лошадей“ (1994)
  • „Мне доверена песня“ (1996)
  • „Люстры старинного зала“ (1996)
  • „Звёзды на небе“ (1996)
  • „Прощальный концерт“ (СD 1) (1997)
  • „Прощальный концерт“ (СD 2) (1997)
  • „Белое солнце“ (СD) (1997)
  • „Вы помните“ – песни от Г. Пономаренко и стихове на С. Есенин (СD) (1997)
  • „Выйду на улицу“ – руски песни (СD) (1997)
  • „Златые горы“ – руски песни (СD) (1997)
  • „Русское поле“ (СD) (1997)
  • „Среди миров“ (СD) (1997)
  • „Я – артист“ (2 СD) (1997)
  • „Я обязательно вернусь“ – песни от Г. Пономаренко и стихове на Ал. Блок (СD) (1997)
  • „Летят перелётные птицы“ – песни от М. Блантер (СD) (1999)
  • „Дивлюсь я на небо“ (СD) (1999)
  • „Yiddishe Mame“ – еврейски песни (СD) (1999)
  • „Очарована, околдована“ (2 СD) (1999)
  • „Москва златоглавая“ (2 СD) (1999)
  • „Покуда слышен голос мой“ (СD) (1999)
  • „Вечерний звон“ (СD) (1999)
  • „Песня остаётся с человеком“ (СD) (2002)
  • „Поклонимся великим тем годам“ (СD) (2002)
  • „Как ротный простой запевала“ (СD) (2002)
  • „Русь моя, жизнь моя“ (СD) (2002)
  • „Песнь о солдате“ (СD) (2002)
  • „Песня моя – судьба моя“ (СD) (2002)
  • „Великие исполнители 20 века“ (СD 1) (2002)
  • „Великие исполнители 20 века“ (СD 2) (2002)
  • „Одна-єдина“ (СD) (2002)
  • „Моя Одесса“ – песни по музика на О. Б. Фелцман (СD) (2003)
  • „Посвящение другу“ (СD) (2005)
  • „Не замести снегами память“ (СD) (2006)
  • „Человек беспокойного счастья“ (CD) (2006)
  • „Пока я помню, я живу“ (СD) (2007)
  • „Мгновения“ (СD) (2007)
  • „Иосиф Кобзон и группа „Республика“ (СD) (2007)
  • „Душевные песни Иосифа Кобзона“ (СD) (2007)
  • „И пока на земле существует любовь“ (СD) (2007)
  • „Только лучшее“ (СD) (2008)
  • „Всё повторяется“ (СD) (2009)
  • „Легендарные песни“ (СD) (2013)
  • „А жизнь продолжается (Любимое неизданное)“ (СD) (2013)

Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]

Участия в концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • Песен на годината 1972 – изп. „Старый марш“, „За того парня“
  • „Игор Матвиенко: 50 години“ – изп. „Опера“ (с Академически хор на МВР)
  • Песен на годината 2011 – изп. „Москва майская“, „Орлята учатся летать“, „Весёлый ветер“, „Катюша“, „Марш высотников“, „Перелётные птицы“, „Солнечный круг“ (дует с група Республика)
  • „Бедрос Киркоров: Сърце на сърце“: „Една българска роза“ (дует с Бедрос Киркоров)
  • 20 юбилейна награда „Златен грамофон“ – изп. „Ребята 70-й широты“ (дует с група Республика)
  • Годишнина концерт на 45-годишнината на филма „Офицерите“ – изп. „Песня тревожной молодости“, „Комсомольцы-добровольцы“ (с Академически хор на МВР)
  • „Хор Турецкого: С тобой и навсегда“: изп. „Мой путь“ (дует с Хор Турецкого)

Участия в телевизионни и празнични музикални програми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Собственост на Република: 60-те години“ – „А у нас во дворе“
  • „Собственост на Република: Песен за любовта“ – „Белые акации гроздья душистые“
  • „Собственост на Република: Първи финал“ – „Надежда
  •  „Собственост на Република: Александра Пахмутова и Николай Добронравов“ – „Как молоды мы были“
  • „Собственост на Република: Йосиф Кобзон“ – изп. „Я люблю тебя жизнь“, „Счастье моё“, „От Москвы до Бреста“, „Granada“, „А у нас в дворе“ (дует с жена Нелли), „Платье“ (дует с група Республика), „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
  • „Собственост на Република: Владимир Шаински“ – изп. „Дрозды“ (дует с група Республика)
  • „Собственост на Република: Давид Тухманов“ – изп. „Я люблю тебя, Россия“
  • „Собственост на Република: Марк Бернес“ – изп. „Журавли
  • „Собственост на Република: Расул Гъмзатов“ – изп. „Берегите друзей“
  • „Собственост на Република: Евгени Крилатов“ – изп. „Сережка ольховая“
  • „Собственост на Република: Едита Пьеха“ – изп. „Огромное небо“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]