Йосиф Кобзон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Кобзон
Иосиф Давидович Кобзон
Йосиф Кобзон, 3 март 2012 г.
Йосиф Кобзон, 3 март 2012 г.
Информация
Роден
Йосиф Давидович Кобзон
Починал
Стил поп
Инструменти вокал
Глас баритон
Активност 1956 – 2012
Музикален издател „Мелодия“ (Русия), „Балкантон“, EMI
Свързани изпълнители Александър Розенбаум, Григорий Лепс, хор „Александров“
Уебсайт iosifkobzon.ru
Йосиф Кобзон в Общомедия
Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ I степен, 2012 г.
Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ II степен, 2002 г.

Йосиф Кобзон (на руски: Иосиф Давыдович Кобзон) е съветски и руски поп-певец, често наричан Гласът на СССР и Съветският Франк Синатра, също общественик, политик и педагог. Член e на Държавната дума (долната палата) на Федералното събрание на Русия от II (1997) до VII събрание (2018). Председател (2003 – 2011) и първи заместник-председател (2011 – 2018) на Комисията по култура на Държавната дума. Член на партия „Единна Русия“ (2007 — 2018). Почетен гражданин на 28 града.

Биография и творчесто[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Кобзон в Краматорск, 1944 г.

Йосиф Кобзон е роден в град Часов Яр, Донецка област, Украйна, на 11 септември 1937 г.

Мнозина заради стила му го считат за съветския Франк Синатра. Смята се, че Кобзон, подобно на Синатра, има високо положение в подземния свят на Русия след разпадането на СССР.

От репертоара му може би най-известната песен по съветско време е „Мгновения“ от известния съветски сериал „17 мига от пролетта“. По времето на Леонид Брежнев почти няма официален празник, на който да не пее Кобзон. В края на 1970-те години малка планета, открита от съветски астроном, е наименувана на него.

Изнася много от концертите си съвместно с Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия, известен като Елисеевски оркестър, с ръководител генерал-майор Виктор Елисеев от 1985 г.

През 1998 г. прави прощално турне от 128 концерта. Последният му спектакъл е в зала „Россия“ до Московския кремъл, в продължение на 12 часа непрекъснато излъчван пряко по телевизията. За турнето му е направен 10-сериен филм, наречен „Прощаване с държавата“. През 2007 г. по случай 70-годишнината си решава да направи юбилейно турне, започващо в България. При посещенията си в България пее на български език песните: „Моя страна, моя България“, „Една българска роза“, „Хей, поле широко“. През 2012 г. прекратява певческата си кариера и през същата година е награден с орден „За заслуги към отечеството“ I степен.

Има в репертоара си около 3000 песни. Най-популярни от тях са „Смуглянка“, „А у нас во дворе“, „Старый клен“, „С чего начинается Родина“, „Мгновения“, „Журавли“, „Темная ночь“ и др.[1] Сред последните му песни е „Вечерняя застольная“ с Александър Розенбаум и Григорий Лепс.[2] Пял е и в България, включително на предизборни митинги на „Атака“ по покана на лидера на партията Волен Сидеров.[3]

Кобзон активно се занимава с политика, обществена и благотворителна дейност. Отявлен привърженик на руския президент Владимир Путин. Преподавал е в руската музикална академия „Гнесини“ и Института по театрално изкуство.[1]

Йосиф Кобзон умира от рак на 30 август 2018 г., след като е настанен в болница на 20 юли същата година в тежко състояние.[1][3] Президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят Дмитрий Медведев изразяват съболезнования на семейството на певеца.

Награден е с орден „За заслуги към отечеството“ II и III степен; Орден за мъжество; Орден „Международна дружба“; Орден „Свети Данаил Московски“ II степен; Орден „Сергийя Радонежски“ II степен; орден „За заслуги пред Москва“; международните ордени „Свети Николай Чудотворец“ и „Свети Константин Велики“, както и украинския орден „За заслуги“ II и III степен. Носител е на Медал за доблест. Лауреат е на Държавната награда на СССР (1984), Наградата на Ленинския комсомол (1976), Наградата на Правителството на РФ (2011). Почетен член е на Руската художествена академия. Статуя на Кобзон е открита в Донецк през 2003 г.

