Йосиф Протич
| Йосиф Протич Јосиф Протић | |
| сръбски офицер и революционер | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 1962 г.
|
Йосиф Г. Протич на сръбски: Јосиф Г. Протић или Josif G. Protić) е сръбски офицер и революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йосиф Протич е роден в 1884 година във Валево, Сърбия, в семейството на срезкия началник Гаврило Протич и Йелена, по баща Текич, от Валево. Дядо му по баща прота Йевта Попович Кувеля е водач на въстанието от 1875 година, наречено Бабинска разура. Протич израства във Валево, Белград и други места, където служи баща му. Записва се в Кавалерийската подофицерска школа и е повишен в чин кавалерийски старшина.[2]
В 1903 година се присъединява към сръбската въоръжена пропаганда. Действа под псевдонима Смаил ага и е близък сътрудник на войводата Вук.[2]
В Балканските войни като поручик придружава няколко известни личности, включително княз Джордже Караджорджевич.[2]
По време на Първата световна война през есента на 1914 година е разузнавач на река Дрина, където е натоварен със задачата да залавя пленници за информация. На Солунския фронт пази в ареста Драгутин Димитриевич – Апис и неговите другари. За военните си заслуги получава няколко отличия, включително Орден на Караджорджева звезда с мечове IV степен.[2]
Активната му военна служба приключва в 1939 година с чин подполковник на длъжността командир на Гвардейския полк в Земун. В средата на април 1941 година е заловен от германските войски и изпратен в лагер в Нюрнберг. След войната остава в изгнание и се установява в Белгия като носител на Белгийския орден за храброст на крал Леополд. В 1952 година зет му Радивое Маркович, известен спортен репортер, женен за дъщеря му Анджелия, го убеждава да се върне в Югославия.[2]
Умира в Белград в 1962 година.[2]
В началото на 1986 година са открити негови спомени от Солунския фронт през 1917 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Протић Г. Јосиф // Краљевина Србија и Краљевина Црна Гора у ратовима 1912 - 1918. Посетен на 27 август 2025 г. (на сръбски)
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Радојчић, Милорад. Бесмртни ратници Ваљевског краја у ратовима 1912-1918. Витезови Карађорђеве звезде. Ваљево, Међуопштински историјски архив, 2014. ISBN 978-86-80613-17-8. с. 329. Посетен на 27 август 2025 г. (на сръбски)
