Йосиф Ружин
| Йосиф Ружин | |
| католически свещеник | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Секирово, Република България |
| Йосиф Ружин в Общомедия | |
Йосиф Ружин е мирски свещеник от Софийско-пловдивския викариат, книжовник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йосиф Ружин е роден през 1856 г. в село Балтаджии (днес кв. Секирово на град Раковски). Започва обучението си през 1863 г. в общинското училище в родното си село, създадено през същата година от отец Яко Яковски. През 1868 година в Пловдив е открита католическа семинария, където започват да се обучават 8 младежи. Йосиф е един от тях.[1] На 8 март 1879 г. е ръкоположен за свещеник. Той е първият ръкоположен духовник от село Балтаджии.[2]
Първоначално за кратко е свещеник в Хамбарлии и Джаваджово, а след това е помощник-енорист в Пловдив. Автор е на първия буквар на кирилица за католическите начални училища, на няколко учебника по катехизис и други религиозни книги, издадени от Софийско-пловдивската епархия.[1] Назначен е за енорист в Пловдив на 17 декември 1894 г., като в началото обслужва и енорията в село Хамбарлии. В Пловдив служи до смъртта си на 24 юли 1899 г. Умира от сърдечен удар. Погребан е в гробищния парк на родното си място.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Йосиф Ружин, „Буквар за обучение по четене“, Пловдив 1883 г.;
- Йосиф Ружин, „Вечни истини“ на Алфонсо Мария де Лигуори - превод от италиански, Пловдив, 1889 г. - преиздадено през 1896, 1899 и 1922;
- Йосиф Ружин, „Малък катехизис или християнска наука“, Виена, 1891 г.;
- Йосиф Ружин, „Голям катехизис или християнска наука“, Виена, 1891 г.;
- Йосиф Ружин, „Отговор на окръжното писмо на Цариградския гръцки патриарх“, Пловдив 1896 г.;
- Йосиф Ружин, „Кратки размишления“ на епископ Роберто Менини - превод от италиански, Пловдив, 1898 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 ПЛОВДИВ КАТО ЦЕНТЪР НА КАТОЛИЧЕСКАТА ПЕЧАТНА КНИГА: ОРДЕНИ, ИЗДАТЕЛИ И ПЕЧАТНИЦИ (1878–1944)
- 1 2 Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1937 г.