Удостоен е с почетните звания:

  • „Герой на Донецката народна република“ (2015). „Герой на труда“ на Руската федерация (2016);
  • „Почетен работник на Федералната служба на съдебните пристави“ (2011), „Изтъкнат деятел на културата“ (2003);
  • заслужил деятел на изкуствата на Крим (2002), Карачаево-Черкезия (2008);
  • заслужил артист на Чечено-Ингушката АССР (1964), Дагестанската АССР (1974), РСФСР (1974), Адигея (1992);
  • народен артист на РСФСР (1980), СССР (1987), Украйна (1991, Калмикия (2007), Северна Осетия (2008), Приднестровската молдавска република (2014), Луганската народна република (2015), Донецката народна република (2015), Мордовия (2015).

Почетен гражданин е на 29 града[4] и на региони, сред които:

Носител е на още много други отличия и награди.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Съветски период[редактиране | редактиране на кода]

През 1960-те и 1970-те години изнася концерти на ударни комсомолски строителни площадки. Многократно участва в официални делегации на посещения за приятелство в чужди държави.

През 1980-те години многократно пътува до Демократична република Афганистан с концерти и разговаря с военнослужещи от Ограничения контингент от съветски войски. Той е първата известна личност, посетила Чернобил след експлозията в атомната електроцентрала през 1986 г. След аварията в Чернобил пътува до региона, изнася концерти и говори с ликвидаторите на бедствието.

Член е на КПСС от 1973 г. От май 1989 до септември 1991 г. е народен депутат на СССР от всесъюзните обществени организации по квотата на синдикатите. Член е на депутатската група на Съюза, която се застъпва за запазването на СССР като федерална държава.

Постсъветски период[редактиране | редактиране на кода]

Кандидат-депутат (1991 – 1997)

На 12 декември 1993 г. се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от първото събрание във федералния списък на кандидатите, номинирани от избирателния блок Граждански съюз за стабилност, справедливост и напредък, начело с А. Волски, Н. Бех и А. Владиславлев. На изборите за Думата "Гражданският съюз" е победен, като получава само 1 038 193 гласа (1,93 %), заема 10-то място от 13 и не успява да преодолее прага от 5 %.

На 17 декември 1995 г. Кобзон се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация на втория свик като част от федералната листа на кандидатите, номинирана от избирателното сдружение „Моето отечество“. Федералната листа на кандидатите за блока се ръководи от Б. Громов, С. Шаталин и Й. Кобзон. Изборната асоциация е създадена на базата на обществено-политическото сдружение „Моето отечество“, първоначално до септември 1995 г., което е част от избирателния блок „Блок И. Рибкин“. Според резултатите от гласуването „Моето отечество“ не е преодоляло 5-процентовата бариера, събира 496 276 гласа (0,72 %).

След споразуменията с Хасавюрт през 1996 – 1997 г. Кобзон посещава Грозни и изнася концерти.

Депутат в Думата (1997 – 2018)

Избиран е в Държавната дума няколко пъти от Агински бурятски автономен окръг.

За първи път е избран през септември 1997 г. Той е сред депутатите, които не са включени в регистрираните депутатски сдружения, избран е за заместник-председател на комисията по култура.

През 1999 г. е преизбран за депутат в Държавната дума, става член на депутатската група „Региони на Русия (Съюз на независимите депутати)“, избран е за заместник-председател на комисията по култура и туризъм.

През 2003 г. отново е избран за депутат в Държавната дума и се присъединява към партийната група (фракцията) на „Единна Русия“. Става председател на комисията по култура на Държавната дума.

През май 2003 г. с решение на тогавашния министър на вътрешните работи на Латвия М. Гюлбис Кобзон е включен в списъка на лицата, на които е забранено да влизат в страната и му е отказана входна виза. Забраната е заради „заплаха за държавната сигурност и обществения ред“ и е отменена на 21 юни 2004 г.

През септември 2007 г. Йосиф Кобзон се присъединява към партията „Обединена Русия“, въпреки факта, че през 2006 г. обявява, че никога няма да се присъедини към партията. През декември 2007 г. е избран от Забайкалски край за депутат в Държавната дума от федералната листа на кандидатите от Обединена Русия, става член на партийната група (фракция) „Обединена Русия“ и е избран за заместник-председател на комисията по информационна политика, информационни технологии и комуникации.

През 2011 г. е избран за депутат от Забайкалския край в Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от VI свикване от партията „Единна Русия“, член на партийната група (фракция) „Единна Русия“, първи заместник-председател на Комитета по култура.

През юли 2015 г. медиите съобщават, че Кобзон вече не възнамерява да бъде преизбиран в Държавната дума. На 15 юли 2016 г. обаче Централната избирателна комисия обявява списъка на кандидатите от „Единна Русия“ за депутати в Държавната дума от VII събрание, в който певецът е включен в 4-та регионална група под № 1. На 18 септември 2016 г. е избран за депутат в Държавната дума от VII събрание от федералния списък на „Единна Русия“. Избран на 5 октомври 2016 г. в Държавната дума, той отново заема поста първи заместник-председател на комисията по култура.

Последното депутатско действие на Кобзон е подкрепата му на първо четене на 19 юли 2018 г. (той почива преди второто) на законопроекта за повишаване на възрастта за пенсиониране. Законопроектът предизвиква обществено негодувание.

Мирно посредничество[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Кобзон е известен с миротворческата си дейност при потушаването на чеченския сепаратизъм през 1990-те години, както и при на неутрализирането на бандата на Мовсар Бараев, с която преговаря по време на теракта в сградата на Театъра на Дубровка в Москва на 23-26 октомври 2002 г. В резултат на преговорите Кобзон и Ирина Хакамада успяват да изведат жена и 3 деца от залата, превзета от терористи.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Кобзон е член на борда на Федерацията на еврейските общности на Русия, член на президиума на общоруската обществена организация Лига на здравето на нацията. Бил е куратор на операта „Пътническият композитор“ Мойсей Вайнберг, първата и̊ московска премиера се състои на 27 януари 2017 г. в Международния ден за възпоменание на Холокоста в Театър „Новая опера“ под ръководството на режисьора С. Широков.

Член на Обществения съвет при Комитета за разследвания на Руската федерация. Участва в благотворителност.

През септември 2016 г. Йосиф Кобзон се обявява против провеждането на конкурса „Евровизия“ през 2017 г. в Русия, тъй като бил „необективен“ и „политизиран“.[5]

През 2016 г. Кобзон предлага да се създаде „Алея на звездите“ в Бурятия заради многото артисти там.[6]

Обвинения в престъпност[редактиране | редактиране на кода]

От 1995 г. на Кобзон е отказано влизане в САЩ поради подозрения във връзка с организирана престъпна група. Многократните опити за получаване на американска виза, включително използване на дипломатически канали, не довеждат до успех.

Кобзон се сприятелява с хора от криминалния контингент, като Отари Квантришвили, Алимджан Тохтахунов (Тайванчик), Вячеслав Иванков (Яп) и други.

Отношения с Украйна[редактиране | редактиране на кода]

След смяната на властта в Украйна през 2014 г. и последвалото присъединяване на Крим към Русия, на 11 март 2014 г. Кобзон подписва апел с руски културни дейци в подкрепа на политиката на президента на Руската федерация Владимир Путин по отношение на Украйна и Крим. Обяснявайки позицията си, в интервю за вестник „Аргументи и факти“, той заявява: „Крим винаги е бил руски, а фактът, че е възможно да го върнат без изстрел, без нито една жертва, е още едно потвърждение за това. Това е единодушно решение на хората. Хората и до днес продължават да се радват пред завръщане у дома“.

Паметник на Кобзон в Донецк

На 5 юли 2014 г. отправя апел към народа на Украйна. През юли 2014 г. Латвия забранява на Кобзон да влиза на нейна територия. Латвийският външен министър Едгар Ринкевич обяснява забраната: „Като допринася за подкопаването на териториалната цялост и суверенитет на Украйна“.

На 26 октомври 2014 г. Службата за сигурност на Украйна обявява включването на Кобзон в списъка от няколкостотин фигури от руската култура, на които е забранено да влизат в Украйна поради политическите си позиции. По същото време посещава Донецк и Луганск, където прехвърля хуманитарна помощ на своите сънародници и изнася концерти. Певецът придружава Академичния ансамбъл за песни и танци на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия.

С ученици в Донецк, 28 май 2015 г.

През 2014 г. Кобзон е лишен от званието „почетен гражданин” на редица украински градове: през март – на Кобеляки, през септември – на Днепропетровск, през ноември – на Полтава. Общинският съвет на Днепропетровск също решава, че не трябва да изпълнява официалния химн на града „Днепропетровск е моят роден град“. През януари 2015 г. градският съвет на Краматорск, под натиск на активисти, лишава Кобзон от званието „Почетен гражданин на Краматорск“. През юли 2017 г. е лишен от званието „Почетен гражданин“ на Славянск.

От 28 ноември 2014 г. е почетен консул на Донецката народна република в Русия. Участва активно в организирането, събирането и изпращането на хуманитарна помощ в зоната на хуманитарна криза в Източна Украйна.

През февруари 2015 г. е включен в списъка на лицата и компаниите, които ЕС счита за отговорни за дестабилизирането на ситуацията в източна Украйна. С вписването в списъка със санкции им е забранено да влизат в ЕС, а активите им на неговата територия, ако има такива, се замразяват.

През август 2015 г. СБУ включва Кобзон в „Списъка на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна“. През септември 2015 г. е включен в списъка на санкциите за Украйна.[3]

На 25 май 2016 г. Кобзон получава гражданство на ДНР.

На 14 май 2018 г. е лишен от украинските държавни награди с указ на президента на Украйна Петро Порошенко.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Песни юности“ (1964)
  • „Поёт Иосиф Кобзон“ (1967)
  • „Песни А. Островского“ (1968)
  • „Нефтяные короли“ (1968)
  • „Песни нашей Родины“ (1969)
  • „Поёт Иосиф Кобзон“ (1970)
  • „Песни Я. Дубравина“ (1970)
  • „Спасибо тебе, дорогая“ (1970)
  • „Пее Йосиф Кобзон“ – ВТМ 6344 – малка плоча, издадена в България (1972)
  • „Не ошибись“ (1972)
  • „Триста лет не бритые товарищи“ (1972)
  • „Поёт Иосиф Кобзон“ (1974)
  • „Вспоминайте, люди“ (1978)
  • „Романсы и русские песни“ (1978)
  • „А. Пугачёва / И. Кобзон“ (1979)
  • „Танго, танго, танго…“ (1980)
  • „А все – таки марши“ (1981)
  • „Ласковая песня“ (1981)
  • „Взрослая пора“ – песни от Я. Френкел (1982)
  • „Лунная рапсодия“ (1984)
  • „Счастье моё“ (1985)
  • „Счастливых дней карусель“ (1985)
  • „Забытое танго“ (1986)
  • „Сыпь, тальянка“ Григорий Пономаренко/Сергей Есенин (1990)
  • „Благословляю всё, что было“ Григорий Пономаренко/Александър Блок (1990)
  • „Чёрные глаза“ (1994)
  • „Ямщик, не гони лошадей“ (1994)
  • „Мне доверена песня“ (1996)
  • „Люстры старинного зала“ (1996)
  • „Звёзды на небе“ (1996)
  • „Прощальный концерт“ (СD 1) (1997)
  • „Прощальный концерт“ (СD 2) (1997)
  • „Белое солнце“ (СD) (1997)
  • „Вы помните“ – песни от Г. Пономаренко и стихове на С. Есенин (СD) (1997)
  • „Выйду на улицу“ – руски песни (СD) (1997)
  • „Златые горы“ – руски песни (СD) (1997)
  • „Русское поле“ (СD) (1997)
  • „Среди миров“ (СD) (1997)
  • „Я – артист“ (2 СD) (1997)
  • „Я обязательно вернусь“ – песни от Г. Пономаренко и стихове на Ал. Блок (СD) (1997)
  • „Летят перелётные птицы“ – песни от М. Блантер (СD) (1999)
  • „Дивлюсь я на небо“ (СD) (1999)
  • „Yiddishe Mame“ – еврейски песни (СD) (1999)
  • „Очарована, околдована“ (2 СD) (1999)
  • „Москва златоглавая“ (2 СD) (1999)
  • „Покуда слышен голос мой“ (СD) (1999)
  • „Вечерний звон“ (СD) (1999)
  • „Песня остаётся с человеком“ (СD) (2002)
  • „Поклонимся великим тем годам“ (СD) (2002)
  • „Как ротный простой запевала“ (СD) (2002)
  • „Русь моя, жизнь моя“ (СD) (2002)
  • „Песнь о солдате“ (СD) (2002)
  • „Песня моя – судьба моя“ (СD) (2002)
  • „Великие исполнители 20 века“ (СD 1) (2002)
  • „Великие исполнители 20 века“ (СD 2) (2002)
  • „Одна-єдина“ (СD) (2002)
  • „Моя Одесса“ – песни по музика на О. Б. Фелцман (СD) (2003)
  • „Посвящение другу“ (СD) (2005)
  • „Не замести снегами память“ (СD) (2006)
  • „Человек беспокойного счастья“ (CD) (2006)
  • „Пока я помню, я живу“ (СD) (2007)
  • „Мгновения“ (СD) (2007)
  • „Иосиф Кобзон и группа „Республика“ (СD) (2007)
  • „Душевные песни Иосифа Кобзона“ (СD) (2007)
  • „И пока на земле существует любовь“ (СD) (2007)
  • „Только лучшее“ (СD) (2008)
  • „Всё повторяется“ (СD) (2009)
  • „Я люлблю тебя, жизнь“ (СD) (2012)
  • „Легендарные песни“ (СD) (2013)
  • „А жизнь продолжается (Любимое неизданное)“ (СD) (2013)
  • „Мой путь“ (2СD) (2017)

Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]

Участия в концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • Песен на годината 1972 – изп. „Старый марш“, „За того парня“
  • „Игор Матвиенко: 50 години“ – изп. „Опера“ (с Академически хор на МВР)
  • Песен на годината 2011 – изп. „Москва майская“, „Орлята учатся летать“, „Весёлый ветер“, „Катюша“, „Марш высотников“, „Перелётные птицы“, „Солнечный круг“ (дует с група Республика)
  • „Бедрос Киркоров: Сърце на сърце“: „Една българска роза“ (дует с Бедрос Киркоров)
  • 20 юбилейна награда „Златен грамофон“ – изп. „Ребята 70-й широты“ (дует с група Республика)
  • Годишнина концерт на 45-годишнината на филма „Офицерите“ – изп. „Песня тревожной молодости“, „Комсомольцы-добровольцы“ (с Академически хор на МВР)
  • „Хор Турецкого: С тобой и навсегда“: изп. „Мой путь“ (дует с Хор Турецкого)

ТВ и др. програми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Собственост на Република: 60-те години“ – „А у нас во дворе“
  • „Собственост на Република: Песен за любовта“ – „Белые акации гроздья душистые“
  • „Собственост на Република: Първи финал“ – „Надежда“
  •  „Собственост на Република: Александра Пахмутова и Николай Добронравов“ – „Как молоды мы были“
  • „Собственост на Република: Йосиф Кобзон“ – изп. „Я люблю тебя, жизнь“, „Счастье моё“, „От Москвы до Бреста“, „Granada“, „А у нас в дворе“ (дует с жена си Нели), „Платье“ (дует с група „Республика“), „Песня остаётся с человеком“
  • „Собственост на Република: Владимир Шаински“ – изп. „Дрозды“ (дует с група „Республика“)
  • „Собственост на Република: Давид Тухманов“ – изп. „Я люблю тебя, Россия“
  • „Собственост на Република: Марк Бернес“ – изп. „Журавли“
  • „Собственост на Република: Расул Гъмзатов“ – изп. „Берегите друзей“
  • „Собственост на Република: Евгени Крилатов“ – изп. „Серёжка ольховая“
  • „Собственост на Република: Едита Пьеха“ – изп. „Огромное небо“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]